Решение № 9357 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2011 г.

Решение № 9357 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 43а, ал. 3 /отм./ от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси /ЗПУКИ, загл. изм. ДВ бр. 97/10 г. в сила от 10.12.10 г./ вр. с § 24, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси /ПЗРЗПРКИ/ обн. ДВ бр. 97/10 г. в сила от 10.12.10 г., образувано по касационна жалба на адв. Йорданова, надлежно упълномощен пълномощник на Димана Ангелова Ранкова, против решение № 15644/20.12.10 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 13512/10 г. по описа на същия съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав, намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 43а, ал. 1 и ал. 2 /отм./ ЗПУКИ тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд, сезиран с Доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Четиридесет и първото Народно събрание /Комисията/, е наложил на Димана Ангелова Ранкова глоба в размер на 1000 лв, дължима в полза на държавата, за нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗПРКИ, ред. ДВ бр. 26/09 г. - изразяващо се в подаване на декларация по чл. 12, т. 2 от закона след изтичане на седемдневния срок. Този правен резултат съдът е възприел след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и при безспорни установявания относно длъжността, на която лицето е избрано - по чл. 3, т. 17 от закона, началната дата на законния срок и факта на подаване на декларацията след изтичането му. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Касационният довод за неправилност на решението предвид изменението на чл. 14, ал. 1 от закона, влязло в сила на 10.12.10 г., с което срокът на подаване на декларацията е определен в рамките на 30 дни, е неоснователно. Задължението за касатора до подаде декларация по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ е възникнало към датата на избирането й от Народното събрание на длъжността по чл. 3, т. 17, 15.07.10 г. Към тази дата в сила е била разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗПУКИ, ред. ДВ бр. 26/09 г., съгласно която срокът за подаване на декларацията е седемдневен. Законодателният подход при определяне задълженията на лицата, заемащи длъжностите по чл. 3, с оглед постигане целта специалния закон сочи, че нарушението по чл. 14, ал. 1 е на просто извършване /формално, след изтичане на законния срок за подаване на декларация по образец, нарушението се счита извършено и породило правните си последици/. Ето защо, промяната на срока за подаване на декларацията по чл. 12, т. 2 ЗПУКИ от 7-дневен в 30-дневен, последвала в периода до постановяване на съдебния акт, не може да повлияе на осъщественото вече нарушение, изразяващо се в подаване на декларацията след законния срок, такъв, какъвто е бил определен с действащата към релевантния момент разпоредба на чл. 14, ал. 1 ЗПУКИ. Подадената от касатора Ранкова декларация по чл. 4, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор /ЗКФН/ не представлява правнорелевантен факт, дерогиращ задължението по чл. 12 ЗПУКИ, тъй като законът по който тя е подадена регулира друг вид специфични обществени отношения, свързани с функционирането на специализирания орган, изискванията и отговорностите на лицата, заемащи длъжности в него, който не освобождава тези лица от задълженията, установени с ЗПУКИ с предмет на регулация - други обществени отношения - поради което не е налице хипотезата по чл. 13, ал. 3 ЗПУКИ. Изготвянето на доклада без Комисията да обсъди възраженията на адресата не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила при изготвянето му, съответно неправилност на обжалваното решение. Действително изслушването на лицето е предвидено като административнопроизводствено правило в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПУКИ, ред. ДВ бр. 94/08 г. Нарушението би било съществено единствено в случай, че недопущането му би довело до установявания, различни от изложените в доклада и друг резултат по преписката, а и касаторът в съдебното производство е могъл да представи всички свои възражения и ангажира допустими доказателства за доказване на обстоятелствата, мотивирали възражението му. Противно на следващия касационен довод, докладът на Комисията съдържа правна квалификация на нарушението и фактическа констатация относно неспазването на срока по чл. 14, ал. 1 ЗПУКИ в приложимата редакция. Приложим в случая е специалният закон, ЗПУКИ, който изключва приложимостта разпоредбите на общия Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, поради което въпросите за маловажност и малозначителност на нарушението и неговата обществена опасност, не могат да бъдат обсъждани и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, която би могла да обуслови неналагане на административно наказание, не намира приложение. Извършването на предвиденото от специалния закон формално административно нарушение има за своя последица понасяне на съответно административно наказание, определено в случая след установяване на релевантните факти в размер на минимума по чл. 34, ал. 1 ЗПУКИ. Следва обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав