Решение № 9332 от 24.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Дунав плод ООД, чрез процесуален представител адв. Станев, против решение 28/18.04.2022 г., постановено по адм. дело 174/2021 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед ДК-11-СС-3 от 06.08.2021 г. на началника на РДНСК - гр. Силистра, с която е отменено Разрешение за строеж 30/21.07.2021 г., издадено от главния архитект на община Тутракан за строеж на Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, подлежаща на изграждане в поземлен имот с идентификатор 69078.15.14 по КККР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра. Решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му. Претендира разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Станев, който поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея. Ответниците началника на РДНСК - Силистра и ДНСК - София, редовно призовани, се представляват от юрк. Сибинова и юрк. Тодоров, които оспорват жалбата, по съображения, развити подробно в депозирания отговор по нея. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главен архитект на община Тутракан, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена подадената от Дунав плод ООД жалба срещу заповед ДК-11-СС-3 от 06.08.2021 г. на началника на РДНСК - гр. Силистра, с която е отменено Разрешение за строеж 30/21.07.2021 г., издадено от главния архитект на община Тутракан за строеж на Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди, подлежаща на изграждане в поземлен имот с идентификатор 69078.15.14 по КККР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, и дружеството е осъдено да заплати на ДНСК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Съдът е приел, че процесният строеж е III категория, което предполага издаване на разрешение за строеж въз основа и на инвестиционен проект, какъвто по преписката не е представен и не е изискван. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. От данните по делото се установява, че на касаторът в настоящото производство Дунав плод ООД, е учредено право на строеж за изграждане на Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди с мощност 80 kWp, находящ се в поземлен имот с идентификатор 69078.15.14 по КККР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, местност Под лозята в землището на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, съгласно нотариален акт 4, том III, общ рег. 2388, дело 267/2021 г. Предназначението на територията е земеделска и начин на трайно ползване овощна градина, с площ от 10 003 кв.м, Издадена е виза от 20.05.2021 г. на гл. архитект на община Тутракан, на основание чл. 140 от ЗУТ, върху скица 15-330484/12-04.2019 г. за ПИ 69078.15.14 по КККР на [населено място] село от СГКК гр. Силистра. Със заявление вх. УТ-24-4685 от 14.07.2021 г., касаторът е поискал издаване на разрешение за строеж: Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди с мощност 80 kWp, находящ се в поземлен имот с идентификатор 69078.15.14 по КККР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, местност Под лозята в землището на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра. Гл. архитект на община Тутракан, е издал РС 30/21.07.2021 г., като строежът е квалифициран като VI категория, съгласно чл. 137, ал.1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и в тази връзка е преценено, че в случая не се изисква одобряване на инвестиционен проект, респективно по-късното въвеждане в експлоатация на обекта /чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ/. Длъжностни лица от РДНСК - Силистра са извършили проверка по документи, за резултатите от която е бил съставен и подписан Констативен протокол рег. РС-169/02-08.2021 г. Проверяващият екип е приел, че при издаването на разрешението за строеж са нарушени изискванията на чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ и чл. 12 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, поради това, че ПИ с идентификатор 69078.15.14 по КК и КР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, е земеделска земя, неурбанизирана територия, като строежът е III категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "д" от ЗУТ и чл. 6, ал. 5 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, и за изграждането му се изисква изработване и одобряване на инвестиционен проект, какъвто в случая липсвал. Въз основа на съставения Констативен протокол и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ, при упражняване на предоставени със Заповед РД13171/13.06.2019 г. и Заповед РД-13-055/25.03.2021 г. на Началника на ДНСК гр. София правомощия, с оспорената в настоящото съдебно производство заповед ДК-11-СС-3 от 06.08.2021 г., началникът на РДНСК - гр. Силистра е отменил Разрешение за строеж 30/21.07.2021 г., издадено от главния архитект на община Тутракан за строеж на Фотоволтаична електрическа централа за собствени нужди с мощност 80 kWp, находящ се в поземлен имот с идентификатор 69078.15.14 по КККР на [населено място] село, община Тутракан, област Силистра, местност Под лозята в землището на [населено място] село, община Тутракан. Заповедта е обоснована с обстоятелството, че при извършената проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ на издаденото разрешение за строеж, са установени съществени нарушения на ЗУТ, тъй като разрешеният строеж не отговаря на изискванията за строежи от шеста категория не е разработен инвестиционен проект, който да е съгласуван и одобрен от главния архитект на общината /в съответствие с общото правило на чл. 148, ал. 4, изр. първо от ЗУТ/. Предвиденото изграждане на фотоволтаична инсталация не отговаря на едно от условията по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, за да бъде строежът шеста категория имотът да се намира в урбанизирана територия. В случая ПИ с идентификатор 69078.15.14 попадал в земеделска територия, поради което за изграждането на фотоволтаичната централа се явявал неприложим облекчения ред по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ за строеж от шеста категория. Направен е извод, че поради земеделското предназначение на територията инсталацията за производство на ел. енергия от възобновяеми източници, попада в приложното поле на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "д" от ЗУТ "електрически централи и топлоцентрали с мощност до 25 мегавата, с изключение на обекти за производство на енергия по чл. 147, ал. 1, т. 14", и представлява строеж трета категория. За изясняване на обстоятелствата от значение по делото е допусната, назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. В същото е изразено становище, че категорията на предвидения строеж по отмененото строително разрешение е шеста и, че територията, на която се предвижда изграждането на процесната Фотоволтаична електрическа централа/инсталация за собствени нужди, е урбанизирана. Процесният обект представлява монтаж на фотоволтаични панели върху метална конструкция от стоманени профили с разглобяеми връзки от болтови съединения или самонарезни винтове и ще се изгради по проект върху площадката с трошено-каменна настилка, северно от халето. Общата инсталирана мощност на ФЕИ е под 1 kW и ще се ползва за собствени нужди. Предвидена е за поставяне в прилежащата площ северно от халето, на територията на околовръстния полигон за застрояване. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган началникът на РДНСК Силистра, съобразно делегираните му правомощия по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. Административният акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е правното основание за издаването на заповедта, както и приетите за установени факти и обстоятелства, които административният орган е преценил и определил като релевантни за упражняване на делегираното му правомощие по чл. 156, ал. 5 от ЗУТ. С оглед на което се налага извода, че са изпълнени изискванията на чл. 156, ал. 5 от ЗУТ и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, с който се отменя като незаконосъобразно издадено строително разрешение. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед следва да обхване преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и дали тези факти и обстоятелства правилно са преценени като такива, обуславящи направения извод за несъответствие с нормативно регламентираните изисквания на издаденото от главния архитект на община Тутракан Разрешение за строеж 30/21.07.2021 г., като основание за неговата отмяна. Спорът по делото се концентрира до това попада ли процесният строеж в обхвата на нормата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ и съответно допустимо ли е издаване на разрешение за строеж без изработването и одобряването на инвестиционен проект. С разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, законодателят е предвидил облекчен ред за издаване на разрешения за строеж, без одобряване на инвестиционни проекти, за монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW, включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти. Това законодателно разрешение е отклонение от общия ред на ЗУТ /с одобряване на инвестиционни проекти/ за изграждане на инсталация за производство на енергия от възобновяеми източници, без ограничение на мощността, както в урбанизирани територии, така и извън тях строежи от първа до трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "з", т. 2, б. "ж" и т. 3, б. "д" от ЗУТ. За да се приложи по-лекия разрешителен режим по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ спрямо заявеното инвестиционното намерение, е необходимо да бъдат изпълнени трите кумулативни условия: общата инсталирана мощност на производствения обект да е до 1 МW включително; инсталацията да се монтира към съществуващи сгради, в т. ч. върху покривните и фасадните им конструкции и съществуващите сгради и прилежащите им поземлени имоти да се намират в урбанизирани територии. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от решаващият административен орган съображения, обосноваващи направения извод, че за изграждането на процесната фотоволтаична електрическа централа, не е приложим облекчения ред на чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ за строеж от шеста категория, доколкото в случая не е спазено задължителното изискване имотът да се намира в урбанизирана територия. Понятието "урбанизирана територия" има дефиниция в разпоредбите на чл. 7 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ определя териториите в страната според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, като: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Предназначението на поземления имот в случая, дори и без да са налице писмените доказателства, може да се прецени след анализ на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ - за имота няма данни да е в горска територия, в защитена територия, в нарушена територия, в територия, заета от води и водни обекти и територия на транспорта. Същият представлява овощна градина, с подход от полски път, в средата на която се намира полигон /скица 15-330484/12.04.2019 г./, застлан с трошено-каменна настилка, в който е изградена законно и въведена в експлоатация сграда - хале за обработка на плодове, отразена кадастрално. Че процесната територия не е с характеристиките на земеделска, следва от разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Към същия извод навежда и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, разрешаваща върху земеделските земи строителство на сгради и съоръжения, свързани с тяхното използване, в случая свързано със съхранението на растителна продукция, т.е. ЗСПЗЗ свързва обсъждания въпрос с класификацията на имотите съобразно предназначението и ползването им. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) определени с устройствен план съгласно ЗУТ, съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, съгласно отменения ЗТСУ, или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон в територии без устройствени планове. Очевидно е, от анализа на посочените разпоредби, че законодателят е предвидил облекчения режим за случаи като процесния, когато инсталациите се изграждат за собствени нужди и във връзка с конкретното предназначение на законно въведената в експлоатация сграда за обработка на плодове. От казаното следва, че процесният ПИ не носи признаците на земеделска земя, а има характеристиката на урбанизирана територия. Ако собствениците искат да изграждат други по предназначение и ползване строежи, те трябва да предявят искане пред компетентните органи за промяна на предназначението на земите, при условия и по ред, определени със Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението, застрояване на земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план. В случая за община Тутракан не е изработен ОУП и допускането на съществуващата и въведена в експлоатация производствено складова сграда в имота е станало по Наредба 19, с обособяването на околовръстен полигон за застрояване и без подробен устройствен план. Към момента на подаване на заявлението, полигонът е съществувал и затова с виза за проектиране, е посочена големината и очертанието на мястото за разполагане на фотоволтаичната инсталация площадка северно от сградата. Към документите за фотоволтаичната инсталация има и положително становище от Областна дирекция Земеделие. При този ред на законосъобразно допускане на поставянето на инсталацията чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ и по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, строежът е шеста категория. Това е и становището на ДНСК, изразено в писмо изх. СТ-2483-05-157/07.12.2021г. /л. 172 по делото/, предвид факта, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ не обхваща наличието на връзки на фотоволтаичната централа към техническата инфраструктура и присъединяване към ел. мрежата и на вещото лице по делото, чието заключение съдът е приел без възражение на страните, но не е обсъждал - обособяването на полигон, с факта на разрешен, изпълнен и въведен в експлоатация строеж, е различно от отразяването му. Вместо собствени изводи относно материалната законосъобразност на заповедта, в касираното решение са "поместени" мотиви на съдебен акт на ВАС, постановен по акт на КЕВР и приложимост на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, което обуславя извода за неправилност и налага отмяна на решението. С оглед изхода на процеса, на касатора следва да бъдат присъдени направените и за двете инстанции разноски в размер на 3 820 лв., от които 420 лева за заплатена държавна такса за две инстанции и 3 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар за две инстанции, своевременно претендирани и доказани с приложени банкови бордера и договори за правна защита и съдействие, без възражение за прекомерност. По така изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,