Решение № 8964 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2011 г.

Решение № 8964 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4279/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М Табако" ООД, със седалище и адрес на управление Пловдив, чрез адв. Б. Иванов, срещу решение № 102/21.01.2011 г., постановено по адм. д. № 2333/10 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 3 от 20.05.2010 г. на началника на Митница Пловдив, В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че процесната стока попада в обхвата на чл. 4 и чл. 7 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27.11.1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия, т. е. този продукт се включва в понятието "тютюневи изделия", за който продукт се прилагат разпоредбите на Директива 92/12 ЕИО на Съвета от 25.12.1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и контрола на такива продукти. Излага доводи също така, че при съпоставка с нормата на чл. 11 от ЗАДС се разкрива противоречие между понятието за "цигари" според ЗАДС и Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27.11.1995 г. Моли да бъде отменено решението и постановено ново с което се отмени обжалвания пред първоинстанционния съд акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - началник на Митница Пловдив и директор на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители излагат доводи за правилност на решението. Заинтересованата страна - Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП), гр. Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било ППСПДВ № 3 от 20.05.2010 г. на началника на Митница Пловдив, с което "М Табако" ООД е задължено да заплати дължими публични държавни вземания, както следва: акциз в размер на 120000 лева, ДДС в размер на 24400 лева, лихва акциз в размер на 5515 лева и лихва ДДС в размер на 1121 лева, считано от 10.12.2009 г., до датата на издаване на оспорения административен акт, потвърдено с решение № 913/8.10.2010 г. на директора на Агенция "Митници". За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 10.12.2009 г. "М Табако " ООД е подало ЕАД № 09ВО003000Н0176537/20091210 за поставяне под митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление" на подробно индивидуализирани в решението по вид и количество цигари от материали на растителна основа, без тютюн внос от Индия, с код по ТАРИК 2204900000. След приемане на митническата декларация по реда на чл. 68 от Регламент № 2913/92 г. е извършен документален и физически контрол, като е установено съответствие между описанието на стоките в клетка "31" на ЕАД, придружаващите документи и действително намиращите се в превозното средство стоки. Установено било, че за декларирания код по системата - ТАРИК 24029000 освен начислените от дружеството държавни вземания, се дължи акциз в размер на 122 000 лева, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и ДДС в размер на 24 400 лева. Във връзка с възражение на жалбоподателя митническата администрация е направила запитване до дирекция "Външноикономическа политика" при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, относно приложимостта на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия от местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контрола върху търговията, за декларираната стока - цигари от материал на растителна основа без тютюн. На 18.12.2009 г. е изпратено уведомление до дружеството за вземане под отчет № 3000/19985-17/12/2009 г., като е даден срок за погасяване на възникналото митническо задължение - 10 дни, което е връчено на представител на дружеството. На 11.01.2010 г. в митническата администрация е получен отговор от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, съгласно който декларираните стоки не са тютюневи изделия, тъй като не са и частично произведени от тютюн, но попадат в приложното поле на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, защото същите са изделия, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн и са годни за пушене цилиндрични тела, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10 от същия закон. С писмо от 29.01.2010 г. "М ТАБАКО" ООД е определен по реда на чл. 221, т. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета тридневен срок за погасяване на допълнително възникналите държавни вземания, изчислени по реда на чл. 214, ал. 1 от Регламент № (ЕИО) № 2913/92 г., а именно: акциз в размер на 122 000 лева, ДДС в размер на 24400 лева и законна лихва в размер на 2169 лева, считано от 10.12.2009 г. В указания срок не извършено плащане, поради което и на основание чл. 211 и чл. 211и от ЗМ, е издадено обжалваното пред АС Постановление. При така установеното съдът е приел от правна страна, че съгласно определенията дадени в чл. 11, ал. 4 от ЗАДС за "цигари" се изисква кумулативното проявление на признаците - да не съдържат тютюн и да се използват за медицински цели. В административното и съдебно производство съдът е приел, че не са наведени твърдения, респективно посочени доказателства, че процесните стоки - цигари на растителна основа са били предназначени за медицински цели, поради което и определените митни сборове са законосъобразно определени. Подробно съдът е обсъдил твърдението на жалбоподателя, че определението за цигари в ЗАДС е в противоречие с разпоредба на общностното право, а именно на а чл. 7, § 2 от Директива 95/59/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г., според която "Изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, изложени в чл. 3 или 5, се считат като цигари и тютюн за пушене." В настоящия случай е налице внос на цилиндрични тела, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, които чрез обработка са увити в цигарена хартия. Обсъдил е законовото основание за прилагане на ТАРИК, което се съдържа в Регламент (ЕИО)№ 2658/87 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, както и обстоятелството, че дружеството е уведомено от началника на митница Пловдив, че внесените цигари, описани в процесния ЕАД са акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС и попадат в обхвата на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, поради което е спазена и процедурата по издаване на акта. Подробно съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 201, т. 2 и чл. 232, т. 1, буква "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и чл. 56 и 59, ал. 2 от ЗДДС, относно началния момент за начисляване на лихвите Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни равни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че "М ТАБАКО " ООД е подало ЕАД № 09ВО003000Н0176537/20091210 за поставяне под митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление" на подробно индивидуализирани в решението по вид и количество цигари от материали на растителна основа, без тютюн, внос от Индия, с код по ТАРИК 2204900000. Спорният момент е тютюневи изделия ли са процесните стоки, респективно подлежат ли на облагане с акциз съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС. На първо място е неоснователен довода в касационната жалба за неприложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, поради противоречието й с разпоредбата на чл. 7, § 2 от Директива 95/59/ЕО на съвета от 27.11.1995 г. относно данъците, различни от данъка върху оборота, които оказват влияние върху потреблението на тютюневи изделия. Съгласно действащата към момента на процесния внос разпоредба на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС за "цигари" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1. По делото няма спор, че е налице внос на цилиндрични тела, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, които чрез обработка са увити в цигарена хартия. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба не се смятат за "пури и пурети" изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели. В тази насока съдът е приел, че от касатора не са ангажирани доказателства за наличие на втората кумулативна предпоставка на чл. 11, ал. 3 от ЗАДС, а именно, че цилиндричните тела увити в цигарена хартия се използват за медицински цели, но се поставя въпроса за правилното транспониране на чл. 7 от Директива 95/59/ЕО. Съгласно чл. 7, § 2 от Директивата в оригиналния текст на френски език, а не превода на български език, изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но иначе отговарящи на критериите, изложени в чл. 3 или 5, се считат като цигари или тютюн за пушене, т. е. налага се изводът, че цилиндрични тела, съставени изцяло от вещества, различни от тютюн, които чрез обработка са увити в цигарена хартия по смисъла на цитираната разпоредба на Директивата се считат за цигари или тютюн за пушене. Следва да се има предвид, че важен е начина за правилното транспониране на директивата в националното законодателство, а не нейния превод. В случая тя е правилно транспонирана в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗАДС, предвид оригиналния текст на същата. Дори да се приеме, че приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Директивата в превода й на български език, т. е. изделия съставени частично от вещества различни от тютюн, какъвто не е процесния случай, тъй като изделията са съставени изцяло от вещества различни от тютюн, то така както е приел АС приложима е разпоредбата на чл. 7, § 2, изр. 2 от Директивата, респ. чл. 11, ал. 4 от ЗАДС, съгласно които продуктите, които не съдържат тютюн и се ползват изключително за медицински цели, не се считат за тютюневи изделия. В случая както е приел съдът, не е установено, че процесните продукти ще се използват за медицински цели. Фактът, че внесените стоки представляват цилиндрични тела, които чрез обработка са увити в цигарена хартия, т. е. отговарят на критериите на чл. 3 от Директивата, налага на извода, че се считат като цигари за пушене, респективно подлежат на облагане с акциз съгласно чл. 2, т. 2 от ЗА, тъй като се считат за тютюневи изделия. С оглед на изложеното е неоснователен довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради неприлагане на общностното право, което е йерархически по-високо от националното. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на процесуалните представители на ответниците, касаторът следва да заплати по 150 лева, представляващи минимално юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК