Решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г.

Решение № 311 от 14.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 300/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 506/15.12.2016 г., подадена от Ц. Н. Н. и касационна жалба с вх. № 17 198/24.11.2016 г., подадени от П., срещу решение № 2049/3.11.2016 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, осми състав, постановено по гр. д. № 2963/2016 г. С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изменил частично решение № 3432/27.04.2016 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, I-во гражданско отделение, 19-ти състав, постановено по гр. д. № 9053/2015 г., при което като краен резултат П. е осъдена да заплати на Ц. Н. Н. сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на водено срещу нея наказателно производство по н. о. х. д. № 13 910/2009 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав и в. н. о. х. д. № 4814/2013 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, VIII-ми въззивен състав, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2014 г. до окончателното плащане, като за разликата над уважения размер от 10 000.00 лева до пълния претендиран такъв от 50 000.00 лева искът е отхвърлен. В касационната жалба на П. е посочено, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че са направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Н. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Ц. Н. Н. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намален като се съобрази с обема на реално претърпените вреди, принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Ответницата по тази касационна жалба Ц. Н. Н. е подала отговор на същата с вх. № 19 081/23.12.2016 г., с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да се потвърди в атакуваната с нея част. П. е била уведомена за обжалваното решение на 7.11.2016 г., а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 17 198/24.11.2016. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. В касационната жалба на Ц. Н. Н. се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на Ц. Н. Н. обезщетение да бъде определен в пълния претендиран от нея размер, а именно 50 000.00 лева. Ответникът по тази касационната жалба П. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Ц. Н. Н. е била уведомена за обжалваното решение на 16.11.2016 г., а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 18 506/15.12.2016 г. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 897/22.08.2017 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на по отношение на въпроса за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта По този въпрос трябва да се отчете, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел II от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 г., които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 г., постановено по гр. д. № 1/1995 г. на Пленума на ВС. залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие "справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето естество "справедливостта" по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 г. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения: С постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2009 г. по досъдебно производство № 5694/2008 г. по описа на С. Ц. Н. Н. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 209, ал. 2, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, затова, че на 10.07.2009 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е използвала неосведомеността на А. М. К. - не е знаел поради болестното си състояние, че подписва пълномощно, с което упълномощава Н. да се разпорежда с имота си и с това му причинила имотна вреда в размер на 46 020.00 лева, като причинената вреда е в големи размери. С постановление от 8.06.2009 г., постановено по пр. пр. № 65 811/2008 г. Ц. Н. Н. е задържана за седемдесет и два часа, като впоследствие е поискано да й бъде определена мярка за неотклонение "задържане под стража" вземането, на която е отказано с определение от 13.06.2009 г., постановено по н. ч. д. № И-2022/2009 г. по описа на Софийския районен съд, 103-ти състав. С присъда от 22.05.2013 г., постановена по н. о. х. д. № 13 910/2009 г. по описа на Софийския районен съд, наказателна колегия, 105-ти състав Ц. Н. Н. е била призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 2, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. Тази присъда е отменена по реда на инстанционния контрол с присъда № 25/29.01.2014 г., постановена по в. н. о. х. д. № 4814/2013 г. по описа на Софийски градски съд, VIII-ми въззивен състав, с която Ц. Н. Н. е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 2, във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК. Оправдателната присъда на Софийски градски съд е влязла в законна сила на 13.02.2014 г. С оглед на горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. за претърпените от Ц. Н. Н. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2) наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия. Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от Ц. Н. Н., извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В решение № 480/23.04.2013 г., постановено по гр. д. № 85/2 012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1 107/2 012 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1 568/2 011 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС. От показания на първия разпитан по делото свидетел Я. А. Я. се установява, че при задържането й, което станало в присъствие на две от трите й деца, Н. била изпаднала в шок. Приела много тежко ареста, тъй като съвпаднал с период, в който чакала резултат от предходно наказателно дело от ВКС, по което тя е била обвиняема и по което предходните инстанции били постановили оправдателна присъда. Смятала, че няма да има повече проблеми със съдебната система, поради което това обвинение я сринало. Н. била юрист по професия и тези дела й пречили да упражнява професията си. Към сегашния момент Н. изпитвала страх и нежелание да упражнява професията си. Наказателното производство се отразило и на съпруга й, който бил лекар, и решил да се премести в Германия, от което последвало срив в отношенията им и развод. Близките и децата й също били сринати. Според свидетелските показания на втория разпитан по делото свидетел Н. И. Н. наказателното производство много съкрушило Н., тя изпаднала в изолация от близките си, крайно зле й се отразил престоя в ареста, раздялата с децата й, изпадала в неприсъща за нея депресивност; делото се отразило зле и на работата й, изгубила връзка с колектива, в който работела. За всички, за децата й, съпруга й, това наказателно производство било напрягащо. С оглед на тези обстоятелства и след като се вземе предвид продължителността на воденото срещу Ц. Н. Н. наказателно производство, а именно около четири години и половина настоящият съдебен състав намира, че сумата от 6000.00 лева справедливо ще обезщети Ц. Н. Н. за претърпените от нея вследствие на незаконното обвинение неимуществени вреди. При определянето на размер на обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че повдигнатото срещу Ц. Н. Н. обвинение е за престъпление, което е "тежко" такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и че същата е била задържана за период от седемдесет и два часа. Същевременно обаче следва да се отчете и обстоятелството, че освен свидетелските показания липсват други доказателства, от които да бъде установено по положителен начин, че незаконното обвинение се е отразило сериозно на здравословното състояние на Ц. Н. Н., както и да я е поставило в невъзможност да упражнява професията си. Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от Ц. Н. Н. срещу П. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 4000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 10 000.00 лева и действително дължащото се такова от 6 000.00 лева) като се постанови друго, с което иска в тази му част бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение