Решение № 9524 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2016 г.

Решение № 9524 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8939/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Министерството на правосъдието е подало касационна жалба срещу решение № 2049/25.03.2016 г. по адм. дело № 6062/2015 г. по описа на Административния съд - С. град в частта, в която е осъдено да заплати на Д. И. К. обезщетение от 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от обявената за нищожна заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.12.2014 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 116,80 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да се отхвърли изцяло или частично. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждание за касационната инстанция и е направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Решението се обжалва и от Д. И. К. в частта, в която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 10 000 лева, в частта относно претендираната законна лихва върху главницата за периода от 22.06.2012 г. - 22.12.2014 г., както и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 2759 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тази част поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Д. К. е подал частна жалба срещу решението от 25.03.2016 г., в частта с характер на определение, в която е оставен без разглеждане предявеният от него срещу Министерството на правосъдието иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на шест брутни трудови възнаграждения, които ищецът би получил за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г., и предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполученото от ищеца брутното трудово възнаграждение за периода 22.06.2012 г. - 16.08.2012 г. Поддържа се неправилност на решението (определението) поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в тази част с връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Д. И. К. е подал касационна жалба и срещу постановеното по същото дело решение № 3527/25.05.2016 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като съдът пропуснал да отрази в диспозитива на решението от 25.03.2016 г. формираната своя воля по целия предмет на спора. С решението са отхвърлени исковете на Д. К. срещу Министерството на правосъдието, както следва: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода 22.06.2012 г. - 05.01.2015 г. до пълния предявен размер от 58363,74 лева за периода 16.02.2013 г. - 31.12.2014 г., заедно с изтеклата лихва за забава в размер на 9899, 71 лева за времето от 20.07.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 934 лева за неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с изтеклата лихва за забава в размер на 112,04 лева за периода от 01.01.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 1860 лева за неполучен порцион за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава в размер на 197, 71 лева за периода от 01.01.2012 г. до датата на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 3412,01 лева за неполучено от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. заедно със законната лихва за забава в размер на 283,96 лева за периода от 01.01.2013 г. до предявяване на исковата молба; за присъждане на обезщетение в размер на 2738,55 лева за вреди, представляващи внесените от ищеца за собствена сметка осигурителни вноски за периода ноември 2012 г. - 31.12.2014 г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 392,57 лева за периода месец ноември 2012 г. до датата на исковата молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решенията са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. И. К. срещу Министерството на правосъдието, с която са предявени искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, произтичащи от заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", обявена за нищожна с влязло в сила на 22.12.2014 г. по адм. дело № 11761/2014 г. по описа на Върховния административен съд, както следва: за сумата 60 263 лева, представляваща дължимото възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода от отстраняването му - 22.06.2012 г. до датата на възстановяването му на служба - 5.01.2015 г., за сумата 10 450 лева изтекла върху главницата лихва за забава от 20.07.2012 г. до 19.06.2015 г. (датата на исковата молба), за сумата 1200 лева, представляваща неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г., за сумата 179,70 лева, представляваща изтекла върху главницата лихва за времето от 01.01.2013 г. до 19.06.2015 г., за сумата 6000 лева, представляваща неизплатено от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г., изтеклата върху тази сума лихва за забава в размер на 898 лева за периода 01.01.2013 г. - 19.06.2015 г., сумата 12 600 лева, представляваща разликата за внесените осигурителни вноски към Националния осигурителен институт за периода 22.06.2012 г. - 5.01.2015 г. Д. К. предявил срещу Министерството на правосъдието и иск за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, произтичащи от същия фактически състав, понесени в перида 16.08.2012 г. - 05.01.2015 г., както и иск за присъждане на сумата 2903 лева, представляваща изтекла лихва за забава върху главницата за периода 16.08.2012 г. - 19.06.2015 г. С определение от 8.03.2016 г. съдът допуснал изменение на исковите претенции, при което исковете са предявени, както следва: за заплащане на 58 363,74 лева обезщетение за имуществени вреди от неизплатено брутно трудово възнаграждение за заеманата от ищеца длъжност за периода 22.06.2012 г. - 05.01.2015 г. заедно с лихва за забава в размер на 9899,71 лева за периода 20.07.2012 г. - 19.06.2015 г.; за заплащане на 934 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно със законната лихва за забава в размер на 112,04 лева за периода 01.01.2013 г. - 19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 1860 лева за имуществени вреди, изразяващи се в неизплатен порцион за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава върху тази сума за периода 01.01.2012 г. -19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 3412,01 лева за имуществени вреди от неизплатено от Държавно предприятие "Фонд затворно дело", допълнително материално стимулиране за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2014 г. от заедно със законната лихва за забава в размер на 283,96 лева за периода 01.01.2013 г. -19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 2738,55 лева за имуществени вреди, представляващи внесените от ищеца за собствена сметка осигурителни вноски за периода месец ноември 2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава върху тази сума в размер на 392,57 лева за периода ноември 2012 г. -19.06.2015 г., за присъждане на обезщетение от 10 000 лева за неимуществени вреди, понесени от ищеца в периода 16.08.2012 г. - 19.06.2015 г. заедно с изтеклата лихва за забава върху тази сума за периода 16.08.2012 г. - 19.06.2015 г. в размер на 2903 лева. Ищецът претендира и законната лихва върху исковите суми, считано от датата на исковата молба, и разноските по делото. Административният съд установил, че със заповед № ЧР-03-16/22.03.2012 г. министърът на правосъдието образувал дисциплинарно производство срещу Д. И. К., началник на З.-Б., за установяване на дисциплинарни нарушения. С последваща заповед № ЧР-03-17/22.06.2012 г. министърът на правосъдието отстранил Д. К. от длъжност до приключване на дисциплинарното производство. Със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. министърът на правосъдието наложил на Д. К. дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратил служебното му правоотношение. Заповедта била обявена за нищожна с решение от 22.12.2014 г. по адм. дело № 11761/2014 г. на описа на Върховния административен съд, петчленен състав. С решение № 11 от 24 октомври 2014 г. на Адвокатската колегия-Б. Д. К. бил вписан като адвокат. Разпитаните по делото двама свидетели посочват, че поради уволнението му Д. К. бил силно притеснен, избягвал общуването с близки и познати и не желаел да се явява на публични места. Той бил силно депресиран, тъй като смятал заповедта за несправедлива. В електронни сайтове на града се появили публикации, че давал пари на заем срещу лихва, а това не било истина. Споделял и за проблеми със семейството си и бившите си колеги, не можел да спи, получавал сърдечни атаки, приемал лекарства. За установяването на размера на твърдените имуществени вреди по делото била изслушана счетоводна експертиза. От правна страна съдът приел, че по делото е доказано наличието на една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - отменен от съда незаконосъобразен административен акт. При преценката на основателността на исковите претенции административният съд се позовал на разпоредбата на чл. 8 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според която ако закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съдът посочил, че по отношение на дължимото обезщетение намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която препраща към чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Според чл. 237, ал. 1 ЗМВР при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Министерството на вътрешните работи имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията. Според административният съд, специалният ред за обезщетяване на вредите от незаконното уволнение изключвал приложението на разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Макар съдът да не бил обвързан от правната квалификация по исковата молба, не можело да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 237, ал. 1 ЗМВР. Поради това административният съд прекратил като недопустимо производството в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от неполучено от ищеца в качеството му на държавен служител брутно възнаграждение за длъжността за период от шест месеца или за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г. Административният съд преценил като недопустим и предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на брутното възнаграждение на ищеца за времето от 22.06.2012 г. (датата на отстраняването му от длъжност) до датата на уволнението му със заповед № ЧР-03-019/16.08.2012 г. по съображения, че в исковата молба липсвали твърдения за отмяната на заповед № № ЧР-03-17/22.06.2012 г. на министъра на правосъдието. В останалата част, до пълния предявен размер на исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи неполученото от Д. К. брутно възнаграждение за длъжността за периода 16.02.2013 г. - 31.12.2014 г. в размер на 58 363,74 лева, съдът отхвърлил иска като неоснователен. Първоинстанционният съд отхвърлил и исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в това, че ищецът не е получил предвидените в разпоредбата на чл. 181 ЗМВР и подлежащи на предоставяне на служителите храна или левовата й равностойност; работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, респективно, парична сума за облекло на неносещите униформа, подлежащи на ежегодно определяне със заповеди на министъра на правосъдието. В мотивите си посочил, че тези придобивки, които съпътстват служебното правоотношение, се предоставят при реално, действително осъществяване на държавната служба, както е посочено в приложените по делото заповед № ЛС- 04-65/16.01.2013 г. и заповед № ЛС- 04-1475/11.11.2009 г. на министъра на правосъдието. От действителното осъществяване на определена длъжност произтичало и правото да бъдат получени допълнителни средства с оглед постигането на определени финансови резултати от дейността на Държавно предприятие "Фонд затворно дело". Административният съд счел за неоснователен и иска за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се във внесените от Д. К. задължителни осигурителни вноски за периода, в който осъществявал дейност като адвокат, като отбелязал, че вноските са свързани с качеството му самоосигуряващо се лице, вписано в регистъра на Адвокатска колегия-Б., така че не могат да бъдат квалифицирани като имуществена загуба, произтичаща от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение. Административният съд приел, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е допустим, тъй като не се прилагало правилото на чл. 8 ЗОДОВ. Съдът изтъкнал, че предвиденото в чл. 237, ал. 1 ЗМВР обезщетение възмездява оставането на служителя без работа. Макар специалният закон да не уреждал възможността за обезщетяване на морални вреди, не съществувала пречка обезщетението да се претендира на основание на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, след като вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт. По делото било доказано, че ищецът преживял и преживява негативно състояние на психиката. Неговото емоционално равновесие било трайно засегнато от дисциплинарното му уволнение и от узнаването на този факт от роднинския, приятелския и професионален му кръг. Съобразно тези обстоятелства съдът присъдил по справедливост на ищеца обезщетение в размер на 3000 лева заедно със законната лихва за забава, считано от 22.12.2014 г. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът бил отхвърлен заедно с лихвата за забава за периода 22.06.2012 г. - 22.12.2014 г. В зависимост от изхода на делото административният съд присъдил на ищеца разноски в размер на 116,80 лева, а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 2759 лева. Касационната инстация намира, че административният съд е обсъдил всички доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по допустимостта и основателността на исковите претенции. Съгласно чл. 19 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (редакция ДВ, бр. 25 от 3 април 2009 г.) статутът на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се урежда от разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколко в този закон не е предвидено друго. Тъй като Законът за изпълнение на наказанията и задържането по стража не съдържа уредба на обезщетенията на държавните служители, дължими при незаконно уволнение, прилага се разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, според която при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че Законът за Министерството на вътрешните работи е специален по отношение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което имуществената отговорност на ответника не е пълна, а е ограничена до шест брутни месечни заплати. Макар да е тълкувал правилно материалния закон, административният съд е допуснал процесуално нарушение, като е прекратил производството по делото в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от неполучено от ищеца в качеството му на държавен служител брутно възнаграждение за период от шест месеца или за времето от 16.08.2012 г. до 16.02.2013 г. Ако искът е предявен на неточно правно основание, съдът следва да го отхвърли със съдебно решение. Прекратяването на делото е допустимо само ако исковата претенция е предявена на точното правно основание, но подлежи на разглеждане по друг процесуален ред. В случая независимо дали искът е заведен по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ или по чл. 237, ал. 1 ЗМВР, той се разглежда по общия исков ред. Поради това решението, което е с характер на определение, следва да се отмени и делото в тази част да се върне на административния съд за произнасяне по същество. По вече изложените съображения за дерогиране на разпоредбите на общия от тези на специалния закон следва да се остави в сила решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучено от служителя брутно възнаграждение за периода 16.02.2013 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихвата за забава в размер на 9899,71 лева, изтекла за периода 20.07.2012 г. - 19.06.2015 г. В съответствие със закона административният съд е оставил без разглеждане исковата претенция за имуществени вреди, представляващи неполученото от ищеца брутно възнаграждение за длъжността за периода 22.06.2012 г. - 16.08.2012 г. Искът е нередовно предявен, тъй като ищецът не е посочил сумата на исковата претенция, а я е включил в исковата сума, която претендира общо като обезщетение за имуществени вреди от неполучено брутно възнаграждение за периода 22.06.2012 г. - 5.01.2015 г. Обезщетението за вреди за периода 22.06.2012 г. - 16.08.2012 г., през който ищецът е бил отстранен от работа, произтича от фактически състав, различен от състава за причиняване на вреди от незаконно уволнение. Искът за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от отстраняването на Д. К. от работа, е недопустим не само защото е предявен по нередовна искова молба, но и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, според която иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Ищецът не твърди, че заповед № ЧР-03-17/22.06.2012 г. на министъра на правосъдието за отстраняването му от длъжност е обжалвана и отменена от съда. Затова не може да претендира обезщетяването на вреди от административен акт, който не е отменен като незаконен. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е отхвърлил осъдителните искове за заплащане на 934 лева обезщетение за вреди, изразяващи се неполучено вещево доволствие за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно със законната лихва за забава в размер на 112,04 лева за периода 01.01.2013 г. -19.06.2015 г.; за заплащане на 1860 лева обезщетение за вреди, изразяващи се в неизплатен порцион за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава върху тази сума за периода 01.01.2012 г. -19.06.2015 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 3412,01 лева за вреди от неизплатено от Държавно предприятие "Фонд затворно дело" допълнително материално стимулиране за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г., заедно със законната лихва за забава в размер на 283,96 лева за периода 01.01.2013 г. - 19.06.2015 г.; за заплащане на 2738,55 лева обезщетение за вреди, изразяващи се във внесените от ищеца осигурителни вноски за периода ноември 2012 г. - 31.12.2014 г. заедно с лихва за забава върху тази сума в размер на 392,57 лева за периода ноември 2012 г. - 19.06.2015 г. Съгласно чл. 23, ал. 1 и 2 ЗИНЗС на служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби се осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност, които не подлежат на облагане с данък. На държавните служители се осигуряват ежегодно работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа-левовата равностойност на униформеното облекло, която не подлежи на облагане с данък. Що се отнася до допълнителното материално стимулиране, то се обвързва с конкретно постигнати резултати и не се изплаща задължително на всеки служител. Административният съд е изложил законосъобразни съображения, че вещевото доволствие, порционът и допълнителното материално стимулиране са плащания, на които имат право само лица на действаща държавна служба. Уволненият служител няма право на пропуснатото вещево доволствие и порцион. С прекратяването на служебното правоотношение служителят губи правото да получава плащанията, които произтичат от правоотношението и се свързат с действително изпълнение на държавната служба. Незаконно уволненият служител има право на обезщетение, което не е равнозначно на възнаграждението за труд, на плащанията за вещеви доволствия и порцион, които би получил, ако реално е предоставял работната си сила. В същия логически порядък следва да се приеме, че ищецът, който до възстановяването си на държавна служба е работил по друго правоотношение и се е самоосигурявал, няма право да получи като обезщетение платените от него осигурителни вноски, които се изчисляват и внасят върху доходите, получени от трудова дейност за съответния период от време. В тези части обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не споделя тълкуването на административния съд, според което незаконно уволненият държавен служител има право на обезщетение за неимуществени вреди. Правото на обезщетение на лицата на държавна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от специални закони, които не предвиждат отговорност на съответната администрация за всички имуществени и неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Като приема, че обезщетението за имуществени вреди на държавния служител се дължи на основание на специалния закон, първоинстанционният съд допуска правно и логическо противоречие, извеждайки отговорността за неимуществени вреди на основание на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява общ спрямо Закона за Министерството на вътрешните работи. Присъждайки на ищеца обезщетение за неимуществени вреди с аргумента, че Законът за Министерството на вътрешните работи не предвижда обезщетяването на неимуществени вреди, поради което претендираното обезщетение следва да се присъди на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, административният съд основава решението си на по-благоприятния закон, ръководейки се от правило, което не е относимо за правоприлагането в гражданското право. Съдът не е съобразил нормата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове, според която особен закон може да предвиди отклонения от общата уредба на дадена материя, когато това се налага от естеството на обществените отношения. Тъй като държавната служба е свързана с функционирането на държавата, правоотношението на държавния служител, респективно неговото възникване, развитие и прекратяване, се характеризира с особености, които изключват прилагането на правните разпоредби от общ характер. А. З. за отговорността на държавата и общините за вреди се прилага за всички правни субекти, нормите на Закона за Министерството на вътрешните работи се прилагат само за служителите на ведомството, респективно за приравнените на тях държавни служители. Щом специалният закон съдържа ограничения за имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на държавни служители, пълната й имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на общ закон, който се прилага за всички физически лица (граждани) без оглед на техния статут. Поради това в частта, в която административният съд е осъдил Министерството на правосъдието да заплати на Д. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 г., следва да се отмени с постановяването на друго, с което предявеният иск в тази част да се отхвърли. Решението следва да се остави в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 3000 лева до 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата. Касационната инстанция намира за основателно оплакването на жалбоподателя Костов относно високия размер на присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 2759 лева. До изменението й съгласно Д. вестник, бр. 8 от 2017 г.), нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Тя не препраща към възнагражденията, дължими на адвокати съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съдът е имал правомощие да присъди по-нисък размер на юрисконсултското възнаграждение, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед на тези обстоятелства решението в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 300 лева до присъдения размер от 2759 лева. Поради отмяната на решението в частта за присъденото в полза на Д. К. обезщетение за неимуществени вреди следва да се отмени и решението в частта, в която Министерството на правосъдието е осъдено да му заплати разноски в размер на 116, 80 лева В зависимост от изхода на делото в касационната инстация, в полза на Министерството на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд