Решение № 14059 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2019 г.

ВАСVIII отделение22.10.2019 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 437/05.03.2019 г. по адм. дело № 1034/2018 г. на Административен съд - Благоевград. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14059 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5533/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Колев, [населено място], подадена чрез процесуален представител адв. П. Колева, срещу решение № 437/05.03.2019 г. по адм. дело № 1034 по описа на Административен съд – Благоевград за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице № 189/09.12.2018 г., издадена от мл. полицейски инспектор в РУ – Банско към ОД на МВР - Благоевград. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба – Н. Гурев - мл. полицейски инспектор в РУ – Банско към ОД на МВР - Благоевград, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на същата като излага аргументи, обосноваващи законосъобразността на административния акт. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, след извършена проверка по чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество за неоснователна. Предмет на проверка пред Административен съд – Благоевград е била заповед за задържане на лице № 189/09.12.2018 г., издадена от мл. полицейски инспектор в РУ – Банско към ОД на МВР – Благоевград издадена по отношение на К. Колев от [населено място]. С атакуваното в настоящото производство решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че издадената заповед не страда от пороци, които да обосновават нейната отмяна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила, от компетентен за това орган, в предвидената форма и въз основа на посочено правно и фактическо основание за издаването й. От фактическа страна съдът е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на Колев е наложена принудителна административна мярка - задържане за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и във връзка с използване и стрелба с огнестрелно оръжие в хотел и на обществено място. Съдът е приел, че посочените в административния акт фактически основания за задържането на Колев се допълват и конкретизират от данните в докладна записка от 14.12.2018 г., както и от останалите доказателства, събрани по административната преписка, описващи обстоятелствата, довели до налагане на мярката. Въз основа на тях е направен извод, че при проверка по получен сигнал от управителя на Апартхотел "Адеона" гр. Банско за употреба на оръжие в хотела, полицейските органи са установили, че Колев е стрелял във въздуха с газ-сигнален пистолет, след употреба на алкохол, отчетена с техническо средство. Съдът се е позовал на обясненията, дадени от служители на хотела, които са описали процесния инцидент, както и на тези, дадени от приятел на Колев, който е посочил, че Колев се напил, след което извадил газов пистолет и стрелял от терасата на апартамента. От депозираните обяснения на лицето, се установява, че задържаният е празнувал в хотела на 08.12.2018 г. и докато пушел цигара на терасата, под въздействието на алкохола, извадил своя законно притежаван газов пистолет и стрелял във въздуха. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че са налице достатъчно основания за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР, поради което постановеното с оспорената заповед задържане на лицето е законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил точно фактическата обстановка, дала основание за издаване на спорната заповед. Анализирал е действията на органите на полицията и мотивирано е отговорил на възраженията на процесуалния представител на касатора за допуснати нарушения в производството по издаване на заповедта. Споделя се изложеното в мотивите на решението, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на производствените правила. Правното основание за издаване на заповедта е посочено в обжалвания административен акт и това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, той следва да съдържа и фактическото основание за задържането. Посоченото в заповедта фактическо основание – използване и стрелба с огнестрелно оръжие в хотел и на обществено място, се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, описани в съдебното решение. Макар в докладната записка, както и в обясненията на Колев и неговия приятел да се уточнява, че оръжието е неогнестрелно – газ-сигнално, от същите се потвърждава, че с него Колев е стрелял от терасата на хотела под въздействието на алкохол, чието наличие в кръвта на касатора също е надлежно установено. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. Като правилно посочва АС-Благоевград, задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Поради изложеното, неоснователни са възраженията на касатора за липса в заповедта на конкретно посочен състав на престъпление, което да е извършено от задържаното лице. В случая, от обясненията на служители на хотела се установява, че в стаята, където са били произведени изстрелите и по същото време, са се намирали трима човека. В последствие по време на проверката, органите на полицията констатират присъствие на две лица, в нетрезво състояние, както и наличие на следи от кръв по стените и пода на стаята, за които двамата присъстващи не могат да дадат обяснение (обяснение на А. Коюва - управител, л. 23 и показанията на ответника, вписани в протокола от съд. заседание). Самото оръжие е било укрито в близост до хотела, като по делото няма спор, че то е било законно притежавано от касатора и изстрелите са били произведени лично от него. Съгласно свидетелските показания оръжието е изпаднало от джоба на Колев на улицата. Обсъдените по делото доказателства и фактически установявания настоящият състав счита, че обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Налице са данни, обосноваващи нужното предположение за извършено от задържаното лице престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни за налагане на ПАМ. Същевременно, мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето, да се укрие, както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за евентуално образуване на наказателно производство. Доказателствата по делото сочат, че по отношение на касатора тези предпоставки са налице. Не обосновават незаконосъобразност на заповедта сочените от касатора несъответствия във вида на използваното оръжие, отразено в заповедта за задържане и останалите доказателства. Използването на оръжие по установения начин е в нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. "е" от ЗОБВВПИ, за което на лицето е съставен акт и е издадено наказателно постановление. Задържането на лицето, като принудителна административна мярка, се осъществява с оглед постигане на посочени в закона цели и вида на използваното оръжие не е относимо към тях. Неоснователни са възраженията на касатора за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Мотивите на съда, че освен на материалното право, заповедта съответства и на целта на закона се споделят от настоящия състав. Според чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки, каквато мярка представлява и задържането на лице за срок от 24 от часа, имат за цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Като беше изложено по-горе целта на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В случая лицето е било задържано за изясняване на фактите и освободено след направените самопризнания преди изтичането на 24-часовия законов срок. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е законосъобразен. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

1