Решение № 33 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2016 г.

Решение № 33 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Д. срещу решение № 300/6.10.2016 г., постановено по адм. дело № 391/2016 г. по описа на Административен съд - Д.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу постановения индивидуален административен акт. Ответникът - М. И. Д., в писмено становище и чрез процесуален представител, по същество развива съображения за липсата на визираните в касационната жалба пороци по отношение на първоинстанционното решение. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Иска оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С първоинстанционното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, съдът отменя Решение № 11/28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Д., с което е отхвърлена жалбата на М. И. Д. срещу Разпореждане № 5504268030/1.04.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП НОИ-Д., а преписката е върната на Директора на ТП на НОИ - Д. за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на решението. Първоинстанционният съд извежда, че спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият съд установява, че със Заявление вх. № 2113-24-1263/28.12.2015 г., жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход. С Разпореждане № 5504268030/14.01.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП НОИ-Д., пенсията е отпусната в минимален размер на основание чл. 70, ал. 9 КСО, до определянето на размера й по реда на КСО, като е зачетен осигурителен стаж от 37 години 1 месец 20 дни. Относно осигурителния доход, след извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че за годините: 2000-2004 г. оспорващата е упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице ЕТ "А.-М. И.", поради което е подлежала на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Прието е, че дължимите авансови осигурителни вноски са внесени от лицето, но не са внесени годишните изравнителни вноски по подадените данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ за годините 2000 - 2004 г. Б. изпратено уведомление за липсващи документи, удостоверяващи плащане в пълен размер на окончателните осигурителни вноски за релевираните периоди, каквито жалбоподателката не е представила. На 1.04.2016 г. ръководителят "ПО" е издал Разпореждане 5504268030/1.04.2016 г., с което е отказал изменение на отпуснатата в минимален размер пенсия, до действителния такъв, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 9 КСО. Последното е било предмет на контрол за законосъобразност по реда на чл. 117 КСО, в което производство е постановено оспореното пред съда Решение № 11 от 28.06.16 г. на ответния административен орган. В мотивите на решението на Директора на ТП на НОИ Д. е посочено, че за определяне действителния размер на пенсията по чл. 70 КСО е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето. Сочи се, че липсата на данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен, съобразно изискванията на закона осигурителен стаж за период след 1.01.1997 г. до пенсионирането на г-жа Денева, свързан с дейността й като едноличен търговец за периода 2000-2004 г., прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията за ОСВ. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд извежда, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 1.04.2016 г. Въз основа на гореизложеното е обоснован извод, че след като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Прието е за недопустимо да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Развити са съображения, че тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Прието е, че правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Решаващият съд се позовава на Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд С. - град във връзка с т. н. дело "Сомова", съгласно което както осигуреното лице, така и пенсионният орган нямат право да не зачетат осигурителен период, за който са заплащани осигуровки. Развити са съображения, че макар и постановено за друг случай, същото е приложимо, тъй като развива идеята, че никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период, за който са представени редовни документи. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период, пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответникът по касация, следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходими за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Това, че лицето не е внесло осигурителни вноски за определен период, не означава че органът не следва да определя индивидуален коефициент и съответно да отпуска пенсията в минимален размер. Законосъобразното разрешение в случая е, че за този период не следва да се завери осигурителната книжка на лицето, съответно доходът за този период няма да участва в определяне на действителния размер на пенсията, но същата следва да се изчисли в действителен размер по реда на чл. 70, ал. 3 КСО, като се признаят стажът и доходите за времето, през които са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е сложилата се непротиворечива съдебна практика. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените указания, Административен съд - Д. е постановил правилно решение, при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, видно от договор за правна защита и съдействие № 159136/16.11.2017 г. и списък по чл. 80 ГПК, ТП на НОИ - Д. следва да бъде осъдено да заплати на М. И. Д. съдебни разноски в размер на 800 лева (осемстотин лева) - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение