Решение № 6730 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2014 г.

Решение № 6730 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Желязко Русев Димитров, с. Маринка, област Бургас, ул. "Петрова нива" № 52 срещу Решение № 1015 от 11.06.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2856/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Димитров срещу Решение № РК-18325 от 07.10.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с което на основание чл. 143, ал. 1 и 3 от Закона за движението по пътищата е отказана пререгистрация на товарен автомобил марка "Ифа", модел "В 50Л" с регистрационен № А 3719 МА.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът не отчел, че той никога не е искал пререгистрация на превозното средство, а връщането му след като било спряно от движение. Съдът не отчел, че задължение на административния орган е да установи фактите и обстоятелствата от значение за случая преди да издаде акта си. Датата на първата и втората регистрация е в кръга на правнорелевантните факти, тъй като е реквизит на свидетелството за регистрация. Инструментариумът за проверка на този факт включва проверка в международните масиви на регистрираните моторни превозни средства като действие по идентификация. Член 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) допуска регистриране на пътно превозно средство само на името на неговия собственик при представени доказателства за собственост, каквото е свидетелството за регистрация на автомобила. Моли съда да отмени обжалваното решение и да разпореди да бъде установен идентификационния номер на рамата по регистърните документи и се установи, че превозното средство не се издирва. Ако е необходимо да му бъдат пренабити номерата на рамата като автомобилът бъде пуснат в движение. Касаторът се представлява от адв. Владимир Радев, Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба - началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В производството липсва дължимото обсъждане на приобщените доказателства и доводите на страните. В хода на служебната проверка не са изследвани релевантните за приложимата хипотеза на чл. 143, ал. 1 ЗДвП факти. Не е взето предвид, че производството е инициирано по заявление за пускане в движение на спряно моторно превозно средство, а не по искане за пререгистрация. Няма данни за извършена съгласно § 2, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и за реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45) идентификация.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 29.05.20102 г. Желязко Русев Димитров закупил от Таня Григорова Михалева товарен бордови автомобил, марка "Ифа", модел "В 50 Л", регистрационен № А 3719 МА, рама № 6604491, двигател без № .

2. На 06.06.2012 г. автомобилът бил регистриран на името на Димитров.

3. На 04.09.2013 г. в резултат на извършена проверка от контролните органи автомобилът бил спрян от движение поради техническа неизправност.

4. На 17.09.2013 г. Димитров подал заявление за пускане в движение на автомобила № 130769027698.

5. На 18.09.2013 г. началник сектор "Пътна полиция" разпоредил извършването на трасологична експертиза на процесния автомобил.

6. На 19.09.2013 г. експерт-криминалист дал заключение, № 13-246, че номерът на рамата на автомобил марка "Ифа", модел "В 50 Л", регистрационен № А 3719 МА, е заличен и на негово място ръчно е щанцован номер на рама 6604491; при извършено химическо изследване други цифри не са установени; номерът на двигателя е 27993198324556 и по него визуално няма заличаване и промяна.

7. На 02.10.2013 г. началник сектор "Пътна полиция" издал Решение № РС-18325, с което на основание чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1 Наредба № I-45 отказал извършване на пререгистрация на товарен автомобил марка "Ифа - В 50 Л", с регистрационен № А 3719 МА, собственост на Димитров поради извършена интервенция и невъзможност от установяване на автентичния идентификационен номер на рама, поставен от завода - производител.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че решението е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби - чл. 143, ал. 1 и 3 ЗДвП. При установената законова забрана за регистрация на пътно превозно средство със заличен идентификационен номер и констатациите на експертизата, че номера е положен ръчно, съдът приел за законосъобразен постановения отказ. Съдът приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за разпореждане извършването на установяване на оригиналния идентификационен номер. Правоотношенията по повод на това искане се уреждат от Инструкция № I-185 от 06.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътното превозно средство (Инструкция № I-185). Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата на Димитров.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е порочно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основният довод на касатора е неустановеното от съда нарушение на чл. 35 АПК. Този довод на касатора е основателен.

Безспорно по делото е, че притежаваният от касатора товарен автомобил бил спрян от движение поради техническа неизправност. След отстраняване на неизправността касаторът подал заявление за пускане в движение на автомобила. Вместо да извърши визирания в чл. 32ж Наредба № I-45 технически преглед и да се произнесе по искането, с което бил сезиран органът, извършил проверка за регистрация на превозното средство и постановил отказ от пререгистрация.

Видно е, че органът не извършил не само нормативно установените действия при сезиране с искане за пускане на превозно средство в движение, но не извършил каквито и да било действия за установяване на техническото състояние на автомобила, за да може да отговори на искането, с което е сезиран. Вместо това се произнесъл по нещо, с което не бил сезиран. Никаква пререгистрация на автомобила не е искал Димитров, тъй като автомобилът е бил регистриран на негово име видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация - част I. Димитров е искал пускане в движение на спрян автомобил. Произнасянето на акт, който е неотносим към искането, с което органът е сезиран, прави оспорения отказ незаконосъобразен.

Съдът, като не установил тази изначална незаконосъобразност на оспореното решение постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага установяването на факти, поради което съдът следва да се произнесе по същество и да отмени Решение № РС-18325 като изпрати преписката на административния орган за произнасяне по искането, с което е сезиран.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Димитров направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 15, 00 лв. държавни такси. Касаторът е бил надлежно представляван от адвокат, но по делото няма доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд