Решение № 4662 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2019 г.

Решение № 4662 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елпром Харманли" АД, чрез процесуалните му представители, срещу Решение № 3382 от 20.05.2019 г. по адм. дело № 12608/2018 г. по описа на Административен съд – С. – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 157 от 27.07.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е заличена регистрацията на марка с рег. № 93185 А "ELPROM", словна, за всички стоки и услуги от класове 07, 09, 11 и 35 на МКСУ и са присъдени разноски по делото. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при постановяване на решението не са обсъдени всички представени по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и конкретни изявления на вещото лице по съдебно – марковата експертиза /СМЕ/ по делото. Оспорва изводите на последната. Твърди, че съдебното решението е материално незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 11, ал. 2 ЗМГО. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз /ЕС/ по конкретно поставени в касационната жалба въпроси, уточнени с допълнителна молба от 31.01.2020 г. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отмени оспорения административния акт като незаконосъобразен. Ответникът – Председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС и неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът – "Електромоторен завод Е. Т." ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС и неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз: Върховният административен съд, като се запозна с конкретно поставените в касационната жалба въпроси, уточнени с допълнителна молба от 31.01.2020 г., намира следното: Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 ГПК, предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото. В конкретния случай касационният жалбоподател, включително и чрез уточнените в допълнителна молба въпроси, е поискал не тълкуване на конкретни норми от Директива /ЕС/ 2015/2436 на ЕП и Съвета от 16 декември 2015 г. /Директивата/, а е искал съдът да направи правни изводи въз основа на фактите по делото – т. е. да реши правния спор по същество. Практиката на съда на ЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор. Доколкото директният ефект на директивите е обусловен от неизпълнение на задължението на държавите членки за транспониране, то следва при отправяне на преюдициално запитване или да са налице предпоставките за директен ефект, или да е налице несъответствие на нормите на директивата с норми от националното право. Директива 2015/2436/ЕС е транспонирана в Закона за марките и географските означения. От друга страна значението и смисълът на разпоредбата на чл. 4 от Директивата са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Касаторът твърди единствено неправилно тълкуване от страна на съда на националния закон, несъобразено с Директивата, но не и противоречие на същата с националния закон. Направеният извод е напълно относим към въпроси № 2, 3, 4 от допълнително уточнените от касатора въпроси, с които е поискано тълкуване на конкретни разпоредби от Директивата. По отношение на въпрос № 1 от уточняващата молба, касаещ тълкуване на обхвата на понятието "използване", следва да се посочи, че преюдициалното запитване трябва да има пряко отношение към предмета на "главното" дело, както с правото, така и с фактите. В конкретния случай "използването" на марката не е част от фактическите обстоятелства, визирани в хипотезите на относимите разпоредби, доколкото в същите основанията за заличаване на марката /съгласно естеството на правния спор/, са "липса на присъща отличителност", както и "обичайност" на означението, представляващо марката, а за наличието или липсата на тези основания "използването" на марката е ирелевантно обстоятелство. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено. По подадената касационна жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № 157 от 27.07.2018 г. на председателя на Патентното ведомство, с което е заличена регистрацията на марка с рег. № 93185 А "ELPROM", словна, за всички стоки и услуги от класове 07, 09, 11 и 35 на МКСУ. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, от фактическа страна съдът е установил, че марка с рег. № 93185 А "ELPROM", словна, с притежател "Елпром Харманли" АД, е регистрирана за стоки от класове 07, 09, 11 и услуги от клас 35. Марката е заявена на 18.02.2015 г. и регистрирана на 21.03.2016 г. С искане от 23.10.2017 г. "Електромоторен завод Е. Т." ЕООД е поискал заличаване на регистрацията на словна марка "ЕЛПРОМ", притежавана от "Елпром Харманли" АД. До жалбоподателя е изпратено уведомление за така подаденото искане, като са последвали възражения и становища на двете дружества, придружени с доказателства. За разглеждане на искането за заличаване на регистрацията на словна марка "ЕЛПРОМ", е назначен състав от отдела по споровете към Патентното ведомство, който е изготвил мотивирано становище за заличаване на регистрацията на процесната марка. Въз основа на това становище е издаден оспореният административен акт. От представено споразумение между жалбоподателя и "Дипломат корпорейшън" ООД, и предвид изявление на управителя на последното дружество, съдът е приел за установено, че процесната марка е използвана от жалбоподателя с устното съгласие на управителя на "Дипломат корпорейшън" ООД от февруари 2015 г. до 07.07.2017 г., когато между същите страни е подписан договор за прехвърляне на права върху словна марка "ELPROM". За пълното и всестранно изясняване на фактите, по делото са изслушани свидетел и заключение по съдебно – маркова експертиза /СМЕ/, резултатите от които процесуални действия съдът подробно е описал в решението си. От правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По същество на спора е приел, че процесната марка не може да се регистрира, тъй като е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМГО. Приел е, че марката е словна и представлява съкращение на електротехническа промишленост, което съкращение не носи информация за производителя на стоката, а се възприема от потребителите като общоприет термин за означаване на стоките в този бранш на икономиката. Приел е също така, че марката няма отличителен характер. Според съда, съкращението се ползва в установената търговска практика за означаване на електрическа техника и именно с това информационно значение се свързва от потребителите, а не с произхода на тази техника. Съдът е приел, че законът забранява регистрацията на марка, състояща се от обичайни знаци, какъвто е настоящият случай, като в тази връзка изцяло е възприел изводите на административния орган относно историята на понятието "електротехническа промишленост", както и относно употребата на ЕЛПРОМ във фирменото наименование на много други търговци, предлагащи същите стоки и услуги, за които процесната марка е заявена. В тази връзка, съдът е възприел и изводите на вещото лице, че се касае за обичаен термин, който насочва потребителите към стоките и услугите от електротехническата промишленост - при това всички стоки и услуги от заявените класове, а не само за електродвигатели, каквито жалбоподателят произвежда. Следователно процесната марка се състои от словен елемент, който обичайно се употребява в установената търговска практика за стоките/услугите, за които е заявена, използва се от различни лица и се свързва със стоките/услугите, а не с техния произход, поради което, и поради липсата на отличителност, не може да изпълнява функцията на марка. Съдът е приел, че такава би имало само в случай, че към марката се добави и думата "Харманли", но не и при самостоятелното й използване. В тази връзка е установено, че всички приложени фактури съдържат освен процесната марка, и комбинирания знак "EH ELPROM HARMANLI", който не съвпада с процесната марка, която съдържа само един негов елемент – словния ЕЛПРОМ. В заключение съдът е приел, че знакът ЕЛПРОМ е използван от много други дружества, които продават електрически стоки, което препятства възможността този знак да бъде свързан само с жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснати при постановяване на решението нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд подробно е обсъдил и анализирал всички доказателства, приети за относими към правния спор, както и възраженията и становищата на страните. Именно при съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително заключението на съдебно марковата експретиза, съдът е изградил решаващият извод за материална законосъобразност на административния акт. Неоснователни са възраженията на касатора срещу процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата, както и твърдението, че съдът неправилно е кредитирал заключението по съдебно-марковата експертиза. За да се основе на конкретна, приета в хода съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 ГПК. Кредитирането на заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено, независимо от оспорването му по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Не представлява такова нарушение и отказът на съда да назначи допълнително заключение, доколкото, съгласно чл. 201 ГПК, такова се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. По отношение на тези обстоятелства, съдът е извършил автономна преценка на експертното заключение и в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК е кредитирал същото като компетентно и обективно дадено. Наред с горното, настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице по съдебно – марковата експертиза. Именно при съвкупната преценка на експертното заключение с останалите доказателства по делото, съдът е извел правилният извод за материална законосъобразност на административния акт. Правилно е приетото от съда, че смисълът на чл. 11, ал. 1, т. 3 ЗМГО, е да се избегне монополизирането на думи или изрази, които са възприети в говоримата реч или са широко използвани в търговската практика, а знакът ЕЛПРОМ несъмнено е информационен символ относно стоките и услугите от електротехническата промишленост и се използва широко в установената търговска практика. М. Е. е словна и представлява съкращение на електротехническа промишленост, което съкращение не носи информация за производителя на съответната стока и се възприема от потребителите като общоприет термин за означаване на стоките в този бранш на икономиката. Съкращението се ползва в установената търговска практика за означаване на електрическа техника и именно с това информационно значение се свързва от потребителите, а не с произхода на стоката. Правилно е и прието от съда, че знакът ЕЛПРОМ е използван от много други търговци на пазара на стоки, което препятства възможността той да бъде свързан само с жалбоподателя. По тези съображения и споделяйки подробните и задълбочени мотиви за наличието на предпоставките за заличаване на процесната марка, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция в случая препраща, предвид законоустановената възможност на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника "Електромоторен завод Е. Т." ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. От Патентното ведомство не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,