Решение № 13973 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2016 г.

Решение № 13973 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8507/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. Б. С., представлявана от кмета на общината, срещу решение № 3506 от 25.05.2016 г., постановено по административно дело № 1838 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, второ отделение, 52 състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо изх. № 08-00-1474/11.04.2014 г. на директора на Главна дирекция "ОПОС" и Управляващ орган на "Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " при Министерство на околната среда и водите. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора моли да се отмени оспорваното решение по съображения подробно изложени в касационната жалба и в депозираните по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "ОПОС" и управляващ орган на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г." при Министерство на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Решението е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Решението е постановено по процесуално недопустима жалба. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ е обнародван в ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и влиза в сила на 25.12.2015 г. Съгласно § 10, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизането в сила на този закон съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5 - 7. Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. В закона липсва изрична уредба относно това кой съд е компетентен в случаите, когато бенефициерът/получателят на безвъзмездната финансова помощ/ желае да упражни правото си на съдебна защита срещу волеизявления за финансови корекции, издадени, преди влизане в сила на закона, но по отношение на които до влизането му в сила не е подадена нито жалба пред административен съд, нито искова молба пред общ съд. Ако се приеме, че в тези случаи компетентен е административния съд ще се окаже че преобладаващата част от жалбите срещу волеизявленията на УО са просрочени, тъй като срокът за обжалване по реда на чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл. В закона не е предвидено възстановяване на този срок, с оглед на което бенефициерите не биха могли да упражнят ефективно и реално правото си на съдебна защита. Или казано по друг начин би се ограничило необосновано правото им на достъп до съд. Единствената възможна и ефективна защита в случая е предявяване на иск относно волеизявлението за финансова корекция пред съответния граждански съд в рамките на предвидения в закона давностен срок за погасяване на съответното вземане, който срок не е преклузивен и е съществено по-дълъг в сравнение със сроковете по чл. 149, ал. 1 или чл. 140 АПК. Изложеното по-горе води до извод, че в случая административният съд не е следвало да разглежда подадената жалба по същество. Същата е била процесуално недопустима, тъй като редът за защита на бенефициера в конкретния случай е бил по общия исков ред, а не по реда на АПК. Административният съд е следвало да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. В съответствие с Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Настоящият състав приема, че постановеното решение е недопустимо, тъй като Административен съд С. - град се е произнесъл по въпрос, по който не е компетентен. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в цялост, а делото - прекратено и изпратено по подсъдност на СГС. Както по съществото на спора, така и по направените съдебни разноски следва да се произнесе компетентният съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд - състав на седмо отделение,