Решение № 4783 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2008 г.

ВАСI отделение09.04.2009 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 750/14.7.2008 г. по адм. д. № 451/2008 г. на Софийския градски административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4783 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рис-5"ООД моли да бъде отменено решение № 750/14.7.2008 г. по адм. д. № 451/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 20000593/24.7.2007 г. на ТД - София, офис Център, като неправилно в частта за непризнат данъчен кредит по доставките на "Стройко 11" ЕООД и "Рекламна агенция Славчев" ЕООД. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата му против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София по съображения в писмена защита моли решението да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против РА № 20000593/24.7.2007 г. на ТД - София, офис Център, административният съд е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител при спазване на процесуалните правила за извършване на ревизията. С РА не е признат данъчен кредит 8758 лв. по доставки през 2006 г. на "Стройко 11" ЕООД на основание чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) за фактури № 327/30.11.2006 г. и № 330/18.12.2006 г., тъй като доставките не са реално осъществени и фактурите не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗСч - предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Съдът е приел, че фактурираните ремонтни услуги и резервни части са описани в описи, които не са цитирани във фактурите. При извършване на авторемонтни услуги от касатора в описи към фактурите са описани извършените услуги и вложените части по вид, количество и стойност. За цитираните две фактури с предмет аванс за доставка на резервни части и авточасти по спецификация съдът е приел, че предмета на доставките е конкретизиран в описи на резервните части, но тъй като резервните части не са заявявани текущо, не е водена аналитична отчетност на получените части и не може да се установи, доколко с доставки от този доставчик касаторът е извършвал облагаеми доставки, съдът е приел, че доставките не са осъществени и е отхвърлил жалбата. За останалите 4бр. фактури на този доставчик съдът е приел, че не е установено доставките на авторемонтни услуги, стругарски услуги по спецификация, монтаж и демонтаж на двигатели, и монтаж и демонтаж на ходова част, да са осъществени от доставчика, който не разполага с квалифициран персонал за извършването на услугите, нито със съответните машини и помещения, освен офис. С РА не е признат данъчен кредит 1984 лв. по фактури от 2006 г. на "Рекламна агенция Славчев" ЕООД на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставките не са фактически осъществени. Съдът е приел, че фактурите не съдържат данни за вид, количество и цена на услугите, осчетоводени са при касатора по общата фактурна стойност. Вещото лице е дало заключение, че не може да отговори дали са послужили за извършване на облагаеми доставки от касатора. Предмета на фактурите е обслужване на локация и снимки за реклама, счетоводни и административни услуги, и рекламни материали. Не са били представени поискани доказателства за наличие на оборудване и квалифицирани лица за извършване на услугите. Договора между касатора и доставчика не конкретизира предмета на договорените услуги. Съдът е приел, че от заключението на вещото лице не може да се направи извод за реално осъществяване на доставките и е отхвърлил жалбата. При липса на доставки плащането на данъка по ДДС - сметка не е достатъчно, за да се приложи чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Като подизпълнител за авторемонтните и стругарски услуги "Стройко 11" ЕООД е посочил ЕТ "Вени ММ-Венелин Мастев", който е издал фактури с неверен Булстат и не фигурира в регистрите на НАП. Доводът на касатора, че е установено плащане на данъчната основа по фактурите в брой е неоснователен. В преписката не са приложени фискални бонове за установяване плащане на данъчната основа в брой, а само приходни касови ордери без подпис на счетоводител, които не са достатъчни, за да установят плащане на стойността по фактурата. Правилно съдът не е признал данъчния кредит по авансовата фактура, по която за да има данъчно събитие, трябва да е доказано плащане на аванса по предвидения в нормативните актове ред - с фискален бон. Вещото лице е дало заключение за плащане на стойността по фактурите след проверка само в счетоводството на касатора, която ограничена проверка води до необоснованост на този извод на вещото лице. Представените сборни дневни фискални отчети на "Стройко 11" ЕООД не могат да заместят изискуемите фискални бонове към всяка фактура и не установяват плащане на цената по фактурите. Подизпълнител на "Рекламна агенция Славчев" ЕООД е същия едноличен търговец с неверен Булстат, нефигуриращ в регистрите на НАП, като в дневника за покупки на рекламната агенция не са отразени фактури на едноличния търговец и не са били представени поискани доказателства. Правилно данъчните органи и съдът са приложили чл. 65, ал. 4 т. 4 ЗДДС (отм.) по отношение на фактурите на този рекламната агенция. Правилно съдът е приел, че чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е приложим при реално осъществени доставки, каквито по делото не са установени. Решението като правилно в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. При разглеждане на делото административният съд е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото и за настоящата инстанция предвид чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК юрисконсултско възнаграждение не се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,