Решение № 5698 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 359/2021 г.

Решение № 5698 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 359/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1797/12.03.2020 г., постановено по адм. дело № 9049/2018 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № [номер 20.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- София, в частта, потвърдена с Решение № 1207/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е направил самостоятелни фактически установявания въз основа на приетите доказателства, което съставлява нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК. Намира, че абсолютната погасителна давност не е относима към преценката на законосъобразността на РА, тъй като изтичането й не препятства установяване на задълженията, а единствено тяхното принудително събиране. Излага доводи, че в случая е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разгледал спора по същество. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, която задължава решаващия състав при уважено възражение за изтекла погасителна давност да се произнесе по същество по основанието и размера на задълженията, но да посочи, че РА не подлежи на принудително изпълнение. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в атакуваната му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Е. П. от гр. Св. Влас, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на РА № [номер 20.10.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП- София, в частта, потвърдена с Решение № 1207/13.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който за Е. П. са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18 098, 85 лв. главница и лихви за забава – 13 086, 24 лв. и за 2008 г. в размер на 8 539, 56 лв. главница и лихви за забава – 4 207, 22 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията органите по приходите са установили, че за 2007 г. и 2008 г. ревизираното лице не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Въз основа на справки в персоналните регистри на НАП те са констатирали, че получените от задълженото лице нетни трудови възнаграждения за 2007 г. са в размер на 1 408, 21 лв. и за 2008 г. в размер на 795, 60 лв. Наред с това ревизираната е реализирани облагаеми доходи от продажба на недвижимо имущество – СИО. След изготвяне на парични баланси за съответните години приходните органи са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане ревизията по особения ред. Въз основа на направения анализ на разходвани и получени от лицето средства, те са формирали данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и са определили допълнително дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 18 098, 85 лв. главница и лихва в размер на 13 086, 24 лв., и за 2008 г. в размер на 8 539, 56 лв. главница и лихва в размер на 4 207, 22 лв. След преценка на събраните доказателства АССГ е обсъдил на първо място възражението на оспорващата за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за установените допълнителни данъчни задължения за 2007 и 2008 година. Изложил е мотиви, че за задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., погасителната давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнала да тече от 01.01.2009 г. и е изтекла към 01.01.2019 г. Относно установените задължения за 2008 г. съдът е съобразил, че 10 - годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2010 г. и е изтекъл към 01.01.2020 г., т. е. преди датата на постановяване на първоинстанционното решение. Поради това е приел, че оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да се разглежда спора по същество. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че при основателност на релевирано възражение за изтекла абсолютна погасителна давност първоинстанционният съд е дължал преценка на материалната законосъобразност на РА и отхвърляне на жалбата срещу него. Действително, разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК сочи, че когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В конкретния случай обаче, 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл не в хода на ревизионното, а на съдебното производство, поради което първоинстанционният съд не дължи предвиденото в нормата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне. Задължението на съда да се произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. При основателно възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ погасени по давност задължения. Правилото на чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил оспорения РА като незаконосъобразен без да се произнесе по основанието и размера на задълженията и без да посочи изрично в диспозитива, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.. /така и Решение № 14610/25.11.2020 г. по адм. д. № 8394/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение № 7137/10.06.2020 г. по адм. д. № 518/2020 г. по описа на ВАС, I отд.; Решение № 12877/20.10.2020 г. по адм. д. № 4375/2020 г. по описа на ВАС, I отд. и Решение № 13967/11.11.2020 г. по адм. д. № 7215/2020 г. по описа на ВАС, I отд./ Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство с оглед липсата на доказателства, че такива действително са извършени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение