Решение № 425 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1331/2014 г.

Решение № 425 от 13.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1331/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено жалба/ на осъдения Д. П. Д. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 193/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд, нохд № 38/2014 г. на Районен съд-Димитровград, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В искането се твърди, че наложеното му от ОС-Хасково наказание е завишено, предвид обстоятелството, че не е осъждан, че е спомогнал на разследването и не е укривал доказателства. Възразява се и срещу отмяната на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на осъдения-адв. Д. поддържа искането за възобновяване и моли то да бъде уважено. Намира, че наложеното на Д. Д. наказание лишаване от свобода в размер на три години е явно несправедливо, както и че неправилно въззивният съд е отменил приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК, доколкото деецът е с ниска степен на обществена опасност, на 64 години и за постигане целите на наказанието не е необходимо ефективното му изтърпяване. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че броя на деянията-девет, извършени в рамките на продължаваното престъпление, което е в период на 10 дни и демонстрираната престъпна упоритост от страна на осъдения, го характеризират като личност с висока степен на обществена опасност, поради което прилагането на института на условното осъждане не би могло да постигне целите по превъзпитание и поправяне на дееца. Ето защо намира, че не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Моли да бъде оставено искането на осъдения без уважение. Осъденият Д. П. Д., редовно призован не се явява и не взема становище. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 14 от 21.02.2014 г., постановена по нохд № 38/2014 г. Димитровградски районен съд е признал подсъдимия Д. П. Д. за виновен в това, че в периода от 6.03.2013 г. до 15.03.2013 г. в [населено място], [населено място], [населено място], обл. Стара Загора, [населено място], обл. Стара Загора, /населено място, обл. Стара Загора, [населено място], [община], област Хасково, при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у С. Н. Д. от [населено място], Л. К. К. от [населено място], Д. Д. К. от [населено място], Е. М. Е. от [населено място], Д. Ж. Д. от [населено място], обл. Стара Загора, Г. Т. В. от [населено място], Ж. П. Ч. от [населено място], обл. Стара Загора, Ж. Г. К. от [населено място] и у А. С. Т. от [населено място] заблуждение /че техни роднини са причинили ПТП със смъртен резултат, за което са били задържани и за освобождаването им е необходима парична сума или, че техни роднини са пострадали здравословно и за лечението им е необходима парична сума/ и с това им е причинил имотна вреда на обща стойност 30 240 лв., представляваща големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с 1/3 и го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо и най-тежко наказание измежду така наложените му по настоящето дело и по нохд № 1005/2013 г. на РС-Стара Загора, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимия Д. П. Д. е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, както следва: на Л. К. -1500 лв.; на Д. К. -1300 лв.; на Е. Е. -3000 лв.; на Д. Д. -1300 лв.; на Г. В. - 3000 лв. и 1000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, както и д. т. върху уважените граждански искове. По протест на Районна прокуратура-Димитровград е било образувано внохд № 193/2014 г. по описа на Хасковски окръжен съд, приключило с решение № 66 от 28.05.2014 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като е било отменено приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение изтърпяването на наложеното на подсъдимия Д. Д. наказание за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 от НК, както и по отношение определеното на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата в останалата част е била потвърдена. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК. Подадено е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVII, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът на основание чл. 373, ал. 2 от НПК е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл. 55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Отмереното от първоинстанционният съд наказание лишаване от свобода от четири години и шест месеца, редуцирано с 1/3 на три години, потвърдено с въззивното решение, разкрива пълно съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието по принцип - завишена, с оглед динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които се отличават с арогантност, безочливост и престъпна изобретателност, така и конкретната степен на обществена опасност на деянието-също висока, обусловена от броя на деянията /девет/, включени в рамките на продължаваното престъпление и броя на квалифициращите обстоятелства. Конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност- измамата е извършена по отношение на лица на значителна възраст /някой от тях около и над деветдесет години/, които поради това обстоятелство са много по-лесни за манипулиране и внушение, също сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието, предмет на разглеждане по настоящето дело, а отделно от това - пряко рефлектират и върху степента на личната обществена опасност на дееца. На следващо място, в пълнота са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства- съжалението и разкаянието, демонстрирано от осъдения, неговата възраст-към момента на извършване на деянието той е бил на 64 години. Изразената готовност за възстановяване на вредите не следва да се приема за смекчаващо обстоятелство, доколкото представлява само едно твърдение, непочиващо на никакви обективни факти. В кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства правилно е било включено предходното осъждане на Д., отново за престъпление "измама". В допълнение е необходимо да се отбележи, че недобрите характеристичните данни за осъдения, предоставени от кмета на [населено място], [община], както и размера на предмета на престъплението, значително надхвърлящ квалификацията "големи размери", също следва да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Въпреки направените частични корекции от страна на касационната инстанция по отношение на някои от смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, те не се отразяват на приетия от съдилищата размер на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе. И това е така, тъй като определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната тежест на извършеното престъпление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца, отговаря в най-пълна степен на целите по чл. 36 от НК. Ето защо, касационният съд не намира основания за корекция на определения от решаващите съдилища размер на наложеното на осъдения Д. наказание лишаване от свобода и в този смисъл искането за възобновяване не следва да се уважава. ВКС намира, че не е налице явна несправедливост на наложеното наказание и в хипотезата на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК-когато неправилно е приложено условното осъждане. За да приеме, че наложеното на осъдения Д. Д. наказание лишаване от свобода в размер на три години следва да се изтърпи ефективно, въззивният съд правилно е преценил, че целите на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието на дееца не могат да се постигнат чрез приложение на института на условното осъждане. Вярно е, че осъденият е възрастен човек - към момента на деянието на 64 години. Това обстоятелство не би могло да надделее обаче над останалите негативни данни, свързани с личността му, изводими от конкретните характеристики на престъпната дейност, осъществена от осъдения / посочени по-горе/, от недобрите му характеристични данни и от това, че същият е осъждан отново за престъпление измама, макар то и това по настоящето дело да са в условията на съвкупност. Не следва да бъде подминаван и факта, че подобни деяния, т. н. "телефонни измами", се характеризират с огромна разпространеност и престъпна находчивост на извършителите, че се осъществяват преимуществено по отношение на възрастни хора, като освен съставомерните последици, свързани с причиняване на имотни вреди, същите причиняват на пострадалите и сериозни негативни преживявания - шок и притеснение във връзка с обстоятелствата, които служат за въвеждане в заблуждение- в конкретният случай - тежки заболявания на роднини на пострадалите или причиняване от такива лица на ПТП със смъртен изход. Ето защо, преценката на въззивната инстанция за това, че осъденият Д. Д. следва да бъде изолиран от обществото, чрез въдворяването му в пенитенциарно заведение, е правилна. Ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода ще спомогне за ефективната преоценка и преосмисляне на собственото поведение от страна на осъдения, от една страна, а от друга - ще въздейства възпиращо спрямо другите членове на обществото. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение