Решение № 11870 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение 5441 от 21.08.2023 г., постановено по адм. дело 11533/2022 г., Административен съд София - град (АССГ) е отменил по жалба на К. М. Н. Решение 32-325749/27.09.2022 г., издадено от директор на Териториална Дирекция (ТД) Митница Русе при Агенция Митници , с което за стока по митническа декларация (МД) с MRN 19BG004300000873R1/14.08.2019 г. е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 23 924,24 лева, вследствие на което са определени митнически задължения, от които мито в размер на 1 391,69 лева и данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 3 061,71 лева. С решението в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 915,34 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Русе при Агенция Митници , чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Я. М. Якимов. В същата се прави оплакване, че решението на АССГ е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място касаторът поддържа, че при издаване на административния акт не е нарушена процедурата по чл. 22, § 6, ал. 1 от МКС тъй като задълженото лице е било надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, като в съобщението изрично са посочени документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Изложени са и аргументи, че митническите органи са доказали основателността на съмненията си, обосноваващи извършеното увеличаване на МС на предмета на вноса. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба К. М. Н., чрез процесуалния си представител адв. Г. Горанов, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Като най-съществен аргумент за правилност на крайния акт на съда навежда допълнителен довод за погасяване на митническото задължение по давност на основание чл.124 от МК, във вр. чл.103 от МК. Претендира оспореното решение да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за касационното производство по представен списък.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-325749/27.09.2022 г., издадено от директор на ТД Митница Русе при Агенция Митници , с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 22, § 1, чл. 48, чл. 74, 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102, чл. 103 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 15, ал. 2, т. 8, чл. 19. ал. 1, чл. 84 ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 54, 55 и 56 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 59. ал. 1 от АПК и чл. 34. т. 9 от Устройствения правилник на Агенция Митници , за стока по МД с MRN 19BG004300000873R1/14.08.2019 г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова МС в размер на 23 924,24 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 1 391,69 лева и ДДС в размер на 3 061,71 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен К. М. Н..

Административен съд София - град е приел от фактическа страна, че на 14.08.2019 г. е подадена митническа декларация с MRN 19BG004300000873R1, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. Стоката е описана като пътнически автомобил - употребяван, катастрофирал, марка: Порше, модел: Кайен, тип: хибрид, бр. места: 5, първа рег.: 01.02.2016 г., цвят: черен, р. обем: 2 995 см3, мощност: 416 HPSAE, двигател: неоткрит, шаси: WP1AE2A25GLA60123, с държава на изпращане САЩ, с условие на доставка е CFR - Стойност и навло Русе, при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на автомобила в размер на 5 300 USD (валутен курс 1,75568 USD/BGN).

При подаване на декларацията пред митническите органи (МО) е приложена фактура (Invoice) 619/16.05.2019 г., издадена от Global Auto Exchange , САЩ.

За извършения внос са начислени мито в размер на 1 000,74 лева и ДДС в размер на 2 231,62 лева, при митническа стойност в размер на 9 305,10,00 лева и данъчна основа за ДДС 11 158,11 лева (включваща митническата стойност, начисленото мито и декларираните разходи).

Решаващият съд е описал подробно извършения последващ контрол, документите и информацията, получени от официалните американски власти, констатираната съществена разлика между последната цена при износ и цената на декларираното с МД употребявано моторно превозно средство, възникналите във връзка с това основателни съмнения, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента.

При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното:

1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т. н.

1. Съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е прието, че МО не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според съда, за да обоснове съмненията си административният орган се е позовал на представената в хода на възложената проверка информация от американските митнически власти - електронна информация за износ Electronic Export Information, не съобразявайки, че същата не представлява официален документ по смисъла на чл. 84д ЗМ, може да служи по-скоро за статистически цели, тъй като не съдържа конкретика, а и съществено се различава от установената в хода на административното производство с изготвената пазарна оценка от вещо лице.

1. Необосноваността на съмненията на административния договор не се разколебават от обстоятелството, че не е представен договор между страните по сделката, а само на акт за продажба, доколкото посоченото не води до несъмнения извод, че декларираната МС не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане.

1. Съдът е приел, че според съдържанието на оспореното решение, без да са посочени причините за незачитане на данните за платената сума в приложената от К. Н. фактура (предвид липсата на изрично оспорване на нейната автентичност), МС на процесния автомобил отново е определена на основание чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността, като органът се е позовал на пазарната стойност на автомобила в размер на 23 221,97 лева, установена в хода на проверката чрез изготвяне на експертна оценка от вещо лице, притежаващо оценителска компетентност.

1. Доколкото обаче, според съда възприетият подход е допустим единствено когато се прилагат вторичните методи и резервния метод за остойностяване на стоката, предвидени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., е прието, че е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена МС, тъй като в случая - това не е предприето от МО.

1. Наред с изложеното изготвената в хода на административното производство пазарна оценка, въз основа на която е приложен резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, не е кредитирана от съда по причина, че експертизата е извършена по представен снимков материал на автомобила обстоятелство, препятстващо получаването на достоверна информация за стойността му, тъй като не е извършен личен оглед на процесния автомобил, позволяващ преценка на състоянието му - дали е катастрофирал, ремонтиран и доколко е съпоставим с автомобил, който никога не е имал подобна щета.

1. Предвид доказателствата, представени с МД, съдът е приел, че липсва причина да бъде прието, че събраната от административния орган информация е била годна да породи основателни съмнения в достоверността на декларираните от Н. данни, при наличието на каквито МО са били длъжни да пристъпят към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на МС.

1. Освен изложеното според съда в митническото решение липсват мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от чиито анализ да е безспорно, че е възникнало съмнение относно посочената от Н. МС. В тази връзка, позовавайки се решение по дело С-29/13, съдът е приел, че е допуснато и процесуално нарушение при издаването на оспорения административен акт, водещо до самостоятелно основание за отмяна на административния акт, тъй като въпреки че МО са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, същите не били мотивирани.

По изложените съображения решаващият съд е направил извод, че незаконосъобразно е определена нова МС на стоката от страна на митническите органи, поради което е преценено, че директорът на ТД Митница Русе е постановил незаконосъобразен административен акт.

Решението е неправилно.

На първо място, неправилно първоинстанционния съд е приел, че при издаване на оспорвания административен акт е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила във връзка със съдържанието и мотивираността на уведомлението по чл. 22, § 6 от МКС.

Разпоредбата на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според чл. 22, § 7 от МКС всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото на обжалване, предвидено в чл. 44 от същия акт. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Установява се, че на Н. са съобщени мотивите, обективирани в доклада (л. 51 л. 65 от първоинстанционното дело), като в съдържанието му са налични и извлечените данни от експертната оценка на вещото лице в хода на ревизионното производство, на които ще се основава неблагоприятното за него решение, като му е дадена възможност за становище в 30 дневен срок от уведомяването, като в действителност тази пазарна оценка е била оспорена от задълженото лице пред горестоящия орган, а също и в хода на съдебното производство. В този смисъл, необосновано съдът е приел, че не е спазена стриктно процедурата по посочената разпоредба адресатът е уведомен, че започва административно производство по промяна на митническа стойност на автомобила съгласно МД, в съответствие с констатациите от извършената последваща проверка, документирана в Доклад 32-220061 от 01.07.2022 г., връчен по електронен път на процесуалния представител на К. Н. адвокат Горанов на 09.09.2022 г. Уведомяването по чл. 22, § 6 от МКС гарантира правото на защита като основен принцип на правото на Европейския съюз и на правото на изслушване във всяка една административна процедура като неразделна част от този принцип (Решение на СЕС от 03.06.2021 г. по дело С-39/20 г. - т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок. По този начин правото на изслушване не е нарушено.

Съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20.12.2017 г. по дело С-276/16 г. СЕС посочва, че нарушението на правото на защита и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая по делото не са налице данни за допуснати такива нарушения.

Основателни са и доводите в касационната жалба за неправилност на решението по същество на спора.

Наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, са подробно възпроизведени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е очертан и спорният въпрос при издаването на оспорения акт правилно ли е приложен материалният закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АССГ не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия.

В случая първоинстанционният съд е приел, че оспореният митническия акт е незаконосъобразен, тъй като от една страна административният орган не е обосновал наличието на основателни съмнения по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

Тези негови изводи не могат да бъдат споделени.

От данните по делото е видно, че в конкретния случай основателните съмнения на митнически орган по смисъла на чл. 140, § 1 от цитирания по-горе регламент са обосновани с представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила, в която за изнесения автомобил от американския доставчик е декларирана цена от 12 860 USD. Прието е, че цената на автомобила не може да бъде определена чрез способите, посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което се е използван резервният метод, посочен в чл. 74, § 3 от същия регламент.

На първо място необосновано на фактите по делото решаващият съд е приел, че митническият орган не е спазил изискването да обоснове съмненията във връзка с декларираната митническа стойност на автомобила.

Както бе вече посочено, с подадената МД задълженото лице е посочило пазарна стойност на внесения автомобил 5 300 USD. Във връзка с извършен последващ контрола на декларирането на основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и възникнали в резултат на проверката основателни съмнения относно действителната цена на стоката, елементите, които се прибавят към нея, съответно - относно декларираната МС на стоката, до Централно митническо управление на Агенция Митници са изпратени документи и информация за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество на декларирана с МД за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на процесния катастрофирал автомобил.

С писмо с рег. 32-201090/17.06.2022 г. Централното митническо управление е уведомило Агенция Митници , че американските митнически органи са предоставили сканирани документи, представляващи Електронна информация за износ (Electronic Export Information EEI) от системата на американската служба Customs and Border Protection (СВР) - Митници и гранична защита , като съгласно информацията EEI са американския еквивалент на европейската МД за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на въпросния автомобил от САЩ е 12 860 USD (при посочени 5 300 USD в МД в България). Писмото и информацията, предоставени от американските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената му възможност, адресатът на акта не е оспорил така посочената стойност.

Представената към писмото на американските митнически власти износна декларация е частен документ, доказателствената стойност на която следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представената от вносителя ведно с МД фактура 619/16.05.2019 г., издадена от Global Auto Exchange , САЩ. С оглед всички събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната износна декларация с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че е подадено от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната (пазарната цена) - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът.

Предвид изложеното следва да се приеме, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

На следващо място според настоящата съдебна инстанция при определяне на пазарната цена митническият орган е приложил правилно материалния закон, тъй като същата е определена при последователно изследване на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, съответно - на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като не е открита достатъчно изчерпателна информация в митническата информационна система МИСЗА за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: технически характеристики, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време. В резултат на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл. 74, § 2, буква б . Посочено е, че доколкото внесеният употребяван автомобил е с различна степен на амортизация, на практика било невъзможно да се установи сходна стока, със сходни характеристики, което прави невъзможно използването на този метод за определяне на МС.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни такива.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 74, § 2, буква г от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид това, че липсват данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, както и информация за размер на обичайната печалба, размер на общи разходи и т.н., което обстоятелство е изключило приложимостта на този метод за остойностяване на стоките.

Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали мотоциклети от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 от МКС. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната МС в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

За разлика от други случаи, административният оран е определил същата чрез възлагане на оценъчна експертиза. При изготвяне на същата вещото лице е съобразило конкретното техническо състояние на автомобила, предвид уврежданията, които е претърпял вследствие на ПТП. Определянето на новата митническата стойност по този ред е разумен метод по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013.

Настоящата съдебна инстанция приема за неоснователен и алтернативно наведения допълнителен довод от защитата на ответника за погасяване на митническото задължение по давност на основание чл.124 от МК, във вр. чл.103 от МК.

Погасяването на митнически задължения е уредено в Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година

за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно член 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 103.

Съгласно член 103 от Регламент 952/2013, регламентиращ краен срок за митническо задължение:

§ 1 Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

§ 2. Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство.

Възникването на митническото задължение е уредено в дял ІІІ, глава 1 от Регламент 952/2013, като относими в случая са разпоредбите относно митническо задължение при внос, регламентирани в раздел 1.

Съгласно чл.77 от посочения регламент : §1. Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими: а) допускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за специфична употреба; б) временен внос с частично освобождаване от вносни мита. А § 2 регламентира, че митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

В случая е безспорно, че митническото задължение по MRN 19BG004300000873R1/14.08.2019 г., с която стоката е поставена под режим - допускане за свободно обращение е възникнало в момента на приемане на митническата декларация на 14.08.2019 г. и в общия случай, на основание член 103, § 1 от регламента, тригодишния краен срок за уведомяване би изтекъл на 14.08.2022 г.

Също така е безспорно, че в резултат на извършените процесуални действия и събиране на информация по линия на международното сътрудничество, митническият орган е установил деклариране в по-нисък размер на митническа стойност на внасяната стока и частично плащане на мито и ДДС, което е послужило като основание за установяване на задължения по MRN 19BG004300000873R1/14.08.2019 г. с оспореното пред първоинстанционния съд решение. Ето защо следва да бъдат разгледани предпоставките за приложение на член 103, § 2 от регламента, който изключва правилото на член 103 § 1 и предвижда по-дълъг краен срок за уведомяване.

За приложението на член 103, § 2 от регламента е необходимо митническото задължение да възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване. Не е необходимо наказателното преследване да е започнало, а само действие, което е основание за започването му.

В случая, митническото задължение възниква на датата на приемане на митическата декларация в резултат на действие - деклариране в по-нисък размер на митническа стойност на стоки, с цел да се избегне частично плащане на мито и други публични държавни вземания, събирани от митническите органи - ДДС. Това действие, към момента на извършването му може да се квалифицира, като деяние, осъществяващо състав на административно /митническо/ нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците, т.е. към момента на извършването му е основание за започване на административнонаказателно производство. Безспорно деянието митническа измама, не е квалифицирано като престъпление по НК. НК предвижда само два състава на престъпления против митническия режим - квалифицираната контрабанда/ чл.242 от НК/ и отклонение на стоки от митнически режим транзит /242а от НК/.

За отговора на въпроса дали израза наказателно преследване включва и деяния, осъществяващи състав на административни нарушения или само осъществяващи състав на престъпление, настоящия касационен състав се позовава на разяснението дадено в т. 25 на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2009 година по съединени дела C-124/08 и C-125/08 (Gilbert Snauwaert и др. срещу Belgische Staat), съгласно което: използваният в член 221, параграф 3 от Митническия кодекс израз деяние, подлежащо на наказателно преследване" се отнася до деянията, които според правопорядъка на държавата членка, чиито компетентни органи искат последващо възстановяване, могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на националното наказателно право. (вж. по аналогия по отношение на член 3 от Регламент 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 година относно последващото събиране на несъбрани вносни или износни сборове, които не са били изискани от длъжника за стоки, декларирани за митнически режим, включващ задължение за плащане на тези сборове (ОВ L 197, стр. 1), Решение от 27 ноември 1991 г. по дело Meico-Fell, C-273/90, Recueil, стр. I-5569, точка 9).

При съобразяване, че разпоредбите относно крайния срок за уведомяване по чл.221, § 3 и § 4 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., в сила от 01.06.2016 г.) са запазени в действащото митническо законодателство, в частност в разпоредбите на § 1 и § 2 от Регламент 952/2013 и с оглед даденото разяснение на израза деяние, подлежащо на наказателно преследване" в цитираното решение на СЕС, следва извод, че в случая е приложима разпоредбата на член 103, § 2 Регламент 952/2013, предвиждаща по-дълъг краен срок на уведомяване, доколкото е установено, че митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършването му е основание за започване на наказателно преследване за административно /митническо/ нарушение.

Предвид изложеното за приложимост на чл.103, § 2 от Регламент 952/2013, крайния срок за уведомяване е продължен най-малко на пет години и не е изтекъл към датата на издаване на Решение 32-325749/27.09.2022 г. на директора на Териториална Дирекция Митница Русе при Агенция Митници , поради което не е налице основанието по член 124, § 1, б. а на Регламент 952/2013 за погасяване на митническото задължение при внос по митническа декларация MRN 19BG004300000873R1/14.08.2019 г.

По така изложените съображения, оспорения административен акт е законосъобразен, а като е приел друго, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на К. М. Н. против Решение 32-325749/27.09.2022 г., издадено от директор на Териториална Дирекция Митница Русе при Агенция Митници , следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на административния акт и касатор в настоящото дело, разноски по делото в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощи.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,