Решение № 13136 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8414/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Национален Парк музей /НПМ/ Шипка - Бузлуджа, гр. Казанлък, чрез процесуалния му представител адв. Денков, срещу решение 1985 от 13.06.2024г., постановено по адм. дело 182/2024г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 18 1885 от 14.02.2024г. на Началник служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Стара Загора за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър, с която в изпълнение на съдебно решение 507 от 16.01.2024г. по адм.д. 8960/2023г. по описа на ВАС и на основание чл. 54 ал. 4 във връзка с чл. 54 ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Шипка, състоящо се в нанасяне на нови обект в КККР сграда с идентификатор 83199.2.613.1 с площ 196 кв.м. и предназначение курортна, туристическа сграда със записан собственик в КР ЕОН България мрежи АД. С решението НПМ Шипка - Бузлуджа е осъдено да заплати разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е кредитирал представеният констативен нотариален акт 43, том 3, рег. 4888, н.д. 414/2010г., като навежда съображения, че той не е противопоставим на трети лица, като в тази връзка твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да издири обективната истина и да се произнесе по принадлежността на правото на собственост не само въз основа на представения нотариален акт. Навежда съображения и че съдът не е обсъдил и не е извършил контрол досежно твърденията, че АДС 7372 от 31.01.1994г. на кмета на община Габрово и заповед 116 от 03.06.2010г. на областния управител на Габрово, с която е деактуван като държавна собственост, обектът, предмет на заповедта за изменение на кадастъра, са издадени от териториално некомпетентни органи. В тази връзка твърди, че е опровергана доказателствената сила на констативния нотариален акт на заявителя. Твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на нанасянето на сградата, като посочва, че е налице неточност в определяне на нейното предназначение, тъй като във всички предходни документи тя е монтажен пункт с трафопост и е на в КККР е нанесена като курортна, туристическа сграда. Твърди и че неправилно е кредитирано представено по делото удостоверение за търпимост, тъй като от други доказателства се установява, че е извършена реконструкция през 2006г. и съответно няма как този строеж да бъде търпим, като навежда възражения и че на място и според констативния нотариален акт е налице друг вид сграда. Навежда съображения и че съдът не е съобразил направеното възражение, че държавата по силата на приращението е собственик на постройката. Съответно твърди наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 72 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. Освен това посочва, че съдът не е изложил мотиви досежно възражението, че при извършване на нанасянето в КККР на постройката, проектът е следвало да бъде съгласуван с министерство на културата на основание чл. 83 и чл. 84 Закона за културното наследство /ЗКН/, тъй като попада в рамките на исторически архитектурен резерват, парк с национално значение. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Стара Загора, а алтернативно иска да бъде отменено решение и спорът да бъде разрешен по същество, като бъде отменена оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Началникът на СГКК гр. Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Електроразпределение север АД също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма, съдържаща изискуемите се реквизити, както и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е издадена при правилното приложение на материалния закон, тъй като процесната сграда е безспорно обект на кадастъра по смисъла на чл. 23 т. 2 във връзка с § 1 т. 1б ДР на ЗКИР, която следва да бъде отразена в КК със своето действително местоположение, граници/очертания, като е приел, че наличието на удостоверение за търпимост на обекта е достатъчно основание за нанасянето му в КК.Приел е, че от приетата СТЕ се установява, че нанесеният в КК обект съответства на съществуващ на място такъв, като при отразяването на данните в КККР административния орган е обвързан от представения редовен от външна страна акт за собственост, легитимиращ заявителя като субект с вещно право върху обекта. Приел е, че административният орган не разполага с възможност за преценка досежно съдържанието на нотариалния акт. Приел е, че не е била налице пречка за одобряване на исканото изменение на КККР, тъй като е направил извод, че липсва спор за материално право съгласно легалното определение по § 1 т. 16 ДР на наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. Приел е за неоснователно възражението за наличието на противопоставими собственически права на държавата върху имота, тъй като е посочил, че същият е деактуван със заповед 116 от 03.06.2010г. на областния управител на област Габрово и не е включен в последващ акт за държавна собственост /АДС/ 9842 от 13.05.2020г., като е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство са представени противопоставими на нотариалния акт на заявителя 162, том 12, дело 2584, вх. Рег. 4525 от 24.09.2010г. на служба по вписванията. Приел е, че е извън компетентността на административния орган и административния съд да извърши проверка на източниците въз основа на които са издадени нотариалния акт на заявителя и удостоверението за търпимост. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на непълнота, тъй като съществуващата сграда не е била нанесена в одобрената кадастрална карта. Безспорно липсата на отразяване в одобрената кадастрална карта на съществуващата на място сграда представлява непълнота по смисъла и съгласно легалното определение, дадено в ЗКИР. В случая безспорно от доказателствата се установява и че изменението на КККР касае нанасянето на нов обект в КК, а именно посочената сграда, но в рамките на поземлен имот, чужда собственост, а именно собственост на държавата, в който правата за управление са предоставени на касационния жалбоподател. При първоначално нанасяне на обекта в КК, който е сграда, противопоставянето на собственика на земята, а именно поземления имот, е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението и е индиция за наличие на спор за материално право. Самото нанасянето на сграда, която до този момент не е била отразена, за първи път в границите на чужд поземлен имот, обективира спор за материално право, който е отрицателна материално правна предпоставка за допускане на исканото изменение. В случая като e допуснато изменение на КККР при наличието на пречка за това, то оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Неправилен е извода на пръвонистнанционния съд досежно това, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения от категорията на съществените. Видно от оспорената заповед с нея е нанесен за първи път обект сграда с идентификатор 83199.2.613.1 с площ от 196 кв.м., с предназначение за курортна, туристическа сграда, собственост наЕОН България мрежи АД въз основа на документ за собственост нотариален акт 162, том 12, д. 2584 от 24.09.2010г. При отразяването на спорния обект с посочените параметри административният орган не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за допускане на исканото изменение, както и не е събрал относимите за това доказателства, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила. За да постанови попълването на кадастъра с посочената сграда началникът на СГКК гр. Стара Загора се е базирал на направеното заснемане на място, при което е отразена площ на обекта от 196 кв.м. без да съобрази, че в посочения нотариален акт е отразено, че ЕОН е собственик на двуетажна монолитна сграда със застроена площ от 187 кв.м., т.е. не е налице пълно съответствие на установената на място площ, както и на предназначението на сградата, както е отразено по оспорената заповед. Това е така, тъй като никъде в събраните по делото доказателства, не е налице отбелязване да е било променено предназначението на сградата, която е била изградена пред 50 те години на ХХ век, а именно по нотариалния акт 1956г., по други документи към 1959г. за хижа на монтажниците, станция за техническите лица, извършващи поддръжка на електропреносната мрежа. Представеното удостоверение за търпимост е неотносимо към доказването на предназначението на сградата и начина на трайното й ползване, тъй като то има значение съгласно § 16 ПЗР на ЗУТ само и единствено за извършването на сделка, но не доказва, че сградата е с предназначението, записано в оспорената заповед и което е един от основните белези, основна кадастрална данна, индивидуализираща обектите по КК по аргумент от чл. 27 ал. 1 т. 3 ЗКИР. Тук следва да се посочи и че съгласно заповед 116 от 03.06.2010г. на областния управител на област Габрово е наредено да се отпише от актовите книги в полза на ЕОН България мрежи АД недвижим имот, находящ се на връх Столетов и представляващ монолитна двуетажна сграда - монтажен пункт с трафопост със застроена площ от 120 кв.м., т.е. това което е отписано в полза на заявителя от актовите книги на държавните имоти е много по малко от това, което се претендира да е нанесено с оспорената заповед в кадастралната карта и регистър. А по представените по приобщеното към настоящото дело адм.д. 80/2022г. на АС гр. Стара Загора доказателства, се установява, че сградата на връх Столетов представлява именно монтажен пункт с трафопост със застроена площ от 120 кв.м., която в счетоводните книжа на НЕК клон Електроснабдяване Габрово се води хижа пазачница на монтьорски пункт Столетов. В Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016 г. е дадено легално понятие "спор за материално право" по смисъла на Наредбата и на ЗКИР, а именно, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Чл. 54 ЗКИР предвижда, че "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред", а чл. 72 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. разписва, че "Отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално право. Като нито закона, нито наредбата изискват наличието на образувано дело по вече иницииран спор за материално право. Напротив законът предвижда, че във всички случаи, когато административният орган установи наличието на конкуриращи се права, тъй като административният орган няма правомощие да разрешава спорове за материално право, в негово задължение е да постанови отказ за изменение на кадастралната карта и регистър. В случая е налице индиция за спор за материално право предвид това, че върху имот, предоставен за управление на касатора, за първи път се нанася обект сграда от една страна и от втора, поради това, че е налице несъответствие на правата на собственост, съобразно площите и предназначението, отразено в документите за собственост, и съществуващата на място сграда. Следва да се посочи и че при издаването на заповедта, отразените по изменението площ и предназначението и начин на трайно ползване не съответстват на представените и събрани по делото доказателства, което пък води до незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради и което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноските, направени пред двете съдебни инстанции, което е своевременно заявено пред тях и доказано в размер на 50 /петдесет/ лева за държавна такса за първоинстанционното производство и 370 /триста и седемдесет/ лева за касационното, както и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,