Решение № 6940 от 26.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ОДДФЗ) - Монтана, чрез процесуален представител, срещу решение 479/17.11.2022 г. по адм. дело 407/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено уведомително писмо за одобрение на заявки за плащания 01 - 123 - 6500/116 от 29.08.2022 г., издадено от директора на ОДДФЗ - Монтана и му е изпратена административната преписка по подадено заявление за подпомагане/плащане за 2021 година във връзка с допустими дейности по мярка 14. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, присъждане на съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Велкова, с адрес в гр. Монтана, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е взел предвид, че с оспореното уведомително писмо Велкова е уведомено, че й е оторизирана субсидия по нейно заявление за 2021 г. по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. в размер на 0 лева с мотиви, че заявителят не отговаря на изискванията на чл.10, ал.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" по ПРСР за програмен период 2014 г. - 2020 г., тъй като в животновъдния обект, в който се изпълняват дейности по чл.4, трябва да е в съответствие с капацитета на регистрирания по чл.137 от ЗВМД животновъден обект. Това несъответствие води до прилагане на нормата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата писмена форма , но не е мотивирано и е в противоречие с материалния закон. Решението е правилно като краен резултат. Законосъобразни са доводите на АС, че съгласно цитирания в акта чл.чл.28, ал.1, т.4 от Наредба 4/08.08.2017 г. изплащането на финансова помощ може да се намали или откаже при неспазване нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. В тези случаи административният орган действа при оперативна самостоятелност и има право на преценка дали да постанови пълен отказ или да намали финансовото подпомагане. Същият обаче следва да мотивира задължително избраната в случая по - тежка за адресата мярка - пълен отказ, който следва и да е пропорционален на нарушението, което в случая не е направено, поради което са налице отменителните основания на чл.146, т.2 и т.5 АПК. Липсват мотиви защо се отказва подпомагане и за двата животновъдни обекта, след като се твърди нарушение само за единия - тоест по отношение на другия не се твърди нарушение и не е ясно защо е санкциониран заявителя и по отношение на претендираната помощ за него. Следва да се отбележи, че е основателно възражението на ответника по касационна жалба и за допуснато от административния орган съществено административно - процесуално нарушение от издателя на акта на чл.35 АПК, тъй като при проверката на място на 06.10.2021 г. не е установена нередност, свързана с площта за отглеждане на заявените животни, като и в уведомителното писмо от 12.05.2022 г. за липси / нередовности на документи не и е указана нередовността, за която е постановен отказ, нито и е дадена възможност да ангажира доказателства за нея или да даде обяснения. Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски - заплатен адвокатски хонорар в размер на 2000 лева, платими от ОДДФЗ - Монтана, тъй като хонорарът не се явява прекомерно предвид фактическа и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника по касация са присъдени разноски за първоинстанционното решение и същият не е обжалвал размера им, поради което с настоящето решение не могат да му се присъждат повече разноски за първата инстанция, както претендира. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение