Решение № 3979 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 245/2021 г.

Решение № 3979 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 245/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против част от решение № 36/12.11.2020 г., постановено по адм. д. № 529/2015 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Касаторът обжалва съдебното решение в частта, с която е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-180-2600/4708 от 15.10.2015 г., като твърди, че е неправилно поради несъобразяване с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна М. К., редовно призован за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 36/12.11.2020 г., постановено по адм. д. № 529/2015 г. по описа на АС-Русе е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2014 с изх. № 02-180-2600/4708, издадено на 15.10.2015 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е извършено прихващане от оторизираната сума и е определена сума за изплащане 0, 00 лв. като е отхвърлена жалбата на М. К. в останалата й част срещу същото писмо. Предмет на касационен контрол е само частта от съдебното решение, с което е отменено уведомителното писмо поради липса на касационна жалба от М. К.. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издадено в производство, в което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в отменената му част не съдържа мотиви относно основанието и размера на вземането, с което е извършено прихващане. Допълнително АС-Русе се е аргументирал и с неяснотата в съдържанието на оспорения акт, в който едновременно е посочено, че се извършва превод на оторизираната сума по банкова сметка на М. К., а като изплатена сума е записано 0, 00 лв. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е установил, че с него правилно и законосъобразно са определени оторизираните суми като е извършена корекция на поисканата сума в резултата от изключването на част от заявените площи от подпомагане. В тази част съдебното решение е влязло в сила като необжалвано и е извън предмета на касационен контрол намалението на претендираните от земеделския производител суми за плащане. Според съдържанието на уведомителното писмо общата оторизирана сума е 80 756, 08 лв., но се изплащат 0, 00 лв. Обосновано АС-Русе е приел, че пояснението в уведомителното писмо към колона "Прихваната сума" не съдържа яснота относно основанието за прихващането. В стандартизирания текст на уведомителното писмо пояснението включва възможност за прихващане със санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Очевидни са множеството алтернативни основния за съществуване на вземания на ДФЗ към земеделския производител, с които да се извърши прихващане с оторизираните за плащане по заявлението суми. В случая в уведомителното писмо липсва индивидуализация по основание и размер на конкретното вземане, с което е извършено прихващането, а това е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Представените с касационната жалба писмени доказателства за наличие на задължение на М. К. не установяват наличие на касационни основания за отмяна на съдебното решение, защото с тях се цели установяване на факти, които не са индивидуализирани в административното производство и не са изрично заявени като подлежащи на доказване пред първата инстанция. С оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства е недопустимо да бъдат съобразявани и от касационната инстанция за проверка съществуването или не на основание за извършеното прихващане. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваната част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила като валидна, допустима, правилна и законосъобразна, постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение