Решение № 3406 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2015 г.

Решение № 3406 от 25.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ "Сим - ко - Костадин Иванов", ЕИК: 040582583, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Богомил" № 84, ет. 6, ап. 12 против Решение № 2805/16.12.2014 г., постановено по административно дело № 2271/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Ревизионен акт № 091100404/27.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 684/26.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е отговорил на нито едно от конкретните възраженията, съдържащи се в жалбата и не е изложил мотиви във връзка с тях. На следващо място се твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест между страните, както и че в решението не е обсъдено заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени ревизионния акт, алтернативно се поддържа искането след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. В представена по делото писмена защита от пълномощник на касатора - адвокат Иван Демерджиев се поддържа касационната жалба и се моли да бъде уважена. От процесуален представител на ответника - гл. юрисконсулт Галя Коева е изразено писмено становище по съществото на спора, в което се съдържат доводи за законосъобразност и правилност на оспореното решение, поради което се моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага решението на Административен съд - Пловдив да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на съдебна проверка пред първоинстнационния съд е ревизионен акт, с който в резултат на проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., ведно със съответните лихви. В подадената жалба против ревизионния акт са изложени конкретни възражения за неговата незаконосъобразност като постановен от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Действително съдът е отхвърлил жалбата, без да се произнесе по възраженията, съдържащи се в нея. В решението не се съдържат фактически установявания, като същото е мотивирано с общи фрази и теоретични разсъждения, които могат да бъдат отнесени към всеки спор за законосъобразност на ревизионен акт, издаден след ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Въпреки, че в жалбата подробно са развити доводи за нищожност на оспорения акт предвид наличните по делото два акта за прихващане или възстановяване, тези доводи изобщо не са обсъдени. В кориците на делото се съдържат Акт за прихващане или възстановяване № 50997/30.10.2006 г., с който на ЕТ "Сим - ко - Костадин Иванов" е възстановена сума в размер на 382,95 лева, представляваща надвнесен данък за 2005 г. и Акт за прихващане или възстановяване № 10743/20.03.2007 г., с който му е възстановен данък за 2006 г. в размер на 330 лева. Налице е съвпадение между периода, предмет на втория АПВ с част от периода, предмет на процесния ревизионен акт, което обстоятелство не е било взето предвид от съда. Не е установено по делото дали представените актове за прихващане или възстановявана са влезли в законна сила, при установяването на което, съдът е следвало да се съобрази с Тълкувателно решение № 1/25.06.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГК на Върховния административен съд. Съгласно посоченото тълкувателно решение, което има задължителна сила за органите на съдебната власт, след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г./ задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. На следващо място, доказателствената тежест в съдебното производство е възложена изцяло на жалбоподателя. Съдът е акцентирал на оборимата презумпция, съдържаща се в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалване на ревизионния акт по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Това е така, но само след като приходната администрация е доказала по безспорен начин наличието на факти, обосноваващи някое от основанията по чл. 122, ал. 1, в конкретния случай - основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Не са обсъдени възраженията, съдържащи се в жалбата за наличие на доказателства, събрани в хода на административното производство и установяващи реализирани от едноличния търговец доходи в периодите 2003 г., 2004 г. и 2005 г. от търговската му дейност, които имат отношение към определеното за 2006 г. начално салдо от 0 лева. В тази насока не е обсъдено по мотивиран и обоснован начин и заключението по допусната от съда и приета без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза. Липсва произнасяне от страна на съда за твърденията на жалбоподателя за приходи от договори за заем, сключени с лицето Жан Вартан Марукян. Предвид посочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от съда при разглеждане на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 220 от АПК, в която е наложена забрана за нови фактически установявания за първи път в касационната инстанция, оспореното решение следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане е необходимо съдът да спази указанията, съдържащи с в мотивите на настоящото съдебно решение, като разпредели доказателствената тежест съобразно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, установи дали представените актове за прихващане или възстановяване са влезли в сила и прецени валидността на оспорения ревизионен акт предвид на това обстоятелство, да обсъди и анализира събраните по делото доказателства, след което да даде мотивиран отговор на всички съдържащи се в жалбата възражения. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение