Решение № 136 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10289/2009 г.

Решение № 136 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10289/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична срещу решение № 51/12.06.2009 г., постановено по адм. дело № 4997/2008 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е обявено за нищожно решение № К-47-0360/30.04.2008 г., издадено от началника на същата митница, в частта, в която на "Кумерио Мед" АД - гр. Пирдоп (със сегашно наименование "Аурубис България" АД) е определена законна лихва за забава върху ДДС от 2795 лв. В частта за определения размер от митническите органи на ДДС жалбата е била оттеглена пред първоинстанционния съд, поради което не е предмет на настоящото касационно обжалване. В частта, в която съдебното решение се обжалва, се релевират оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора макар съдът да е описал правилно фактическата обстановка по делото в диспозитива (в мотивите, а не, както неправилно е посочено в касационната жалба в диспозитива на решението), е направил незаконосъобразни изводи, приемайки, че уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г. е индивидуален административен акт. Такъв акт според касатора представлява решението, което съдът е обявил за нищожно. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Попгеоргиева. Ответникът по касационната жалба "Аурубис - България" АД - гр. Пирдоп чрез процесуалния си представител адв. Йорданов оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението в обжалваната част като правилно, като краен резултат. Подробни съображения са изложени в писмени бележки с искане и за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Според първоинстанционния съд безспорно установено по делото е, че "Кумерио Мед" АД (със сегашно наименование "Аурубис - България" АД) е бил получател по внос на меден концентрат от Македония при режим освобождаване за крайно потребление с ЕАД № 07BG005003Н000185/3.05.2007 г. Съдът е установил също така, че преди постановяване на оспореното пред него решение, митническият орган е издал предхождащо решение - уведомление № 4416-0033 от 8.02.2008 г. с определено задължение за ДДС, ведно с лихвата за забава, считано от възникване на задължението по 91 бр. ЕАД, подробно описани в приложена таблица, сред които и ЕАД № 07BG005003Н000185/3.05.2007. Според съда налице е пълна идентичност на определените митнически задължения по основание, размер и страни, поради което издаденото решение № К-47-0360 от 30.04.2008 г. е нищожно. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на ВАС, IА отделение, на което се позовава и процесуалния представител на ответника в настоящето производство, е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033/8.02.2008 г., издадено от началника на Митница София - (сега Митница Столична), като производството по делото пред ВАС, IА отделение е прекратено. В решението си ВАС, IА отделение е приел, че уведомлението не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него само е съобщено на длъжника да заплати възникнало и неплатено вносно митническо задължение, като е указано, че при незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а ЗМ с издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ). Според съда уведомлението е част на производството по издаване на индивидуален административен акт - ППСПДВ, което автоматично на основание чл. 21, ал. 5 АПК отрича на уведомлението качеството на такъв. Прието е от съда, че издаденото уведомление няма директни правни последици за неговия адресат, поради което то не представлява индивидуален административен акт. При така възприетото от ВАС, IА отделение, следва извода, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последващото решение № К-47-0360/30.04.2008 г. е нищожно, след като е прието в цитираното по-горе решение на ВАС, IА отделение, че произнасянето на съда по уведомлението е недопустимо и затова решението на съда е обезсилено. При наличие на влязло в сила решение на състав на ВАС, IА отделение, че уведомлението не е породило правни последици на индивидуален административен акт, то неправилно първоинстанционния съд е приел, че издаденото последващо решение за същите задължения е нищожно. Последното представлява годен индивидуален административен акт и съдът ще следва да се произнесе по него по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждането му и произнасяне от друг съдебен състав по жалбата срещу решение № К-47-0360/30.04.2008 г. на началника на Митница - Столична по същество. Предвид изхода на делото, на страните не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,