Решение № 7750 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Комисия за противодействие на корупцията (КПК, Комисията) представлявана от председателя съгласно § 7, ал. 4 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията (обн. ДВ бр. 84 от 06.10.2023 г.) чрез пълномощника юрисконсулт Г. Георгиева против Решение 9921/04.12.2024 год. постановено по адм. д. 1529/2024 год. на Административен съд Бургас, с което е отменено по жалба на А. Г. А. [ЕГН],с адрес гр. Бургас, [улица], [адрес], решение РС-43-23-035/19.04.2024 год. поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка РСП-43-23-04/03.06.2024 год. на Комисията за противодействие на корупцията и е осъдена Комисията за противодействие на корупцията да плати на А. Г. А. [ЕГН], с адрес гр. Бургас, [улица], [адрес] деловодни разноски в размер на 6 000 лева. Според касационния жалбоподател решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени аргументи се иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената първоинстанционна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касация А. Г. А. чрез пълномощника адв. Д. Коцева оспорва касационната жалба като счита същата за неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение за правилно като краен резултат, но не по мотивите посочени в него, поради което иска то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение по т. 4 от протокол ПД-139 от 08.09.2022 год. на министъра на транспорта и съобщенията А. Г. А. е назначен за член на Съвета на директорите на Холдинг Български държавни железници ( Холдинг БДЖ ) ЕАД гр. София от квотата на представителите на държавата. Като член на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД А. А. е сключил договор ВД-49 от 08.09.2022 год. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала със срок на действие от датата на сключването му до провеждането на конкурсна процедура за съответната длъжност. С решение по т.2 от протокол 156 от 08.09.2022 год. на СД на Холдинг БДЖ ЕАД А. е избран за изпълнителен директор на дружеството, а с решение по т.4 от същия протокол е овластен да го представлява. С договор за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД от 08.09.2022 год. на А. А. е възложено управлението на търговското дружество и са определени условията, при които ще се осъществява. Договорът съдържа изрична клауза, че определеното по него възнаграждение е отделно от това по Договора за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД сключен между А. и министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно протокол ПД-6/06.01.2023 год. министърът на транспорта и съобщенията, в качеството на орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на Холдинг БДЖ ЕАД освобождава А. като член на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД и прекратява договора му за възлагане на управлението на дружеството считано от датата на протокола. По т. 4 от същия протокол А. А. е избран и назначен за представител на държавата в съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД за срок от 3 години. Сключен е договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала ВД-4/06.01.2023 год. С решение по т.3 от протокол 183/10.01.2023 год. от заседание на съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД А. отново е избран за изпълнителен директор на дружеството, а с решение по т.5 от същия протокол е и овластен като такъв да го представлява. На 10.01.2023 год. между председателя на съвета на директорите на дружеството и А. е сключен договор за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД. Договорът е сключен за срок до назначаването на членове на СД на дружеството, след провеждането на конкурс. Същият урежда правата и задълженията на страните, размера и начина на плащане на възнаграждението, условията за прекратяване на договора и други, като в изрична клауза е посочено, че определеното възнаграждение е отделно от това по договора за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД, сключен между А. и министъра на транспорта на 06.01.2023 год. А. А. е освободен като член на СД на Холдинг БДЖ ЕАД и считано от същата дата е прекратен сключеният със същия договор за възлагане на управлението на държавното дружеството съгласно протокол ПД-152 от 07.08.2023 год. В Комисията е постъпил сигнал с вх. С-43/25.10.2023 год., в който е посочено, че А. А. изпълнявал длъжността изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД до месец юли 2023 год. След извършена справка в Търговския регистър се установило, че майката на А. е собственик и управител на две търговски дружества Екотранс билд , ЕИК 201735802 с предмет на дейност изкупуване на битови отпадъци, железопътна и автоспедиция и Българско дружество за железопътен транспорт и логистика , ЕИК 205732732, с предмет на дейност ЖП превози. Посочва се, че А. е частен превозвач притежаващ 2 бр. локомотиви извършващи дейности в локомотивно депо гр. Стара Загора. Във връзка със сигнала е изготвен доклад от директор на дирекция Конфликт на интереси с предложение да се образува производство по установяване на конфликт на интереси по отношение на А. А.. С решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-036/08.11.2023 год. е образувано производство по сигнал с вх. С-43/25.10.2023 год. насочен срещу А. А. изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД до месец юли 2023 год. и като такъв лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Срокът за проверката по сигнала е продължен до 09.03.2024 год. включително. В доклад от директор на дирекция Конфликт на интереси е мотивирана необходимостта от допълване на решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-036/08.11.2023 год. като вместо изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД до месец юли 2023 г. да се чете член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД до месец август 2023 г. и е издадено решение в този смисъл. В хода на провелото се производство е установено, че Холдинг БДЖ ЕАД за периода на управление на А. А. няма сключвани договори с Я. Н. А. в лично качество и в качеството на управител на Екотранс билд ЕООД с ЕИК 201735802 и Българско дружество за железопътен транспорт и логистика ООД с ЕИК 205732732. В доклад от 15.03.2024 год. са направени изводи, че с решение по т.4 от протокол ПД-139/08.09.2022 год. на министъра на транспорта и съобщенията А. Г. А. е назначен за член на СД на Холдинг БДЖ ЕАД считано от 08.09.2022 год. до провеждането на конкурсна процедура. В резултат от горепосоченото решение на 08.09.2022 год. министърът на транспорта и съобщенията е сключил с А. А. Договор за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала ВД-49/08.09.2022 год. С решение по т.2 от Протокол 156/08.09.2022 год. на СД на Холдинг БДЖ ЕАД А. е избран за изпълнителен директор на дружеството. Видно от протокола, решението е прието единодушно с 4 гласа за , сред които и гласът на А.. В резултат от приетото решение на 08.09.2022 год. председателят на Съвета на директорите на дружеството е сключил с А. договор за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД. Посочено е още, че с решение по т.1 от протокол ПД-6/06.01.2023 год. на министъра на транспорта и съобщенията А. Г. А. е освободен като член на СД на Холдинг БДЖ ЕАД. С решение по т.4 от същия протокол А. е назначен за член от квотата на представителите на държавата в съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД считано от 06.01.2023 год. В резултат от горепосоченото решение на 06.01.2023 год. министърът на транспорта и съобщенията е сключил с А. договор за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала за срок от 3 години, считано от датата на сключването му. С решение по т.3 от протокол 183/10.01.2023 год. на СД на Холдинг БДЖ ЕАД А. А. е избран за изпълнителен директор на дружеството, считано от 10.01.2023 год. Видно от съдържанието на протокола решението е прието с единодушие 4 гласа за , сред които и гласът на А.. В резултат от приетото решение на 10.01.2023 год. между председателя на СД на дружеството и А. е сключен Договор за възлагане на управлението на Холдинг БДЖ ЕАД. Последният е прекратен на 07.08.2023 год. с освобождаването на А. от СД на Холдинг БДЖ ЕАД, по силата на решение по т.1 от протокол ПД-152/07.08.2023 год. на министъра на транспорта и съобщенията. От служебни справка в НБД Население се установява, че Я. Н. А. и А. Г. А. са майка и син. Според справка в ТРРЮЛНЦ Я. А. е едноличен собственик и управител на Екотранс билд с ЕИК 201735802, съдружник в Българско дружество за железопътен транспорт и логистика с ЕИК 205732732 и управител на същото. Направено е предложение А. да бъде поканен за изслушване пред Комисията за това, че в качеството му на член на СД на Холдинг БДЖ ЕАД, а в това му качество лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.51 от ЗПК, е взел участие в гласуването във връзка с приемането на решение по т.2 от протокол 156/08.09.2022 год. и решение по т.3 от Протокол 183/10.01.2023 год. на заседания на СД на Холдинг БДЖ ЕАД проведени на 08.09.2022 год. и на 10.01.2023 год., с които същият двукратно и на различни основания е избран за изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД. До А. А. е изпратена покана за изслушване с изх. КПК-1470-4/20.03.2024 год., в която са посочени и правото да се запознае с всички събрани доказателства, възможността да направи възражения по тях и правото му на адвокатска защита. Поканата е получена от А. на 22.03.2024 год. Процесуален представител на А. се е запознал с всички доказателства по преписката. Представено е възражение по чл.90, ал.6 от ЗПК, в което се потвърждава, че на проведеното на 08.09.2022 год. заседание по протокол 156, както и на това от 10.01.2023 год. по протокол 183, А. е гласувал във връзка с избора си за изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД. Посочва се, че некоректно се използва израза избира , доколкото такова правомощие, съгласно Търговския закон (ТЗ) липсва за членовете на директорите, в случая не се касаело за избор , а за овластяване по смисъла на чл. 235, ал.2 от ТЗ. Във възражението се твърди, че като член на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД А. имал право да представлява холдинга към момента на провеждане на посочените събрания на съвета на директорите. Взетите на посочените дати решения, касаещи изпълнителния директор на холдинга са предоставени на преценката на самия съвет. При реализиране на това право членовете на съвета на директорите не действали като органи, упражняващи властнически правомощия. С решенията по чл.235 от ТЗ не се създавали права и задължения и не се накърнявали субективни права и/или защитени от правото интереси на физически и/или юридически лица. С оглед характера и съдържанието на обективираните волеизявления в решенията по чл. 235 от ТЗ, последните са определени като актове на вътрешноорганизационна (вътрешнослужебна) дейност. Наведени са и доводи, че изпълнителният директор на едно акционерно дружество се избира от състава на съвета на директорите, но същият няма статут на едноличен орган на власт по аргумент и на чл.219 от ТЗ. Изпълнителният директор притежава единствено представителни функции във връзка с отношенията на акционерното дружество с други субекти. Сочи се липса на разпоредба в закона, която да ограничава членовете на колективния орган, в случая Съвета на директорите, да не упражняват правото по чл.235, ал.2 от ТЗ за овластяване на лице от съставя им, което да представлява дружеството. Твърди се липса на частен интерес, който да е в състояние да повлияе върху правомощията или задълженията по служба на лицето, заемащо висша публична длъжност. На 27.03.2024 год. е проведено заседание на КПК, на което е изслушан А. А., за което е изготвен протокол 33. В хода на проверката по сигнала е събрана информация за нетното възнаграждение на жалбоподателя в качеството му на изпълнителен директор на Холдинг БДЖ ЕАД. Производството е приключило с издаване на оспореното пред първата инстанция решение РС-43-23-035/19.04.2024 год. на КПК. В мотивите на решението е посочено, че в качеството си на член на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД от квотата на представителите на държавата на заседания на Съвета проведени на 08.09.2022 год. и на 10.01.2023 год. А. А. двукратно е гласувал във връзка с избора му за изпълнителен директор на дружеството и във връзка с овластяването му да представлява същото, както следва по т.2 и по т.4 от протокол 156 от 08.09.2022 год. съответно по т.3 и по т.5 от протокол 183 от 10.01.2023 год. Направен е извод, че в качеството си на член на орган на управление на Холдинг БДЖ ЕАД по см. на чл.219, ал.1, т.2 от ТЗ, гласувайки за себе си във връзка с избора му за изпълнителен директор по т. 2, както и във връзка с овластяването му да представлява дружеството по т. 4 от протокол 156 от 08.09.2022 г. на СД на същото, А. е упражнил свои правомощия в смисъла на правни задължения, вменени му като такива с разпоредбите съответно на чл.244, ал.1 от ТЗ във връзка с чл.16, ал.5 от Устава на дружеството и чл.235, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.16, ал.6 от Устава на дружеството при наличие на свой частен интерес, респективно такива, произлизащи за лицето именно от заеманата публична длъжност и упражнени от същото при изпълнението й. Същите правомощия А. осъществил и при гласуването по т. 3 и т. 5 от дневния ред на заседание на СД на дружеството, проведено на 10.01.2023 г. и обективирано в протокол 183 от същата дата, във връзка с избора му за изпълнителен директор, както и във връзка с овластяването му да представлява дружеството. Посочено е, че в качеството на член на СД на Холдинг БДЖ ЕАД, а като такъв и представител на държавата в орган на управление на търговско дружество с държавно участие в капитал, за А. Г. А. са били в сила всички забрани и ограничения, свързани с изпълнението на публичната длъжност, заложени от законодателя в Глава осма, Раздел втори от ЗПКОНПИ (отм.), сред които и забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.). Направено е заключение, че А. е упражнил свои правомощия по служба, в нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), при наличието на частен интерес за самия него, водещ както до материална облага, така и до нематериални облаги по смисъла на чл.53 във връзка с чл.54 от ЗПКОНПИ (отм.), прието е че е установен конфликт на интереси, наложени са административни наказания глоби и в полза на държавата е отнета обща сума в размер на 94 267 лв. При така установените по делото фактически обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът е достигнал до извод, че административният акт е материално незаконосъобразен. Съдът е приел, че решението е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по чл.92 от ЗПК, в изискуемата писмена форма по чл.92, ал.2 от ЗПК и при постановяване му не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон и твърденията за несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона. Според първоинстанционния съд в конкретния случай са несъмнено доказани законовите предпоставки - лице, заемащо висша публична длъжност, при изпълнение на задълженията си по служба е гласувало в свой частен интерес, в нарушение на забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), наличието на които обуславя установяването на конфликт на интереси по двете точки от оспореното решение на КПК. Въпреки така формираните изводи административният съд е приел, че оспореното решение е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, поради което следва да бъде отменено. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателни твърденията и оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ, настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Правилно съдът е приел, че оспореното пред него решение на Комисията за противодействие на корупцията е издадено от компетентен орган, а неоснователни са доводите на жалбоподателя, настоящ ответник по касация, в обратната насока. Производството по установяване на конфликт на интереси е образувано с решение КИ-036/08.11.2023 г., проведено е и е приключило при действието на Закона за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), от компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 1 и чл. 89, ал. 3 от ЗПК. Правилно съдът е преценил, че актът е постановен в съответствие с изискванията за форма и реквизити по чл. 92, ал. 1 и ал.2 от ЗПК, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилни са и изводите на първостепенния съд за липсата на анонимен характер на сигнала и за инструктивния характер на сроковете по чл. 92, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗПК възпроизвежда съдържанието на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) В своята константна практика Върховният административен съд е приел, че изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси, не е налице особена законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (В същата насока ТР 1 от 04.06.2020 г. по тълк. д. 1/2018 г., ОСГК на ВКС, Решение 5901 от 05.06.2023 г. по адм. д. 7390/2022 г., на ВАС, VІ отд., Решение 12130 от 30.09.2020 г. по адм. д. 2277/2020 г. на ВАС, VІ отд., и Решение 11813 от 23.09.2020 г. по адм. д. 880/2020 г. на ВАС, VІ отд. и др.). Както при предходната, така и при сега действащата нормативна уредба сроковете следва да се разглеждат като инструктивни, а не като преклузивни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснатото просрочие не се отразява на валидността на приетото решение. Правилна е и преценката на съда, че обстоятелството, че в подадения сигнал са посочени факти, различни от тези, за които е установен конфликт на интереси, не изключва възможността Комисията да проверява и други обстоятелства, свързани с изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. В подкрепа на този извод е и възможността по чл. 89, ал. 1 от ЗПК органът да се самосезира при образуване на производството. Както е посочено в диспозитива на оспореното пред първата инстанция решение на КПК А. А. е имал качеството лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, съгласно която норма лица, заемащи публични длъжности по смисъла на този закон, са и представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала. Във връзка с обективираните в отговора на касационната жалба аргументи, относно липсата на упражнявани от лицето властнически правомощия при гласуването на решенията, е необходимо да се посочи, че действително лицата от тази група не са органи на изпълнителната власт и не действат като административни органи, а като органи на частноправни субекти. От съществено значение обаче е обстоятелството, че както при отменения ЗПУКИ и ЗПКОНПИ, така и в ЗПК, законодателят изрично е посочил тази категория лица сред лицата, заемащи публични длъжности, за които важат нормативните изисквания и забрани във връзка с конфликта на интереси. С оглед функциите им по управление и разпореждане с публично имущество същите са приравнени към посочените в чл. 6, ал. 1 от ЗПК административни органи и други лица. С оглед посоченото за тях изцяло важи забраната по чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.), а разпоредбата изрично посочва, че лицето няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. От една страна, първоинстанционният съд е приел, че в случая са несъмнено доказани законовите предпоставки, наличието на които обуславя установяването на конфликт на интереси лице, заемащо висша публична длъжност, при изпълнение на задълженията си по служба е гласувало в свой частен интерес, в нарушение на забраната по чл.56 от ЗПКОНПИ (отм.), а от друга, съдът е отменил решението в неговата цялост (без да съобрази частта в която не се установява конфликт на интереси), като единствено основание за отмяната е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН административният орган е следвало да приложи санкционната разпоредба на чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) относно размера на глобата, както и тази на чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) относно отнемането в полза на държавата. Административният съд е счел, че въпреки, че е налице идентичност на санкционните норми, това не може да преодолее неспазването на основни принципи при ангажиране на отговорността на жалбоподателя. На първо място, решение на КПК се състои от установителна част и от санкционна част. Посочените мотиви за отмяна на акта са относими единствено към санкционната част на акта, а не и към неговата установителна част. Основателно е релевираното в касационната жалба възражение за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, досежно приложимостта на ЗАНН. Върховният административен съд в своята практика по приложението на отмененият ЗПКОНПИ е изразил становище за неприложимост на нормите на ЗАНН в производството по установяване на конфликт на интереси и е посочил, че административното производство по реда на специалния закон не е с административонаказателен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. На основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, а съгласно чл. 79 от ЗПКОНПИ за неуредените в Раздел V въпроси се прилага АПК. С идентично съдържание са действащите разпоредби на чл. 92, ал. 4, чл. 90, ал. 5 и чл. 97 от ЗПК, поради което наложилата се съдебна практика запазва своето значение и при действието на ЗПК. Единственото предвидено в ЗПК препращане към ЗАНН е при съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗПК. Освен това, както е установил и първоинстанционният съд, в случая е налице идентичност на нормите. Такава безспорно е налице в съдържанието на разпоредбите на чл. 81 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 99 от ЗПК, уреждащи отнемането в полза на държавата или общината на възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, за периода през който конфликтът на интереси е бил укрит, съответно отнемането в полза на държавата на равностойността на материалната облага, получена в резултат на установения конфликт на интереси. Въпреки, че е налице разлика в чл. 113, ал. 1 от ЗПК и чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), относно размера на глобите, касаещи лицата по § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, впоследствие по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, доколкото конкретният размер на наложената санкция е предвиден и в двете норми на чл. 113, ал. 1 от ЗПК и чл. 171, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) не е налице незаконосъобразност на наложеното наказание. Фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, заемащо висша публична длъжност, съответно публична длъжност; 2. частен интерес на това лице или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Конфликтът на интереси следва да бъде доказан безспорно от административния орган. От данните по делото е видно, че Комисията е доказала наличието на конфликт на интереси главно и пълно в съдебния административен процес пред първоинстанционния съд, поради което тезата й, застъпена в касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост е основателна. От доказателствата по делото е видно, че А. А. е нарушил разпоредбата на чл. 56 от ЗПКОНПИ (отм.), като е гласувал при приемането на решенията по т. 2 и по т. 4 от Протокол 156 от 08.09.2022 г. на заседание на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД, проведено на 08.09.2022 г., и по т. 3 и по т. 5 от Протокол 183 от 10.01.2023 г. на заседание на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД, проведено на 10.01.2023 г., в свой частен интерес. Гласуването при приемане на посочените решения се установява от приложените писмени доказателства и не се оспорва от А.. От значение за квалифициране на деянието като нарушение на посочената разпоредба е, че А. е гласувал при приемането на актове, които пораждат определени материалноправни последици. Ирелевантно е как е гласувал А. и дали са спазени изискванията на ТЗ и устава на дружеството. Конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. С гласуването в свой личен частен интерес като член на Съвета на директорите на Холдинг БДЖ ЕАД А. А. е допринесъл за получаването на нематериална облага под формата на получаването на длъжност и за възможността за реализиране на материална облага под формата на отделно, самостоятелно възнаграждение за работата му като изпълнителен директор на дружеството, извън получаваното от него като член на СД на дружеството. В съдебната практика е застъпено становището, че от значение за наличието или липсата на конфликт на интереси е облагата по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) да бъде само възможна, без да е необходимо същата да е постигната или реализирана. Върховният административен съд нееднократно се е произнасял, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е общественоопасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи висши публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични интереси и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Горните фактически и правни съображения водят до извод за издаване на оспореното решение от Комисията за противодействие на корупцията в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като е отменил оспорения акт, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него трябва се постанови друго по съществото на спора, с което подадената жалба от А. А. срещу процесното решение на КПК в съответните му части бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора основателна е и претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което в полза на Комисията за противодействие на корупцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение