Решение № 7661 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 184/2010 г.

Решение № 7661 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 184/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Борислав Данаилов Петрунов от гр. София срещу Решение № 217 от 1.12. 2009 г. по преписка № 141/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, в която на Росен Георгиев Милошев като синдик на Бизнес-иновационен център "Симе" е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и е оставена без уважение жалбата му с твърденията за дискриминационно отношение от страна на Милошев по признак "лично положение", изразяващо се в несъдействие за оформяне на трудовата книжка при прекратяване на трудовото му правоотношение. Твърди, че така наложеното наказание е силно занижено по размер предвид характера и тежестта на установеното спрямо жалбоподателя дискриминационно отношение. Навежда доводи и за доказаност на твърденията във връзка с поведението на Милошев при оформянето и връщането на трудовата му книжка. Росен Георгиев Милошев оспорва Решение № 217 от 1.12. 2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта за установяване на дискриминационно отношение по признак "лично положение" спрямо Борислав Петрунов и налагане на административно наказание. Релевира оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на акта в обжалваната част като незаконосъобразен. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни. Претендират се разноски. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Борислав Петрунов с оплаквания за дискриминационно отношение от страна на Росен Милошев, изразяващо се в недопускане на територията на дружеството "Бизнес-иновационен център "Симе" АД, неизплащане на дължимите трудови възнаграждения и неоформяне на трудовата книжка и останалите необходими документи при прекратяване на трудовото му правоотношение. Установено е, че Петрунов е работел като "инженер-конструктор" в дружеството. Росен Георгиев Милошев е назначен за синдик на "Бизнес-иновационен център "Симе" АД с решение по гр. д. № 617/2007 г. на Окръжен съд - Враца. Със Заповед № 6 от 19.08.2008 г. синдикът е забранил на Петрунов достъп до административната сграда и другите помещения на дружеството, като му е иззет и служебния автомобил. През периода август - октомври 2008 г. служителят е получавал трудовото си възнаграждение от дружеството-работодател. За периода м. ноември 2008 г. - м. февруари 2009 г. трудовото възнаграждение на Петрунов е начислявано, но не е получавано от него. Безспорно е, че за м. февруари и март 2009 г. е имало забавяне на реалното изплащане на трудовите възнаграждения в обявеното в несъстоятелност дружество. Със Заповед № ЛС-27 от 16.02.2009 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено. При постановяване на оспореното Решение № 217 от 1.12.2009 г. Комисията за защита от дискриминация е приела, че е налице дискриминационно поведение от страна на Милошев спрямо Борислав Петрунов по признак "лично положение", изразяващо се в лишаване от възможността Петрунов да изпълнява трудовите си задължения. Според КЗД не са доказани фактите и обстоятелствата, изложени от синдика в издадената от него забранителна заповед. Осъществено е неблагоприятно третиране спрямо служителя по посочения признак, при условията на свързаност на лица по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗЗДискр. Комисията е приела, че недопускането до работното място е поведение, насочено срещу Петрунов поради факта, че съпругата му Магдалена Петрунова е била изпълнителен директор на дружеството преди обявяването му в несъстоятелност. В производството пред административния орган са събрани писмени и гласни доказателства, като последните са за факта на неоформянето и връщането на трудовата книжка на Петрунов след прекратяване на трудовото правоотношение. По това оплакване на молителя КЗД е изложила обстойни мотиви, като е приела, че не е налице дискриминация от страна на синдика. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. В тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг от правомощия. В производството пред Комисията молителят Борислав Петрунов е навел твърдения за дискриминационно отношение от страна на Росен Милошев по приетия от Комисията признак "лично положение", които не се подкрепят от доказателствата по преписката, обсъдени в тяхната относимост и съвкупност. Единствено въз основа на ограничителната заповед КЗД е приела, че действията на синдика са целенасочени за увреда на служителя и засягат личното му положение. Този извод е неправилен и не съответства на смисъла на правната норма на чл. 4 от ЗЗДискр. и предвидените в чл. 2 от този закон специфични цели. Не всяко действие представлява проява на дискриминация и може да бъде квалифицирано като нарушение на забранителната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да бъде определено като акт на неравно третиране, следва да се установят обективните и субективни предели на въздействие спрямо молителя. В разглеждания случай Петрунов носи тежестта да докаже фактите, от които твърди осъществено спрямо него неравно третиране от страна на жалбоподателя Милошев, а той - тяхната липса. Право и задължение на синдика е да организира всички необходими мерки за защита на предприятието в откритото особено производство. Обстоятелството, че на Петрунов реално не му е изплащано трудовото възнаграждение не е по персонална вина на Милошев. По делото е установено, че за цялото предприятие е имало период на забавено плащане. Видно от писмените доказателства, заплатата на Петрунов е начислявана ежемесечно по ведомост и е изплащана реално четири месеца след заповедта за забрана. От м. ноември 2008 г. до прекратяване на трудовото правоотношение, дължимото трудово възнаграждение е начислявано, но не е получавано от Петрунов. Не са доказани по несъмнен начин твърденията на служителя, че синдикът умишлено и последователно е пречел на служителя да получава заплатата си. Разпитаната свидетелка Димка Юлиева излага факти и обстоятелства, относими за период след прекратяване на трудовите им правоотношения. Фактическият състав на дискриминацията включва белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между тях. Не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което се основава на поне един от посочените признаци. По делото не е установено Петрунов да отговаря на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по - благоприятно, затова не би могла да бъде установена причинна връзка между сочените в жалбата действия спрямо Петрунов и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Дори да са съществували, тези действия не представляват дискриминация по смисъла на закона. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дефинирано, че "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Последните могат да бъдат ограничавани с оглед постигане на определена цел. В случая, в съответствие с правомощията си синдикът е взел съответни мерки, без да нарушава правото на труд на служителя, изразяващо се в дължимата насрещна престация - работната заплата. Съдът не споделя изводите на Комисията, че е проявено дискриминационно поведение при условията на свързаност. За този извод не се намират категорични доказателства по преписката. Напротив, нарочното отстраняване на Борислав Петрунов с оглед предходната длъжност на съпругата му в дружеството сочи на обратен извод. Предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, след като жалбоподателят Петрунов не доказва факти, от които да се направи извод, че е жертва на дискриминация, не може да се приеме, че жалбоподателят Милошев има задължението да установи, че не е допуснато неравенство в третирането. Предвид изложеното съдът приема, че изводът на КЗД за осъществяването на пряка дискриминация по признак "лично положение" от страна на Росен Милошев е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Поради това решението в тази част подлежи на отмяна. С оглед така направения извод, следва да се отмени и в частта за налагане на административно наказание. В частта, в която жалбата на Борислав Петрунов е оставена без уважение, решението е законосъобразно. От представените по преписката доказателства, подробно обсъдени в решението, се налага несъмнен извод за недоказаност на твърденията на молителя пред КЗД, които настоящият състав споделя. С оглед изхода на правния спор, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд