Решение № 13566 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2010 г.

Решение № 13566 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Филип Рангелов Давидков и Рени Тоткова Митова, и двамата от София, против решението на Административен съд Монтана от 11.11.2009 г. по адм. д. № 644/2009 г. Твърденията в жалбата са за неправилност на обжалваното решение. Липсват конкретни доводи за това, но най-общо може да се извлекат доводи за неправилност на същото поради постановяването му в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Кмета на Община Монтана и заинтересованата страна Петко Владимиров Пристов, не вземат становище по касационната жалба. Ответника по делото Лилия Симеонова в писменото си становище от 10.12.2009 г. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не са били налице предпоставките на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и тези на § 61 и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за издаване на обжалваната пред Административния съд Монтана заповед. Счита, че същата правилно е отменена с обжалваното решение и законосъобразно е отказано на ползвателите права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по съображения подробно изложени от него в съдебно заседание. Счита, че са налице отменителни основания по чл. 209 от АПК и делото се върне за ново разглеждане при наличие на предпоставките по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 644/2009 г. на Административен съд Монтана се е развило след постановяването на Решение № 13 138/2.12.2008 г. по адм. д. № 7661/2008 г. на Върховния административен съд, с което в касационно производство по реда на Глава ХII от АПК е оставено в сила решение на същия съд от 11.03.2008 г. по адм. д. № 521/2007 г., с което решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № 886/3.05.2007 г. на Кмета на Община Монтана, с която на наследниците на Рангел Давидков Анастасов, б. ж. на Монтана е признато правото да придобият собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имоти № 1080 и № 1081, в м. "Маданското", землището на гр. Монтана и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължително дадени от съда указания. След връщане делото на административния орган за ново произнасяне същият е издал Заповед № 1429/30.06.2009 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/97 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 2 от цитираното по-горе постановление, с която на наследниците на ползвателя Рангел Давидков Атанасов отново е признал правото да придобият по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността върху имот № 1081 и върху част от имот № 1080 по помощния план на м."Парта", в землището на гр. Монтана. Тази заповед с решението на Административния съд Монтана, предмет на настоящото касационно производство отново е отменена като незаконосъобразна. Съображенията на съда за това са били, че на наследниците на ползвателя Рангел Давидков Атанасов са признати права по § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на § 61 от ПЗР на ПМС № 456/97 г., който ред за конкретния случай е неприложим. Тази разпоредба според съда е приложима само по отношение на ползвателите на имоти по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които до влизането в сила на тези изменения, не са ги заявили. Приел е, че към административната преписка са налице доказателства установяващи факта, че наследодателя на правоимащите е заявил такива права с писмена молба от 3.07.1992 г. По повод молбата му е била изготвена оценка по реда на отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията на нормата действала към този момент (ДВ, бр. 72/93 г.), която оценка е връчена на съпругата на заявителя Йорданка Атанасова на 25.08.1994 г. Наследниците на ползвателя не са се довели до край процедурата по трансформация чрез заплащане стойността на земята на собственика. При признатото със закона, но неупражненото от тях право на трансформация на правото на ползване в право на собственост съдът е приел, че редът предвиден с § 61 и § 62 от ПЗР на ПМС № 456/97 г., който Кмета на Община Монтана е приложил при издаването на Заповед № 1429 от 30.06.2009 г. е неприложим, поради което я отменил като незаконосъобразна и е разрешил спора по същество, като е отказал да признае на наследниците на Рангел Давидков Атанасов в качеството им на ползватели да придобият правото на собственост върху имота заявен от наследодателят им с молба вх. № АБ-94- Р 216/3.07.1992 г. Решението на Административен съд Монтана по така изложените в него съображения е правилно и обосновано. При постановяване на решението си административния съд се е съобразил както с указанията на Върховния административен съд дадени в отменителното му решение по адм. д. № 7661/2008 г., така и с доказателствата по делото. Въз основа на последните е направил напълно обоснован извод за неприложение разпоредбата на § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г., която в случая е използвана от Кмета на Община Монтана като правно основание за издаване на обжалваната пред съда заповед. Изводите му в тази насока са в пълно съответствие с изискванията на § 61, ал. 1 от ПЗР на същото постановление на МС на РБ, според която ползвателите които имат права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили, подават заявление до кмета на общината по местонахождението на имота в срок до 31 януари 1998 г. с приложени към него писмени документи, подробно изброени в същата алинея и в тази на ал. 2 на от същия текст. Безспорно установено е по делото, че наследодателя на касационните жалбоподатели още през 1992 г., в сроковете по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (отм.) е депозирал писмена молба за оценка на имот с площ от 1000 кв. м. в м. "Горната глама", предоставен му за ползване по реда на ПМС № 1/1981 г. Към административната преписка е приложен и протокол от 3.ХI.1992 г. на комисията по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (отм.) за оценка на имота, възлизаща общо на 54 600 лв. Оценителния протокол според разписката приложена на л. 19 от делото е връчен на съпругата на заявителя на 25.08.1994 г. От изявленията на наследниците на ползвателя Рангел Давидков Атанасов - Филип Давидков и Рени Митова, направени в съдебно заседание на 5.ХI.2009 г. по категоричен начин се установява, че оценката на имота по оценителния протокол от 1992 г. не е изплащана на собственика на земята. При тези фактически обстоятелства са напълно обосновани изводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта на кмета на Община Монтана от 30.06.2009 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/97 г. е признал на наследниците на Рангел Атанасов правото да придобият собствеността по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1081 и върху част от имот № 1080 по помощния на план на м. "Парта" в землището на гр. Монтана и е разрешил спора по същество като е отказал на същите да придобият права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху горните имоти. Това прави решението постановено в съответствие с изискванията на материалния закон, което налага оставянето му в сила. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 223 от АПК, Върховния административен съд- четвърто отделение