Решение № 12893 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2012 г.

Решение № 12893 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1822/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрисконсулт Павел Георгиев, срещу решение № 2102/09.12.2011 г. по адм. дело № 1990 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на "Садат" ООД е отменено решение № 1200/07.07.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което на дружеството е определен ДДС за доплащане в размер на 4 484.01 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 10.05.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Касаторът развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В допълнително представени писмен отговор и писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0066798 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока: хартиени носни кърпички - 10 285 кг, с код по ТАРИК 4818201000, с декларирана фактурна стойност 4 590 евро, с държава на изпращане Турция и изпращач "KOZMO KIMYA SANAYI VE TICARET LTD. STI". Към ЕАД е приложена търговска фактура № 108980/06.05.2010 г. на стойност 4 590 евро. С оглед установяване на действителната митническа стойност на стоката, до турската митническа администрация е отправено запитване по линия на международното сътрудничество, в отговор на което е получено писмо, от което е видно, че при износа на същата стока, турският доставчик е приложил фактура със същия номер, но с различна стойност, а именно - 20 910 щатски долара и са отразени различни условия за доставка - FOB Истанбул. Именно тази стойност на стоката по представената от турската митническа администрация фактура, е възприета от митническия орган като реална цена на стоката по процесния ЕАД. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че действително полученото писмо от турските митнически власти е официален документ, но приложените към него копия на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същите не изхождат от жалбоподателя, поради което не може да се приложи принципът, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Наред с това съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези, представени от жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 4 590 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване, върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната от вносителя и че условията на доставката са с транспортни разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е оспорена по съответния процесуален ред квитанцията за плащане на договорената цена. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС - Пловдив. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК