Решение № 595 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2008 г.

Решение № 595 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10323/2008 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Деа" ООД - гр. Плевен срещу решение № 40/26.05.2008 г., постановено по адм. дело № 153/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ППСПДВ № 44/26.04.2007 г., издадено от началник Митница - Свищов, потвърдено с решение № У-44-15-0203/29.05.2007 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе за определени публични държавни вземания в размер на 4 932 лв., от които 4 110 лв. мито и 822 лв. ДДС, ведно със законната лихва за просрочие, считано от 26.08.2004 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е анализирал доказателствата по делото и погрешно е приложил закона. Освен това се твърди в касационната жалба, че съдът не е изпълнил указанията на отменителното решение на ВАС № 2378/4.03.2008 г. Твърди се също така, че по делото не била представена цялата митническа преписка, съдържаща документите, съставени от митническата администрация на Румъния. Иска се отмяна на решението и събиране на допълнителни доказателства. Ответниците директорът на РМД - гр. Русе и началника на Митница - Свищов, редовно призовани не са се явили и не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че внесената стока - хладилна техника следва да се обложи с митни сборове и че касаторът не е доказал преференциалния режим по чл. 33 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗМ и чл. 32 от Протокол № 7 към Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Решението, предмет на обжалване пред настоящата касационна инстанция е постановено след отменително решение № 2378/4.03.2008 г. по адм. дело № 11354/2007 г. на ВАС, IА отделение. С това решение са дадени указания на новия състав, разглеждащ делото да изясни фактическата обстановка по делото и съдът да разпредели доказателствената тежест между страните, като се съберат доказателства - от съдържащите се във фактурите данни за фабрични номера на хладилната техника да бъде установено мястото на произвеждането им, което е в пряка връзка с произхода на стоката. При новото разглеждане съдът е обсъдил писмото на румънските митгнически власти, което представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, тъй като било изготвено от длъжностно лице в кръга на неговата служба. По тези съображения съдът е приел, че това писмо представлява годно доказателство и притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. Установено е от съда, че достоверността на този официален документ не е оспорена от "Деа" ООД нито в настоящето, нито в предходното съдебно производство по реда на чл. 154 ГПК. Отразено е в мотивите на решението на съда, че не би могло в това производство да бъде оспорен официалният документ, поради изтичане на сроковете за това предвид, че документът е представен при предходното разглеждане на делото. Писмото на румънските митнически власти според съда опровергава представения от жалбоподателя EUR-1 от 25.08.2004 г. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че официалният документ на румънските митнически власти не съдържа ясен и еднозначен отговор на въпросите, посочени в чл. 32, ал. 5 от Протокол № 7. Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал преференциалния произход на стоката и не е представил друг официален документ, с който да докаже преференцията. Направен е извод, че с официалния документ на румънските митнически власти е опровергана не само автентичността на сертификата за движение EUR-1, но и достоверността на информацията по отношение на действителния произход на стоката. За неоснователно е възприето и възражението на жалбоподателя за неспазване на процедурата по чл. 84, ал. 1 и сл. от ЗМ, тъй като според съда последващата проверка е извършена съобразно специалните правни норми на глава VI "Разпоредби за административно сътрудничество" на Протокол № 7, които имат характер на специални правни норми по отношение на разпоредбите на ЗМ. за неоснователно е възприето и възражението за неправилно определяне на ДДС. Според съда съгласно чл. 12 ЗДДС (отм.) внос на стоки е въвеждането на стоки на митническата територия на страната, а според чл. 31, ал. 1 от същия закон данъчната основа при внос е митническата стойност по смисъла на ЗМ, определена в левове и увеличена с всички дължими митни сборове, такси, вноски и акциз. Обжалваното решение е правилно. Безспорно е внасянето на процесните стоки от Румъния - хладилници с камери за домашни цели, марка "Пролукс" и това обстоятелство се установява от оформеният ЕАД № 4309/4-3993/26.08.2004 г. Няма спор също така, че към момента на вноса на стоките е бил представен сертификат за произход EURO-1 с оглед ползване на преференция при обмитяването. По повод възникнало съмнение е било изпратено запитване до румънските митнически власти за преференциалния произход на стоките, отговорът на които е бил отрицателен. Съдът е обсъдил тези доказателства и е направил законосъобразен извод, че не е доказан преференциалния произход на внесените хладилници. Писмото на румънските митници правилно е било квалифицирано от административния съд като официален удостоверителен документ, който не е бил оспорен от касатора и затова не е открито от съда производство по чл. 154 ГПК. Поради тази причина по делото не са представени доказателства, оборващи доказателствената сила на писмото. Наистина последното като официален документ се ползва с материална доказателствена сила. Писмото на турската фирма "Арчелик" АД, съдържащо се в митническата преписка не е доказателство за преференциалния произход на стоките. Доказателства за произхода на внесените стоки предвид преференциалното споразумение с ЦЕФТА и Протокол № 7 не са представени от касатора нито в хода на административното обжалване на индивидуалния административен акт, нито при съдебното обжалване пред първоинстанционния съд. Относно оплакванията в касационната жалба, че неправилно съдът е приел възраженията му за допуснати процедурни нарушения по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, то е неоснователно. Митническите органи в правомощията си по чл. 84 ЗМ са извършили последващ контрол на внесените стоки с оглед проверката за преференциалния произход на стоките. Разпоредбата на чл. 84а ЗМ (ДВ., бр. 45/31.05.2005 г.), на която се позова касатора не е била действащо право към момента на вноса на стоките, поради което и в процесния случай не е приложима. Правилно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 32 от Протокол № 7, тъй като въз основа на нея е извършената последваща проверка на митническите органи. Не отговаря на истината и твърдението в касационната жалба, че писмото на румънските митнически власти не е официален документ, а само вътрешна кореспонденция. В тази връзка правилно в обжалваното решение съдът е приел, че е официален документ, тъй като е издадено от длъжностно лице в кръга на неговите служебни задължения и в установената форма и притежава материална доказателствена сила - чл. 143, ал. 1 и чл. 144 ГПК. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че митническата преписка била непълна. При направено възражение от процесуалния представител на касатора при разглеждане на делото от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 17.04.2008 г. представителят на митническата администрация изрично е заявил, че преписката е представена в нейната пълнота, тъй като още при връщане на делото от ВАС за ново разглеждане са изпратени и приложени отговорите на румънските митнически власти - налице е официален отговор от Румъния, в който изрично е посочено, че внесената стока няма преференциален произход. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване изискванията на приложимия материален закон - ЗМ и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,