Решение № 8342 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2017 г.

Решение № 8342 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Р. В. от град С., чрез процесуален пълномощник адв. Димитров против решение № 2 от 06.01.2017 г. постановено по адм. д. № 265/2016 г. от Административен съд Я., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 4070з-1450/19.10.2016 г. на ВПД Директор на Регионална дирекция "Гранична полиция"/РДГП/-Е.. Касаторът счита съдебното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения. Иска се и отмяна на обжалваната заповед.. Ответникът по касационната жалба - директора на РДГП, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд -Я., е отхвърлил оспорването по жалба на Г. Р. В. - Началник на сектор "Логистика", към РДГП-Е. при Главна дирекция "Гранична полиция"ГДГП/-МВР-С.- срещу заповед № 4070з-1450/19.10.2016 г. на ВПД директор на РДГП-Е., с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т., ЗМВР, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3,пр. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното наказание е наложено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. И в касационната инстанция основните доводи на Владев, са за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на производствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, които не са констатирани от първоинстанционния съд. Върховния административен съд споделя извода на АС-Я., оспорената заповед съдържа задължителните реквизити на чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и, че при постановяването й не са нарушени производствените правила. Следва да бъде споделен и извода на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата за конкретния случай хипотеза на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр.. 2 от ЗМВР дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за забавено или лошо изпълнение на заповед. Г. В. е санкциониран за следното нарушение: В качеството си на държавен служител, началник на сектор "логистика" към РДГП-Е., за времето от 19.11.2015 до 31.12. 2015 г., в качеството му на председател на Централна инвентаризационна комисия, назначена със Заповед № 4070з-1768/19.11.2015 г. на директора на РДГП- Е.- е допуснал инвентаризационната комисия на ГПУ-Б., да не извърши в срок инвентаризация на активите за 2015 г., числящи се на склад "Автомобилна и инженерна техника", при ГПУ-Б." За неоснователни и ирелевантни са приети и възраженията на Владов за наличие на обективни причини- свръх натовареност в края на календарната година и ангажираност на част от материално отговорните лица, пряко свързани с инвентаризацията по места. Правилно, първоинстанционния съд приема, че не се сочат конкретни факти и обстоятелства за причините, поради които единствено в ГПУ-Б. - инвентаризацията не е приключила в срок и заповедта не е изпълнена. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и е приложил правилно материалния закон към така установеното. С оглед на това решението му е правилно. При така изложените мотиви обжалваното решение на съда е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, състав на Пето отделение