Решение № 2478 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11030/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрисконсулт Ж. Николова, срещу Решение 6311 от 25.10.2023 г., постановено по адм. д. 7996 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2020 г., поправено с Решение 14044 от 06.08.2024 г., постановено по същото дело в частта, с която по жалбата на Розен Берг БГ ЕООД, с ЕИК 203258399, срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221719004698-091-001 от 18.03.2020 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-22221720091242-003-001 от 01.06.2020 г., с РАПРА П-22221720091972-003-001 от 02.06.2020 г. и с РАПРА П-22221720109214-003-001 от 29.06.2020 г., изменен в частта за 2017 г. и потвърден в частта за 2018 г. с Решение 981 от 19.06.2020 г., издадено от заместник - директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП (действал по заместване), е отменен РА в частта му, с която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2017 г. в размер на 19194,36 лв., ведно с лихви за забава от 3841,18 лв. Наред с това, съобразно изхода на спора на Розен Берг БГ ЕООД са присъдени сторените разноски в първоинстанционното производство в размер на 7094,12 лв. Касационният жалбоподател твърди, че в обжалваната част съдебното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се оспорва преценката на първоинстанционния съд да възприеме заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза (СГЕ), без да съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели ... че нямат спомен да са подписвали бележки за предаване на розов цвят, приликата на някои от подписите, за които се сочи, че са на И. Ш., с подписа на неговия брат Т. Ш. и да придаде значение на изготвената в извънсъдебната фаза графологична експертиза. Отправен е упрек за пропуск на състава на АССГ да мотивира решението си защо кредитира приетото по делото заключение на СГЕ - съдебният експерт разгледал само общи признаци (размер, наклон, степен на свързаност) и е посочил същите и като частни, без да посочи в какво се състои еднаквостта и съответно различието между сравняваните подписи. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго за отмяна на спорния РА в съответната част. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платената държавна такса за касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощената юрк. Ненчовска, а по същество на касационното оспорване се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции съобразно представен списък на разноските. Ответникът Розен Берг БГ ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощената адвокат С. И.. По същество на касационното оспорване се иска оставяне в сила на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за касационното производство съобразно представените доказателства за това и списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон в тази част по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която съдебно решение в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221719004698-091-001 от 18.03.2020 г., издаден от Р. Г. Я. на длъжност началник на сектор орган, възложил ревизията и Т. Д. И. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП - София, поправен с РАПРА П-222217290091242-003-001 от 01.06.2020 г., с РАПРА П-22221720091972-003-001 от 02.06.2020 г. и с РАПРА П-222217290109214-003-001 от 29.06.2020 г., изменен в частта за 2017 г. и потвърден в частта за 2018 г. с Решение 981 от 19.06.2020 г. на зам.- директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който в тежест на Розен Берг БГ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 19194,36 лв., ведно с лихви за забава от 3841,18 лв., поради увеличен счетоводен финансов резултат (СФР) на дружеството на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО и чл. 10 ЗКПО в резултат на непризнати разходи в размер на 145421,12 лв. за закупен розов цвят за дейността на дружеството от лицата Д. Н., И. Ш., Т. Ш., Х. А.. Със спорния РА са установени и задължения за лихви за забава за просрочен корпоративен данък за 2018 г., но първоинстанционното решение, постановено по оспорването на РА в тази част не е предмет на касационна проверка. Въз основа направените фактически установявания АССГ приел, че РА е издаден от компетентен орган, при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в изискуемата от закона форма и от компетентен орган - при валидно положени квалифицирани електронни подписи на неговите издатели. Съдът свел обхвата на спора до установяване на обстоятелството дали издадените от посочените в РА четири физически лица РКО и кантарни бележки удостоверяват изразходване на средствата за получен розов цвят, използван в основната дейност на ревизираното лице. Направил извод, че Розен Берг БГ ЕООД се е справило с доказателствената тежест да докаже претендираното от него и отречено от ревизията право. Като кредитирал приетото по делото заключение на СГЕ достигнал до извод, че подписите под относимите РКО и кантарни бележки били положени от лицата Д. Н., И. Ш., Т. Ш. и Х. А.. По повод заявеното оспорване на частни документи по реда на чл. 193 ГПК съдът направил извод за тяхната истинност, като приел, че първоинстанционният жалбоподател ангажирал доказателства при указаната му доказателствена тежест, за разлика от администрацията. Направил преценка, че техните свидетелски показания били уклончиви и противоречиви, като при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства по делото и двете експертни заключения, счел, че не следва да се кредитират. Сметнал, че от доказателствата по делото, в това число от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установявало, че от ревизираното лице са платени сумите за доставен розов свеж цвят по процесните РКО. Цитирал подробно направените в тази връзка установявания от вещото лице, като се позовал на изводите му, че стойността на заприходените в сметка 302 Материали количества розов цвят съответстват на стойността на отразените суми в сметка 501 Заплатени аванси, както и че отразените разходи в счетоводството на дружеството, включително и регистрираните стопански операции по сметка 302 Материали и сметка 602 Разходи за материали били свързани пряко с дейността на дружеството. Предвид тези констатации и наличието на редовно водено счетоводство, достигнал до извод, че процесните документи имат достоверна дата, с оглед извършените записвания в счетоводните книги на търговеца. Успешното преодоляване на оспорването от жалбоподателя създало у съда убеждение, че може да кредитира РКО и кантарните бележки, както и да цени двете съдебни експертни заключения, доколкото те се основавали на посочените частни документи. Приел, че в конкретния случай не били установени обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките са част от данъчна измама, а тежестта за доказване на посоченото обстоятелство била на администрацията. Предвид изложеното направил извод, че стореното от приходните органи увеличение на финансовия резултат със сумите на разходите по процесните РКО, подписани от Д. В. Н., И. З. Ш., Т. З. Ш. и Х. С. А. е незаконосъобразно и постановил отмяна на РА в тази му част. По отношение на начислените с РА задължения за лихви за несвоевременно внесен корпоративен данък за 2018 г., съдът достигнал до обратен решаващ извод. В тази връзка приел, че не са ангажирани доказателства за заплащането в срок на данъчните му задължения по ЗКПО за 2018 г., поради което сметнал, че оспорването в тази част срещу РА е неоснователно. В тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и не е предмет на касационна проверка. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията, формулирани в касационната жалба всъщност съставляват оплаквания срещу дейността и изводите на експерта, изготвил приетото по делото заключение на СГЕ, както и срещу изводите на съда, направени въз основа неговото възприемане. В хода на съдебното производство пред АССГ Розен Берг БГ ЕООД е ангажирало приобщаването на специални знания на вещо лице графолог за оборване на установяванията на извършената в рамките на ревизионното производство графологична експертиза. По предписанието на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК оспорването на заключението може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. Установява се, че в съдебното заседание, провело се в АССГ на 27.07.2023 г., в което е изслушано и прието заключението на СГЕ, то не е оспорено от страните. От процесуалния представител на приходната администрация не е направено и искане в съответствие с процесуалните възможности по чл. 200, ал. 3, изр. 1 и чл. 201 ГПК - тъкмо обратно, изрично е заявено, че други доказателства няма да бъдат сочени. При пропуснат срок по чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК за предявяване на посоченото оспорване, касационната жалба не е инструмент за поправяне на такова процесуално опущение. Оспорване на заключението пред касационната инстанция е недопустимо като заявено извън предвидените за това процесуални срокове. Доколкото в посочения срок настоящият касационен жалбоподател не е оспорил заключението на СГЕ, не е поискал от първоинстанционния съд допускането на допълнително или повторно заключение, нито назначаването на друго или повече вещи лица, изводите на съда, основани на експертните знания, обективирани в приетото заключение, са обосновани. Те са направени при правилната му оценка по реда на чл. 200 ГПК и са в съответствие със закона. Те са съобразени с констатациите, обективирани в ревизионния доклад относно воденето от ревизираното лице на редовно счетоводство и установените по делото факти въз основа на съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства. В тази насока съдът е изложил обстойни фактически и правни изводи, основани на доказателствената съвкупност, които се възприемат от настоящия съдебен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на обжалваното съдебно решение в тази част. С приетото по делото като неоспорено заключение на СГЕ успешно са опровергани изводите на приходната администрация за липса на разходооправдателни документи, тоест за документална необоснованост на счетоводно отчетените процесни разходи, с които е увеличен счетоводният финансов резултат на ревизираното лице. Съдът е извършил правилна оценка на свидетелските показания като уклончиви и противоречиви и в този смисъл правилно за изводите си се е основал на приобщените специални знания по въпроса. Неоправдано в касационната жалба се прави оплакване, че изготвилото приетата в хода на съдебното производство СГЕ вещо лице отрекло подписването на обсъжданите документи от И. Ш., доколкото приличали на подписа на неговия брат Т. Ш.. Такава обобщаваща констатация и извод не се съдържат нито в експертното заключение, нито са направени от вещото лице в съдебното заседание пред АССГ при неговия разпит. Касае се, според заключението, за четири РКО, в които фигурира подписът на брата на И. Ш. Т. Ш.. Така установеният факт, с оглед всички установени по делото обстоятелства и приобщени доказателства, заключенията на вещото лице, изготвило СГЕ относно положените от И. Ш. подписи на кантарни бележки, записванията в редовно воденото от Розен Берг БГ ЕООД счетоводство (вж. констатациите в ревизионния доклад, раздел III Счетоводство на ревизираното лице) - арг. от чл. 182 ГПК, във вр. с чл. 51 ДОПК и по арг. за обратното от чл. 55, ал. 2 от Търговския закон, както и неоспорването от страна на приходната администрация на предадените количества розов цвят, дава основание да се възприеме направеният от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на спорния РА в частта на стореното увеличение на счетоводния финансов резултат с непризнатите за данъчни цели разходи по РКО като документално необосновани и определяне на допълнителни задължения по ЗКПО. Не е налице хипотезата на чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Установено и доказано е по делото, че е налице документална обоснованост на стопанските операции, респективно на разходите, чрез първични счетоводни документи, отразяващи ги вярно, но непризнати за данъчни цели за закупуване на розов цвят за 2017 г. Тези разходи са действителни - реално извършени, документално обосновани и са свързани с дейността на настоящия ответник по касация. По изложените съображения, в обжалваната част съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, НАП следва да бъде осъдена да заплати на Розен Берг БГ ЕООД сума в размер на 2500,00 лв. за сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. След връщане на делото в АССГ, съдът следва да извърши поправка на очевидни фактически грешки в обжалваното съдебно решение по реда на чл. 175 АПК предвид погрешното посочване в него на фирмата на ответника по касация като Розен Берг ЕООД, вместо коректното Розен Берг БГ ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение