Решение № 6361 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12951/2010 г.

Решение № 6361 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12951/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Министерството на земеделието и храните и Областна дирекция"Земеделие"-гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. Кисова, против решение № 1086/15.07.2010 г., постановено от Административен съд-Пловдив, VI състав, по адм. д. № 1570/2009 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 4/13.03.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОДЗ-Пловдив в частта му по т. 185,потвърдено с решение № КЗЗ-4/24.06.2009 г. -, т. 110 на МЗХ-Комисия за земеделските земи и е върнал административната преписка на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към ОДЗ-гр. Пловдив, за ново определяне на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ, съобразно указанията, и е присъдил разноски. За да постанови решението си съдът е приел, че нормата на § 9 от ПЗР на Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи (одобрена с ПМС № 112,обн. ДВ бр. 56/2002 г. последно ИД-ДВ бр. 95/2008 г.) изключва приложението на новите разпоредби по отношение на молбите за промяна на предназначението, по които има окончателно решение за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране или решение за промяна на предназначението. Тези производства се довършват по досегашния ред, който се определя от нормите на чл. 4, чл. 5 и чл. 7 от Тарифата, според които размерът на таксата се изчислява от бонитетната категория на земята, съгласно акта за категоризация, размера на земята, включена в границите на определената площадка или трасе, местонахождението, вида на обекта и възможността за напояване, като коефициентът за площ се изчислява в съответствие с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от тарифата. При тълкуване на израза "размера на земята, необходима за обекта"е относим размерът на земята, необходима за обекта, определен от границите на утвърдената площадка за проектиране на целия обект, а не размерът на отделния земеделски имот, включен в общата площ на площадката, по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, според който текст от правно значение е промяната в предназначението на "необходимата зем. земя". Съдът е изложил подробни мотиви относно установената от доказателствата фактическа обстановка и е направил извод, че в конкретния случай не е съществувала пречка за произнасяне на комисията в едномесечен срок с издаването на благоприятен акт по чл. 22 от ЗОЗЗ. Такъв е издаден след срокът за произнасяне при липса на отрицателни предпоставки от процедурен аспект/непълноти, уведомяване от страна на комисията до заявителя за отстраняване на пропуски/, не са установени и пречки по смисъла на чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ. Не следва поради пропуск от страна на административния орган да се допускат неблагоприятни последици за адресата на акта, в нарушение на принципа на съразмерност/чл. 6 от АПК/. При липса на данни за пречки за произнасяне в 1-месечен срок, решението по чл. 22 от ЗОЗЗ е следвало да бъде постановено в този срок. Последното е от значение за прилагане на § 9 от ПЗР на Тарифата към Постановление № 260 на МС от 27.10.2008 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем. земи. Разпоредбата е посочила алтернативност на момента, считано от който процедурите се довършват по досегашния ред положително решение на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка или трасе или за промяна на предназначението. Налице е благоприятно решение на комисията по чл. 22 ЗОЗЗ, постановено извън законов срок без обективни причини за това, което е повлияло на размера на определената такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не се е съобразил с факта, че в случая предложението за утвърждаване на площадка за проектиране и окончателна промяна на имота е внесено от наследниците на Димитър Димчев в ОДЗ-гр. Пловдив едновременно, вместо да бъде внесено предложение за утвърждаване на площадка са проектиране в посочения имот и едва след разглеждането му в 1-месечен срок и влизане в сила на положителното решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 в този смисъл, същите да комплектоват и отправят предложение за окончателна промяна на предназначението за неземеделски нужди, подлежащо на разглеждане в 14 дневен срок. Действително, с допълнителен опис, входиран към предложение № КЗЗ 1288/23.09.2008 г. са представени актуална скица на имота, одобрен ПУП, документ, удостоверяващ, че заповед на кмета на община Асеновград за одобрение на ПУП е влязла в законна сила и документ за платена такса, но с тези действия не се доказва, че са спазени изискванията на чл. 21, чл. 22 и чл. 24 от ЗОЗЗ за последователно комплектоване и внасяне на отделни преписки за утвърждаване на площадка за проектиране и окончателна промяна на предназначението на зем. земя за неземеделски нужди, противно на изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд. Неправилно е приложена разпоредбата на § 9 от ПЗР на Постановлението за изменение на Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем. земи, публикувано в ДВ бр. 95/4.11.2008 г. Ответниците: Стоян Димитров Димчев, Иван Георгиев Иванов, Никола Георгиев Иванов, Славка Борисова Иванова, Паскал Ангелов Терзиев, Мария Паскалева Шопова, Ангел Паскалев Терзиев, Верка Петкова Димова, Петър Христов Енчев, Петър Петров Енчев и Иван Ников Ников чрез пълномощника им- адв. Кожухарова, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил всички представени по делото доказателства и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Съдът е изложил подробни мотиви-на 9 страници, които настоящият състав на ВАС споделя и не намира за необходимо да приповтаря. Неоснователни са доводите, изложени в касационната жалба. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 6 от АПК и обосновано е приел, че поради пропуск от страна на административния орган не следва да се допускат неблагоприятни последици за адресата на акта, в нарушение на принципите на АПК, посочени в цитираната разпоредба. Никой не може да се ползва от собственото си незаконосъобразно поведение и да черпи права от него. Неоснователен е и доводът за неправилно приложение на § 9 от ПЗР на ПМС№ 260/2008 г. за ИД на Тарифата за таксите, които се плащат при промяна на предназначението на зем. земи, с оглед поредността за произнасяне от комисията с решение за утвърждаване на площадка или трасе и за промяна на предназначението на зем. земя. Разпоредбата на § 9 регламентира довършване по досегашния ред на преписките, внесени в МЗХ или в ОДЗ, с положително решение за утвърждаване на площадка или трасе или за промяна на предназначението, т. е. изискването е алтернативно, а не кумулативно, както правилно е приел съда. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДIV-то отделение,