Решение № 1131 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16225/2009 г.

Решение № 1131 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16225/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Стоил Христов Стоев от гр. София срещу заповед № РД-15-927/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл, ПМС № 265/10.11.2009 г. и утвърдено длъжностно разписание от 13.11.2009 г.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДСл и допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез своя процесуален представител - юрк. Филева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № РД-15-927/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните е прекратено служебното правоотношение на Стоил Христов Стоев на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, от длъжността "началник на отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана " в Дирекция "Сигурност на информацията и управление при кризи" в МЗХ, която той е заемал по силата на заповед № РД-15-821/01.09.2008 г. на министъра на ЗМХ. Като мотиви в оспорената заповед са посочени приемането на ПМС № 265/2009 г. и утвърденото ново длъжностно разписание на МЗХ в сила от 13.11.2009 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително правно основание за прекратяване на правоотношението. В случая посочването на правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността, не е достатъчно да мотивира решението на органа, тъй като не съвпада с фактическото. Съгласно длъжностното разписание на МЗХ, в сила от 13.01.2009 г. Дирекция "Сигурност на информацията и управление при кризи" е била с обща численост 9 длъжностни бройки, разпределени в два отдела: "отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана" на който началник е бил жалбоподателя и отдел "Регистратури за класифицирана информация". С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 13.11.2009 г. е създадена Дирекция "Сигурност" с обща численост 12 щатни бройки, разпределени в три отдела: отдел "Подготовка и управление структурите на министерството в екстремни ситуации", отдел "Защита на класифицираната информация "отдел "Вътрешна информация и сигурност", като всеки отдел е оглавяван от началник на отдела. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е сравнила длъжностните характеристика за длъжността "началник на отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана" и на новата длъжност "началник на отдел "Подготовка и управление на структурите на министерството в екстремни ситуации" и е дала заключение, че системата от функции, задачи и задължения на двете длъжности са еднакви и че жалбоподателя отговаря на изискванията за новата длъжност. Заключението не е оспорено и съдът го кредитира като компетентно, още повече, че констатациите му съвпадат и с направеното от съда сравнение на двете длъжностни разписания и двете длъжностни характеристики. Предвид на тези доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на МЗХ, и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 13.11.2009 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Стоев. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителя Стоев длъжност е установено, че позицията "началник на отдел "Управление при кризи и подготовка за отбрана" не фигурира като такава в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Съществува обаче длъжността "началник на отдел "Подготовка и управление на структурите на министерството в екстремни ситуации", при увеличаване на общата численост на щатните бройки в дирекцията, в който се намира този отдел, както и увеличение на броя на отделите от 2 на 3, при запазване на функциите и задачите на двете длъжности. Поради това макар да е налице формалното изискване длъжността да не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, тя фигурира като система от функции, задължения и изисквания. В конкретния случай е премахната като нормативна позиция длъжността на жалбоподателя, но дейността и длъжностите са запазени в създадения нов отдел, като функциите им са идентични. В разглеждания случай длъжността на жалбоподателя не е съкратена, тя съществува и в новото щатно разписание. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в Единния класификатор на длъжностите в администрацията се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Структурата на съответната администрация, както и утвърденото длъжностно разписание трябва да са в съответствие със законовите постановки и Единния класификатор на длъжности. Според функциите, които се изпълняват, длъжностите са ръководни, експертни и технически - чл. 13, ал. 2 от ЗА. Съгласно чл. 4 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, ръководни са длъжностите, посочени в раздел "А" на ЕКДА. Задълженията на служителите с ръководни длъжности в администрацията са определени от разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за ЕКДА и те са еднакви за всички служители с ръководна длъжност, от което следва извода, че жалбоподателя може да изпълнява функциите и задачите на "началник отдел "Подготовка и управление на структурите на министерството в екстремни ситуации" по новото длъжностно разписание. Предвид на изложеното, настоящият състав счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с разпоредбите на материалния закон и като такава следва да бъде отменена. При този изход на спора претенцията за заплащане на разноски по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него разноски - 150 лева възнаграждение за вещо лице и 650 лева - адвокатско възнаграждение за пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение