Решение № 796 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2008 г.

Решение № 796 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр. д. № 173/07 г. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Д. горско стопанство/л., преди замяната по § 67 от ПЗР на ЗГ, ДВ бр. 43/08 г./, Д. а. по горите и М. на р. р. и благоустройството не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен предявеният от Държавното л. /след изменението на ЗГ от 2007 г. по делото са конституирани М. на земеделието и горите и председателят на Държавната а. по горите, които представляват държавата по дела за държавни гори, на осн. чл. 7, ал. 6 от ЗГ/ срещу касатора иск по чл. 108 от ЗС. Прието е, че предявяването на иска е действие на обикновено управление и може да се извърши от ищеца при правомощията му по чл. 24 от ЗГ, както преди, така и след измененията на ЗГ от 2007 г. Признато е, че държавата е собственик на имот № 186005, представляващ 9,98 дка иглолистна гора в м. "Келебека", в землището на гр. Д. и ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имота на стопанисващото и охраняващо държавните гори на осн. чл. 24 от ЗГ - ред. ДВ бр. 64/07 г., Д. л. /ДЛ/. Ответникът по иска - сега касатор, не се легитимира като собственик на имота с решението на ПК, гр. Д. № 509/10.05.01 г., за възстановено му право на собственост върху този имот в нови реални граници, на осн. чл. 14, ал. 5 от ЗВСГЗГФ. Според нея, възстановяването на правото на собственост на лица по чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, каквото безспорно е ответникът, се извършва в границите на частни гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с постановление на МЗДИ по чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. или други налични документи и / или картен материал. Възстановената на ответника по иска с решението на ПК въз основа на задължителния за нея протокол на областната комисия по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ гора обаче е държавна - доказано е, че попада в "яйляците" - летни пасбища. Затова въззивният съд е констатирал материалноправната незаконосъобразност на административния акт за възстановяване правото на собственост на ответника върху имота и е приел, че той няма и не може да противопостави на ищеца права на собственик по реституция, основани на този акт. Решението на въззивния съд е допустимо: Спорът за правото на собственост на ответника върху имота не е вече разрешен с друго влязло в сила съдебно решение. Това по адм. д. № 10822/04 г. на ВАС, на което се позовава касаторът, отменя като незаконосъобразно постановеното по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП решение на ОСЗГ, с което е отменено решението на ПК за възстановяване на правото на собственост на касатора върху имота, поради просрочие на предложението на прокурора за отмяна. Или адм. съд не се е произнесъл по предпоставките за възстановяване на правото на собственост, а само е констатирал липса на процедурните за отмяна по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП на решението на ПК за възстановяване собствеността. На осн. чл. 14, ал. 7 и 8 от ЗВСГЗГФ решенията на ОСЗГ /преди - ПК/ не подлежат на обжалване, а при спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правото си по общия исков ред. ДЛ, като държавен орган с определени в ЗГ правомощия, не е участвало в процедурата по чл. 14 от ЗВСГЗГФ - тя се развива между лицата по ал. 1 и органите по ал. 3 и 6 / Областна комисия и ОСЗГ-преди ПК, която действа при условията на обвързана администрация/. Затова не е задължено да се съобрази с резултата й на осн. чл. 220, ал. 1 от ГПК, отм., а като трето заинтересовано лице по см. на ал. 8 може да осъществи правата си по исков ред. Решението на ОС е и правилно: Касаторът не оспорва качеството си на лице по чл. 14, ал. 1 от ЗВСГЗГФ, предпоставящо приложимост на процедурата за възстановяване на собствеността в следващите алинеи и обект на възстановеното право по ал. 5 - частни гори и земи от горския фонд, определени по посочения там начин. Законът не дава възможност на такова лице да се възстанови право на собственост в нови реални граници върху гора от държавния горски фонд, както в общия случай по чл. 4, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ. При косвения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното с иска решение на ПК № 509/01 г. - ТР № 2/91 г. и ТР № 6/06 г., се констатира противоречието му със законовите предпоставки за възстановяване на собствеността. Решението на ПК не произвежда действието, към което е насочено - не легитимира ответника по иска като собственик на имот, възстановен му по адм. ред, както е приел и въззивният съд. Имотът е предаден на ответника по иска с протокол за въвод от 2001 г., който установява владението - твърдения и доказателства, че не владее имота ответникът не е заявил и посочил пред инстанциите по същество. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.