Решение № 961 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2014 г.
ВАСVIII отделение29.01.2016 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
решение № 3285 от 21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4003/2013 г. по описа на Административния съд - Варна. ВРЪЩА делото на Административния съд - Варна за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 961 от 29.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2495/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационнa жалбa на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 3285 от 21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 4003/2013 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 081301638 от 26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 650 от 31.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Грувър" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Княз Борис I" № 111, бизнес център, ет. 9, представлявано от управителя Владимир Станиславов Ангелов, са установени задължения за корпоративен данък за данъчния период 2009 г. в размер на 10 149.64 лв., ведно с прилежащите лихви и задължения за ДДС за данъчния период м. 10.2012 г. в размер на 7 200 лв., ведно с прилежащите лихви. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че заповедите за възлагане на ревизията (ЗВР) са издадени от некомпетентен орган. РА е издаден от компетентен орган, поради което неправилно е обявен за нищожен. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът - "Грувър" ЕООД, чрез адв. Ангелина Димитрова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Варна е бил РА № 081301638 от 26.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 650 от 31.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Грувър" ЕООД, са установени задължения за корпоративен данък за данъчния период 2009 г. в размер на 10 149.64 лв., ведно с прилежащите лихви и задължения за ДДС за данъчния период м. 10.2012 г. в размер на 7 200 лв., ведно с прилежащите лихви. По делото е установено, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 1300157 от 10.01.2013 г., издадена от Мима Александрова Вутова - началник сектор "Ревизии" в ИРМ - Русе. За да постанови спорното решение, първоинстанционният съд е приел, че процесният РА е нищожен, защото Мима Вутова не е компетентна да издава ЗВР по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Варна, където е седалището на ревизираното лице. Съдът е обсъдил представената по делото заповед № 1597 от 01.112012 г., с която са определени компетентни органи, оправомощени за издаване на ЗВР и е приел, че изричното очертаване на првомощията на органите до съответните ИРМ налага извода, че те не разполагат с компетентност за издаване на ЗВР за ревизирани лица със седалище в гр. Варна. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Неправилността на първоинстанционното решение е свързана с неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК относно компетентността на органа, възложил ревизията. Според тази разпоредба ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Всички определени органи по приходите в заповед № 1597 от 01.112012 г. са в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна. Посочените в същата заповед ИРМ, не ограничават посочените органи по приходите на територията на ТД на НАП - гр. Варна. В горния смисъл е и ТР № 5/22.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В постановеното тълкувателно решение, съдиите от общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приемат, че не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на ЗВР само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Намират, че в случаи като процесния, ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че ревизията на "Грувър" ЕООД е възложена от компетентен орган, който е в териториалния обхват на ТД на НАП - гр. Варна и затова процесния ревизионен акт е валиден, а не нищожен, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Достигайки до други изводи относно липсата на компетентност на органа, възложил ревизията, съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В обжалваният акт не са изложени мотиви по съществото на спора, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане и постановяване на акт по съществото на спора от друг състав на същия съд. С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а претендираните подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,