Решение № 12116 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2015 г.

Решение № 12116 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11463/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Я. В. В., Д. М. М., В. М. В., С. М. В., чрез пълномощника си адв. П. А., срещу решение № 4164 от 16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 11316 от 2014 г. от Административен съд - С. град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон . Иска се отмяната му по подробно мотивирани в жалбата и допълнително развити в съдебно заседание доводи от пълномощника на касационните жалбоподатели. Претендират се и сторените по делото разноски. О. Н. осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрк. Николова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) на Я. В. В., Д. М. М., В. М. В. и С. М. В., в качеството им на наследници на М. Р. В., против Национален осигурителен институт за заплащане на обезщетение в размер на 18 227.50 лв. за претърпени имуществени вреди (представляващи разликата между получаваната от наследодателя им пенсия и действителния размер на пенсията му за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2010 г.) в следствие на незаконосъобразен административен акт- Разпореждане № 4007247026/09.01.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 01.01.2004 г. до 17.11.2014 г. в размер на 13 691.53 лв. ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска- 17.11.2014 г. до окончателното плащане. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Ищците са наследници на покойния М. Р. В., който е направил предложение за пенсиониране от 20.11.1996 г. и му е отпусната лична пенсия за прослужено време и старост по чл. 2, ал. 1 и чл. 46а от Закона за пенсиите (отм.) при зачетен осигурителен стаж от I категория труд в размер на 30 г., 02 м. и 28 дни; по молба на лицето от 01.07.1997 г., към която е приложено и ЕР на ТЕЛК № 0834/17.04.1997 г. с Разпореждане № 5302382, считано от 15.09.1996 г. на основание чл. 16, ал. 1 ЗП (отм.) е отпусната пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване; с Разпореждане от 03.07.2000 г. № 4007247026 пенсията на Василев е била служебно преизчислена на основание § 7 от ПЗР на КСО, като описания осигурителен стаж от първа категория е зачетен за трета категория. По- нататък съдът е установил, че след смъртта на Василев съпругата му е депозирала молба от 10.12.2013 г. за отпускане на наследствена пенсия по реда на чл. 82 КСО, като с Разпореждане № 4007247026/09.01.2014 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО била изменена личната пенсия за осигурителен стаж на Василев, считано от 01.01.2004 г., като общия осигурителен стаж на Милен василев бил правилно категоризиран по реда на чл. 104, ал. 3 КСО и превърнат към трета категория труд в размер на 60 г., 06 м. и 29 дни. Това разпореждане е било обжалвано по административен ред от Василева досежно постановения с него период, като жалбата била отхвърлена. Административният акт не е бил обжалван по съдебен ред. Въз основа на тези фактически установявания, административният съд е счел, че макар да е налице първата от предпоставките на специалния закон ЗОДОВ за уважаване на иск по чл. 1, ал. 1 от с. з., не са налице останалите предпоставки на закона. Конкретно, съдът е приел, че е налице изтекла давност за предявяване на исковата претенция за сумата от 18 227,50 лв. Според съда това е така, тъй като нормата на чл. 105, ал, 2 от КСО регламентира 3-годишен давностен срок, с който се погасява вземането за пенсия. Видно е, че пенсията е изплатена за периода 01,01,2011-31,12,2013 г. Разпореждане № 4007247026 от 03.07.2000 г. на длъжностното лице на НОИ е отменено с разпореждане № 4007247026 от 09.01.2014 г. Искът по реда на ЗОДОВ е подаден на - 17.11.2014 г. В случая изводите на съда са верни, тъй като исканата разлика в пенсията е погасена по давност. Решението е правилно като краен резултат. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съде поставил знак за равенство между две отделни и самостоятелни производства. Доколкото вредите, които се претендират в рамките на настоящото производство, съставляват разлика между дължима и получена пенсия от покойния наследодател М. В., т. е. съставляват вземане за пенсия, то законовият механизъм, по който следва да бъдат уредени отношенията между страните е този по КСО, както всъщност те са и били уредени, и както правилно е констатирал административният съд. В Решение № РО-145/12.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ- С. град е посочено, че вследствие молбата на Я. Г. от 10.12.2013 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО се изменя личната пенсия на лицето, считано от 01.01.2004 г., тъй като се извършва прекатегоризиране на зачетения вече осигурителен стаж по реда на чл. 104, ал. 3 КСО. Със същото разпореждане вече е и постановено пенсията да се изплаща по реда на чл. 105 КСО, съгласно който вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Кодексът за социално осигуряване е специален закон и видно от посоченото по-горе, той предвижда специален ред и срокове, по който следва да се търсят регламентиранети в него вземания. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, този закон не се прилага, когато има специален ред за обезщетение в закон или указ. Поради това изводите на съда за неоснователност на предявения иск са правилни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,