Решение № 11082 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2010 г.

Решение № 11082 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1455/08.07.2010 г. на Административния съд в гр. Варна, постановено по адм. д. № 531/2010 г.

С обжалваното решение по жалба на "Титан БКС" ООД е отменен РА № 270900335/02.12.09 г., издаден от ТД на НАП-Шумен, в частта относно определения ДДС във връзка с отказано право на данъчен кредит по ф. № 15/24.02.09 г., издадена от "Титан интернешънъл холдинг"АД, а в останалата част жалбата срещу РА е отхвърлена.

Касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна е срещу частта от съдебното решение, с която се отменя частично РА. Релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното оплакване е, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните, в резултат на което е направен необоснован извод, че към датата на фактурата е налице реална доставка по нея. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

Касаторът - "Титан БКС" ООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Също така релевира като касационни основания визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се свеждат до следното: съдът не е преценил доколко при извършването на ревизията са спазени процесуалните разпоредби по издаването на РА; с РА е отнето правото на ревизирания субект на една инстанция, което не е съобразено от съда; съдът неправилно е приложил материалния закон - чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, приемайки, че към датата на издаване на ф. № 10...1533/31.03.09 г. от Консорциум Титан-Бургас не е налице доставка на стока; необоснован е изводът на съда, че по фактурите от "Техностил ИР" ООД не са налице реални доставки, както и че по фактурите от "Стило къмпани" ООД не било доказано получаването на стоката. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в същата част. Претендират се разноски.

Директорът на дирекция "ОУИ"-Варна оспорва касационната жалба на дружеството с искане за отхвърлянето й.

"Титан БКС" ООД, гр. Шумен чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба на дирекция "ОУИ"-Варна с искане за отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекцията и за неоснователност на другата касационна жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в рамките на 14 дневния законоустановен срок за касационно обжалване.

Досежно основателността им съдът приема следното:

С РА, предмет на обжалване пред административния съд на ревизирания субект, той и жалбоподател в първоинстанционното производство са определени задължения по ЗДДС в резултат на отказано му право на данъчен кредит по фактури, както следва:

1. по ф. № 5/24.09.08 г.; № 6/26.09.08 г. и № 7/29.09.08 г. издадени от "Техностил ИР" ООД с предмет на доставката - стомана. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 6 и чл. 25 от същия закон. Констатирано е, че не са доказани обстоятелствата относно произхода на стоката, обекта в който е съхранявана, как е транспортирана.

2. по ф. № 1210 и 1200 от м. 12.08 г., издадени от "Стило Къмпани" ООД с предмет на доставката - дизелово гориво. Органът по приходите е приел, че не е доказано реалното изпълнение на доставките по фактурите, поради което правото на данъчен кредит е отказано на осн. чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС.

3. по ф. № 1533/31.03.09 г. от "Консорциум Титан-Бургас" АД с предмет - продажба на 1/3 ид. ч. от недвижим имот съгласно договор. Изводът на органа по приходите е, че по фактурата липсва доставка. Правното основание за отказа е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

4. по ф. № 15/24.02.09 г., издадена от "Титан Интернешънъл холдинг"АД с предмет - наем на контейнери тип"бобър" и на кофи. Правното основание за отказа на данъчен кредит отново е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. с чл. 9 от същия закон. Прието е, че не е доказано наличието на доставка и данъчно събитие към датата на издаване на фактурата.

Административният съд е приел следното:

По точки 1 и 2 съдът приема, че представените от жалбоподателя доказателства не обосновават извод за наличие на реални доставки по фактурите, тъй като тези доказателства не са представени в хода на извършване на ревизията, въпреки че са редовно изискани, както от доставчика, така и от ревизираното лице. Съдът е приел за обосновано възражението на ответника относно достоверността на представените от жалбоподателя договори, приемо-предавателни протоколи и товарителници. Съдът е преценил характера на тези документи като частни диспозитивни документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Прието е, че не са доказани обстоятелствата, че стоманата по фактурите от "Техностил ИР" ООД е била налична при доставчика, съответно да е била натоварена и доставена в гр. Враца при влогодържателя на склад. Не е доказано и осчетоводяването на стоки от рода на процесните при доставчиците. Приетата по делото ССЕ не установявала релевантните за спора обстоятелства, тъй като не е извършила проверка в счетоводствата на доставчиците.

Съдът е преценил, че доводите на жалбоподателя за последваща реализация на стоките и ангажираните във връзка с това документи не доказват реалността на доставките, тъй като не може да се направи категоричен извод за идентичност на стоките по фактурите.

По отношение на фактурите от "Стило Къмпани" ООД, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, както за това, че доставчикът е притежавал фактурираната стока, така и че реално тя му е предадена.

По т. 3 съдът е приел, че констатацията на органа по приходите е направена на база негодни доказателства, тъй като всички процесуални действия са нищожни, като извършени след срока на ревизията. Съдът е преценил, че това не влече автоматично незаконосъобразност на установените задължения, а води до необоснованост на констатацията. Съдът е посочил обаче, че изцяло в тежест на ревизираното лице е, да установи предпоставките за възникване на правото му на данъчен кредит по фактурата. Преценено е, че ангажираните от жалбоподателя писмени документи- предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, протокол за предаване на фактическото ползване не обосновават извод, различен от направения в РА. Съдът е преценил като неприложима към конкретния случай разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, тъй като по силата на предварителния договор не се прехвърля собствеността върху имота, какъвто е смисълът на посочената разпоредба. Констатирана е от съда липсата на доказателства, че сделката е изповядана в нотариална форма.

По т. 4 съдът е преценил жалбата като основателна. Прието е, че констатациите в РА са резултат на допуснати от органа по приходите съществени процесуални нарушения, тъй като исканията за представяне на документи и писмени обяснения до жалбоподателя и доставчика са издадени и връчени след изтичане на срока на ревизията. Според съда, органът по приходите, издал акта е приел, че ревизираното дружество и издателят на фактурата не са представили доказателства за извършване на доставката. Прието е, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно и убедителни писмени доказателства, вкл. и ССЕ, за това, че по отношение на ф. № 15/24.02.2008 г. правото на данъчен кредит е упражнено правомерно. Преценено е като неоснователно възражението на ответника, че представените документи са новосъставени, тъй като те не са били изискани редовно от органа по приходите в хода на ревизията. От доказателствата по делото, съдът е приел, че между страните по тази фактура е налице договор за наем, по силата на който жалбоподателят е ползвал вещите по договора за определен период от време, през който е отчитал в счетоводството си разходи, които са участвали във формирането на финансовия му резултат за 2009 г. Установено е, че срещу отчетените разходи са осчетоводени приходи от комунална дейност. Решаващият извод на съда е, че от заключението на вещото лице може да се заключи, че именно наетите контейнери са използвани в дейността на жалбоподателя за извършването на облагаеми доставки, по които е отчел приходи.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното:

По касационната жалба на дирекцията:

Жалбата е основателна. Необоснован е изводът на съда, че по фактура № 15/24.02.08 г. е налице реално изпълнение на удостоверената сделка. Представеният по делото договор за наем от 25.02.09 г. между ревизирания субект и доставчика по фактурата е доказателство, че между страните по него е възникнало облигационно правоотношение по повод на описаните в договора движими вещи. Този договор обаче не доказва изпълнението на уговорките в него. По делото не са ангажирани доказателства, че вещите, които са предмет на наема, реално са предоставени в държане на ревизирания субект. Видно от договора е, че става въпрос за немалък брой движими вещи, за които липсват данни, къде са съхранявани към момента на подписването на договора и дали и как са транспортирани до жалбоподателя предвид обстоятелството, че наемодателят е с адрес на управление в гр. София, а наемателят с адрес на управление в гр. Шумен. Приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза също така не е доказателство за реалното изпълнение на договора. Вещото лице е посочило, че е осчетоводен разход за наем на контейнерите при жалбоподателя, но осчетоводяването на разход не е равнозначно на реално направен разход . Липсват данни за това.

По тези съображения, настоящата инстанция счита, че административният съд е направил необоснован извод, че по въпросната фактура е налице реално изпълнение на сделката. Тази необоснованост на извода е довела до неправилно приложение на материалния закон от съда, приемайки, че не е налице хипотезата н чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Решението на административния съд в тази част от спора е неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу РА в същата част се отхвърли като недоказана, а оттам и като неоснователна.

По касационната жалба на дружеството:

Настоящата съдебна инстанция преценява като обосновани и правилни изводите на съда относно липсата на реални доставки по фактурите от "Техностил ИР" ООД. Решението на съда по тази част от спора е съответно на установената по делото фактическа обстановка. Изводите на съда са логични и последователни. По делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал със стоки от рода на фактурираните, които да може да прехвърли в собственост на ревизирания субект. Жалбоподателят е имал възможност посредством съдебно-счетоводната експертиза да установи счетоводната наличност на стоки от вида на фактурираните към датите на фактурите при доставчика, но експертиза по този въпрос не е поискана. При това положение недоказана е останала материалната обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставките. В този смисъл основателно не са кредитирани от съда приемо-предавателните протоколи, тъй като съдържанието им не се подкрепя от други събрани по делото доказателства. Логични и правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че жалбоподателят е продавал на свои клиенти стоки от рода на фактурираните не означава, че продаваните стоки са именно тези по въпросните фактури.

По отношение на фактурите от "Стило Къмпани" ООД съдът правилно е преценил, че реалността на доставките по тях не е установена по категоричен начин. Нито в хода на ревизията, нито в хода на обжалването, в това число и в съдебната фаза, не са ангажирани доказателства, че доставчикът по тези фактури е разполагал с капацитет за съхраняване на стоката от вида на фактурираната, въпреки че доказателства за това обстоятелство са му поискани с искане изх. № 7269/15.09.09 г. на ТД- гр. Стара Загора.

Обосновано, правилно и в съответствие с материалния закон е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу отказа да се признае право на данъчен кредит по фактура № 1533/31.03.09 г., издадена от "Консорциум Титан - Бургас"АД с предмет-продажба на 1/3 ид. ч. от недвижим имот. Фактурата не се намира в преписката, но жалбоподателят не оспорва съществуването й под номера, датата и описанието на стопанската операция, така както те са констатирани в РА. Не е било спорно също така, че към датата на фактурата, не е сключен окончателен договор в нотариална форма, както и че към датата на фактурата не е осъществено плащане на цената, уговорена по предварителния договор от 30.03.09 г. Тезата на жалбоподателя е била, че към датата на фактурата е осъществено фактическото предаване на имота, поради което следва да се приеме, че е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС вр. с чл. 6, ал. 2, т. 2 от същия закон.

Основателно съдът е приел, че този довод на жалбоподателя е неоснователен. Правилно е изтълкуван материалния закон, приемайки, че за да се приеме, че данъчното събитие настъпва с фактическото предаване на стоката, е необходимо правото на собственост да се прехвърля по силата на самия договор, в който е договорено отлагателното условие. Основателна е преценката на съда, че предварителните договори не прехвърлят собственост, а страните по тези договори поемат задължение за бъдещо договаряне за престиране. В този смисъл с подписания предварителен договор между жалбоподателя и издателя на фактурата, не е осъществена хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице касационните основания, наведени в жалбата на "Титан БКС" ООД, поради което решението като правилно в обжалваната му част следва да се потвърди.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд