Решение № 15798 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2016 г.

Решение № 15798 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8172/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МДБ " ООД, гр. В., против решение № 1110 от 18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 578/2016 г. по описа на Административен съд В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - официален ветеринарен лекар към ОДБХ- В., не взема становище по същество. Не претендира разноски. Ответната страна Областна дирекция по безопасност на храните-В., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил жалбата на "МДБ " ООД против акт за забрана № 661/19.02.2016 г., издаден от официален ветеринарен лекар при ОДБХ-В., с който е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за търговия и пускане на пазара на 1019.715кг. охладени пилета; 12.875кг. замразени пилешки кожи-доставени с търговски документи за произход и годност от фирма "Вежен 2010"ЕООД за фирма "МДБ " ООД; Замразени пилешки овкусени крила-150кг.; 215.80кг. замразено овкусено пилешко месо за дюнер; 1200кг. замразени пилешки заготовки и разфасовки; 1080кг. замразени пилета и птичи разфасовки и заготовки; 62кг. замразени пилешки кебапчета, произведени и съхранени в нерегистриран обект, намиращи се в обект гр. В., ул. А. К. .№... "Лазур". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че актът за забрана е издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По безспорен начин по делото е установено, че административното производство е започнало по повод получено уведомително писмо от 03 РУП при ОДМВР В., с информация, че наемател на транжорна в бившите складове на Лазур, извършва преработка и съхраняване на месо без съответните разрешителни. Извършена е проверка в процесния обект съгласно чл. 222 ЗВМД, която е приключила с доклад от 19.02.2017 г. Не се кредитират доводите в касационната жалба относно нарушения при връчване на акта за забрана. Връчването е извършено на представител на касатора по реда на чл. 253, ал. 3 от ЗВМД, /служител на МДБ " ООД/, който е присъствал в обекта по време на проверката и саморъчно е удостоверил в акта получаването му. Неуведомяване на управителя на дружеството не е нарушение от категорията на съществените. ЗВМД не изисква присъствие на упълномощен представител на търговеца при извършване на проверките/инспекциите. Не е предвидено в чл. 61 от АПК изискване съобщаването на административния акт да се извърши на лице с изрична представителна власт. Подобно условие не предвижда и аналогичната разпоредба на чл. 50, ал. 3 от ГПК относно връчване на търговци и юридически лица. Нормата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД разпорежда в зависимост от вида и степента на нарушенията, посочени в протокол или доклад по чл. 222, ал. 4 от същия закон, да се предприеме една от мерките, посочени в т. 1-4 на ал. 1, което в процесния случай е сторено с налагане на мярката по т. 2-забрана за търговия и пускане на пазара на храни от животински произход и продукти, получени от странични животински продукти, чрез акт за забрана съгласно чл. 253, ал. 2 от ЗВМД, което в случая е сторено в присъствието на А. М. А. Т. - служител на търговското дружество. Не са установява по делото да са извършени нарушения на чл. 28, ал. 1 АПК от административния орган, но дори такива да са извършени това не се отразява на действителността на административния акт предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 3 АПК. Не са налице нарушения на чл. 34, ал. 1 и чл. 35 от АПК съобразно характера и целите на мерките по чл. 253 ЗВМД. Касаторът е обжалвал акт за забрана № 661/19.02.2016 г. в предвидените процесуални срокове и същия е имал възможност да наведе всички възражения и представи доказателства в съдебното производство по повод оплакванията му за незаконосъобразност на цитирания акт, поради което не е ограничено правото му защита. Правилни са изводите на Административен съд В. за съответствие на оспорения акт с материалния закон. Принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на предвидените в разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗВМД предпоставки. Не е налице превратно упражняване на власт от административния орган. При извършената проверка в процесния нерегистриран по реда на чл. 12 от Закона за храните обект стопанисван от касатора, е установено наличие на стоки от животински произход /произведени и съхранени в същия обект/, без доказан произход и срок на годност. Обектът е оборудван с необходимото технологично оборудване за извършване на необходимата производствена дейност за приготвяне на установените в хладилните камери и описани по -горе хранителни продукти. По отношение съответствието на оспорения акт с целта на закона, включително относно навадените от касатора доводи за противоречие на акта за забрана с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК от Административен съд В. са изложени подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Не се представиха в настоящото производство доказателства, опровергаващи изводите на първоинстанционния съд. Какво се е случило в последствие с процесните хранителни продукти е неотносимо към установяване материалните предпоставки за издаване на оспорения акт. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. Решението на съда е постановено след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните. Показанията на свидетелите са ценени с в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение