Решение № 10866 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2020 г.

Решение № 10866 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3363/2020 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ейч Джи – Кредит Груп" ООД, седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Бяло море" № 30 срещу Решение № 291 от 17.12.2019 г. на Административен съд, Ямбол, постановено по административно дело № 395/2019 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството срещу Заповед № 690 от 23.08.2019 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено прилагането от търговеца на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 68 д, ал. 2, т. 2 и чл. 68 г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП): "да предоставя на потребителите съществена информация относно съществуващите възможности за предоставянето на обезпечение по кредитите по начин, който е в състояние за заблуди потребителите, че могат да избират вида на обезпечението (запис на заповед или поръчителство), което следва да предоставят по договора. " Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът не излага собствени мотиви, а е преписал заповедта дословно и безкритично без да оцени обстоятелството, че никъде в документите, представяни на клиентите на дружеството не е предоставяне възможност за избор на вида обезпечение, като при изброяването не е използван съюзът "или". Обосновава липсата на нелоялна търговска практика и неправилност на решението и оспорваната заповед. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Представлява се от адв- К. Гюров. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приема, че оспорената заповед е законосъобразна, налице са елементите на фактическия състав на нелоялната търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във вр чл. 68д, ал. 2, т. 2 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. Правилен е изводът на съда, че използваната практика заблуждава потребителите, че имат право на избор, какъв вид обезпечение да предложат по договора за кредит и относно размера на неустойките. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Е. Ахмет. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено въз основа на пълна проверка на законосъобразността на акта. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: "Ейч Джи – Кредит Груп" ООД, е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. На 18.03.2019 г. главен инспектор в Регионална дирекция - Бургас на Комисията за защита на потребителите, извършва проверка в търговски обект на "Ейч Джи – Кредит груп", гр. Ямбол - офис в гр. Сливен, бул. "Цар Симеон" № 41 Б, където проверява два договора за кредит, подробно описани в констативен протокол № К-2660855. На 15.08.2019 г. Комисията за защита на потребителите, с Решение по т. 13 на Протокол № 17, решава, че "Ейч Джи - Кредит груп" ООД използва нелоялна търговска практика при сключване на договор за кредит - чл. 68д, ал. 1, предл. 2 във вр. чл. 68д, ал. 2, т. 2 и чл. 68г, ал. 4 ЗЗП. На 23.08.2019 г., със Заповед № 690, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. Второ и ал. 2, т. 2 ЗЗП председателят на Комисията за защита на потребителите, забранява на "Ейч Джи Кредит груп" ООД да прилага нелоялна търговска практика - "да предоставя на потребителите съществена информация относно съществуващите възможности за предоставянето на обезпечение по кредитите по начин, който е в състояние за заблуди потребителите, че могат да избират вида на обезпечението( запис на заповед или поръчителство), което следва да предоставят по договора". Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съдът приема, че са осъществени предпоставки на нелоялната търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пред. второ във вр. ал. 2, т. ЗЗП и дружеството като търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП с осъществяваната от него дейност, която е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Сочи, че фактите, установени от органа водят до еднозначен извод, че при пъръвоначалното запознаване с документите относно сключването на договор за кредит потребителите разбират, че имат право на избор за вида на обезпечението (запис на заповед или поръчителство), а в последствие при подписване на договора разбират, че ако не посочат такъв ще им бъде начислена месечна неустойка, като всичко това ги препятства да вземат своето информирано решение предварително. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Изводът на съда е правилен. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяния порок са свързани с твърдението, че съдът не е направил собствена анализ на всички представени доказателства и възражение от негова страна. С оспорената заповед органът е приел, че търговецът е нарушил чл. 68д, ал. 1, предложение 2 във вр. ал. 2, т. 2 ЗЗП, тъй като чрез цялостното представяне на информацията относно сключването на договора за кредит, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител за основни характеристики на услугата – кредит, свързани с вида на обезпечението и размера на дължимите неустойки, и това има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. За да обоснове този извод органът се позовава на отбелязването в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит – част II, т. 8 и част III, т. 1 и 2, договора за кредит – чл. 21 (конкретни договори на двама потребители сключени на 18.03.2019 г). Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, пред. Второ във вр. ал. 2, т. 2 ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да съдържа заблуждаваща информация; 3) да променя или да е в състояние да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката/услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без нейното използване. Безспорно по делото е, че предлагането на потребителски кредит, е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предлагане на финансова услуга на потребителите. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Търговската практика на предлагане на финансови услуги се извършва в специализиран търговски обект, в който се предлагат именно такива услуги и средният, добре информиран и внимателен потребител първо, сам търси процесните услуги, и второ, ги търси в специализиран търговски обект, в който се предлагат такива. Специфичното е, че потребителите търсят този вид услуги в условията на личен проблем, който може да бъде разрешен с осигуряването на финансови средства в много кратък период от време, т. е потребителят не разполага с достатъчно време за обмисляне на всички детайли на решението, което трябва да вземе – дали да сключи договора за кредит или не. Това често се отразява на бдителността на средния потребител и предполага пределно ясна, точна и конкретна информация относно всички съществени характеристики на договора за кредит. Безспорно видът на обезпечението и дължимите такси и неустойки за този вид договор са негови съществени елементи, които имат основно значение за вземането на търговското решение – дали да се сключи договора или не. Правилен е изводът на административния орган и на първоинстанционния съд, че потребителят не получава ясна, точка и конкретна информация дали изброяването на вида обезпечения в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит е алтернативно или кумулативно, както и как се формира размера на дължимите такси и неустойки. Нещо повече в този предварителен етап потребителят въобще не разбира, че ако не осигури поръчител, който да отговаря на поставените изисквания от кредитира, ще дължи месечна неустойка. Това става ясно едва от при подписване на договора от неговия чл. 21. Дори да се приеме, че общите условия при кредитиране на "Ей Джи – Кредит груп" ООД се предоставят преди подписването на индивидуалния договор, то от тях също не става ясно, дали обезпечението – поръчителство или запис на заповед се прилагат алтернативно или кумулативно, като по-скоро при тълкуване може да се обоснове извод, че се прилагат алтернативно по избор от дружество, предвид посоченото в т. II, т. 4. от общите условия където е посочено, че като обезпечение дружеството "може да поиска" от клиента да предостави и следва т. II. 4. 1 поръчителство, т. II. 4. 2 запис на заповед, и то не винаги. В общите условия няма указание, че при непосочване на поръчител се дължи месечна неустойка. Следователно средния потребител не получава ясна, точна и конкретна информация относно всички съществени характеристики на услугата – потребителски кредит, който иска да получи от настоящия касатор. Вземането на решението му, дали да сключи договор за кредит или не, не е обезпечено с достатъчна предварителна информация, а предоставената му такава заблуждава относно вида на обезпечението и дължимите такси и неустойки. Така е осъществен и третия елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика - налице е съществена промяна на свободата на избор на потребителя. Видно от изложеното съдът, като е приел, че процесната търговска практика осъществява състава на заблуждаваща търговска практика правилно е тълкувал и приложил закона. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не направил собствена анализ и не изложил собствени мотиви. Видно от съдържанието на съдебния акт, в него има мотиви за всяко едно от основанията за оспорване по чл. 146 АПК на административния акт, които са и основания за неговата законосъобразност. Налице са мотиви за компетентността на органа – издател на акта; относно формата на акта и за спазването на административнопроизводствените правила, както и за съответствието на акта с материалноправните разпоредби, като е разгледал законосъобразността на основанието на нелоялната търговска практика с оглед конкретно описаните в заповедта факти. С оглед изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Решението е правилно, същото е и валидно, и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Комисията за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд