Решение № 7891 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 43/2018 г.

Решение № 7891 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 43/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена лично от Р. Велинова – изтърпяваща наказание в Затвора [населено място], и касационната жалба от Р. Велинова, подадена чрез адв. В. Лазаров срещу Решение № 167 от 19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 26/2017 г. от Административен съд Сливен с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника си ст. юрк. П. Стоянова депозира писмен отговор, в който изразява съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като административният съд няма правомощие да се произнася по иск за установяване на дискриминация с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за защита от дискриминация. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение АС Сливен е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Р. Велинова иск срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) лева, дължими солидарно за периода от 12.12.2001 г. до 30.12.2016 г. Със същото решение Р. Велинова е осъдена да заплати на ГДИН и МП сумата от по 100 лв. на всеки от тях, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че предмет на ищцовата претенция са два самостоятелни иска: първият е установителен - за установяване дискриминационно отношение по признаците "образование", "убеждения", "лично и обществено положение", а другият осъдителен – след установяване на дискриминационното отношение - за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от него. Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е установила твърдяното по-неблагоприятно третиране по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., още по-малко наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от ЗЗДискр. Във връзка с изложеното е приел, че искът за установяване на дискриминационно нарушение не е доказан и по тази причина - неоснователен. Решението е недопустимо предвид приетото Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. на ОСС на ГК от ВКС и ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд. Със същото решение е обявено за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.15 г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от ГК на Върховния касационен съд и съдиите от І и ІІ колегии на Върховния административен съд в частта му по т. 4. Предвид обстоятелството, че ищцата е предявила два самостоятелни иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, след постановяване на посоченото тълкувателно постановление този иск следва да бъде разгледан от районния съд. Във връзка с горното така постановеното решение на първостепенния съд се явява недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото – изпратено по подсъдност на Районен съд Сливен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,