Решение № 11182 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано e две касационни жалби, подадени срещу Решение N 12691 от 28.11.2024г., постановено по адм.д. N2258 по описа на Адм.съд- Варна за 2024г. Първата касационна жалба е подадена от община Аксаково чрез юрк. Юнакова с доводи за неправилност на съдебното решение, в частта, с която Общината е осъдена да заплати на К. Д. К. и Т. И. К. обезщетение на имуществени вреди в размер на 20 000лв. в резултат на струпване на отпадъци от 21.06.2019 г. в собствения им имот с идентификатор 32278.25.20 от КККР - Варна, находящ се в землището на м. [местност], гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна. Твърди се, че вредите не са нанесени в резултат на бездействието на кмет на Община Аксаково и началник на отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково поради неизпълнение на задълженията по чл.19, ал.1, ал.2, ал.3, чл.22 и чл.54 от ЗУО и чл.14 от Наредба на Общински съвет Аксаково, издадена на основание чл.22 от ЗУО - Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аксаково. Напротив, ищците са бездействали и не са положили дължимата грижа да опазят имота си от замърсяване съгласно чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи. Поддържа се, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението въпреки установеното от него съпричиняване. Необосновано е присъждането на обезщетение, равняващо се на почти цялата пазарна стойност на имота при положение, че същият остава тяхна собственост и това ще доведе до неоснователното им обогатяване. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявената искова претенция, в условията на евентуалност намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Втората жалба е подадена от Т. И. К. и К. Д. К. чрез адв. Маринов с доводи за неправилност на съдебното решение, в частта, с която исковата им претенция срещу община Аксаково е отхвърлена за размера над 20 000лв. до размера от 152 554.74лв. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел наличието на съпричиняване. Развити са подробни съображения за неприложимост на приетия от съда метод на сравнимите неконтролирани цени, предвиден в Наредба Н-9/14.08.2006г., тъй като дължимото се обезщетение следва да се изчисли по Наредба за реда за оценка на земеделските земи по метода на сравнителните аналози, приложим при определяне на пазарната цена на имота. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявената искова претенция бъде уважена като основателна и доказана в посочения по-горе размер. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на посочените касационни основания съгл. Разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, подадената от община Аксаково касационна жалба е неоснователна, а касационната жалба , подадена от Калудови е частично основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение, Адм.съд-Варна е осъдил община Аксаково да заплати на К. Д. К. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв. и на Т. И. К. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляващи обезщетение на имуществени вреди струпване на отпадъци от 21.06.2019 г. в имот с идентификатор 32278.25.20 от КККР - Варна, находящ се в землището на м. [местност], гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна. Вредите са причинени в резултат на бездействието на кмет на Община Аксаково и началник на отдел Опазване на околната среда при Община Аксаково поради неизпълнение на задълженията по чл.19, ал.1, ал.2, ал.3, чл.22 и чл.54 от ЗУО и чл.14 от Наредба на Общински съвет Аксаково, издадена на основание чл.22 от ЗУО - Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Аксаково, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 12.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумите. Обезщетението е определено съответно на квотите на собственост на ищците. Исковата претенция в останалата част за сумата над 20 000 лв. до 152 554.74 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Ищците са съсобственици по наследство на поземлен имот 32278.25.20, с площ от 7 825 кв.м., находящ се в местност [местност] гр. Игнатиево, с трайно предназначение на земята земеделска и начин на трайно ползване нива, съгласно одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър със Заповед РД-18-908/13.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК. На 14.12.2021 г. служители на Община Аксаково, съвместно с представители на Министерство на вътрешните работи Варна и Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Варна, извършили оглед на местността "[местност] в землището на гр. Игнатиево, при който установили, че върху голяма площ между обект на "Форест 2000" ООД и главен път Варна-Девня са изхвърлени големи количества земни маси, строителни, битови отпадъци и други. За горните действия е съставен Констативен протокол (КП) от същата дата . С писмо, изх. 2600-1096/1/20.12.2021 г. от заместник-кмета на Община Аксаково, управителя на "Геоакст Димитър Димитров" ЕООД е поканен да извърши заедно с представители на Общината съвместен оглед в землището на гр. Игнатиево, местността [местност] относно натрупаните земни маси и отпадъци с цел установяване на засегнатите имоти и техните собственици, както и да предложи оферта за геодезическо заснемане. Такова заснемане е изготвено, като е установено незаконно сметище в местността, засягащо площ от 84 658 кв.м и разположено върху множество имоти в кв. 25, включително процесния имот с идентификатор 32278.25.20 собственост на ищците. Относно този имот е извършено и допълнително геодезическо заснемане, като е направено трасиране и е изготвена комбинирана скица от същия изпълнител. На 26.01.2022 г. е съставен нов КП, който установил идентична фактическа обстановка, с тази от 14.12.2021 г. С писмо, изх. 9400-413/1/30.03.2022 г. ищците са уведомени за извършената на 26.01.2022 г. проверка и са поканени да се явят на 08.04.2022 г. в сградата на Община Аксаково. На 08.04.2022 г. срещу ищцата е съставен АУАН 132/08.04.2022 г. за това, че е допуснато извозване и депониране на земни маси и отпадъци, без документ, разрешаващ такъв вид дейност в имот 32278.25.20. На същата дата е съставен КП , в който е обективирана проверка на представени от К. документи копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и копие на скица. В заключителната част на протокола са дадени задължителни предписания за почистване на имота. Този КП е отменен с Решение 1685/14.12.2022 г. по адм. дело 1064/2022 г. на Административния съд Варна, оставено в сила с Решение N 12062 от 06.12.2023г.по адм. дело 2081/2023 г. по описа на Върховния административен съд. На 08.04.2022 г. ищците подали писмен сигнал до кмета на Община Аксаково, в който заявили, че са научили от връчения им КП и писмото на заместник-кмета (изх. 9400-413/1/30.03.2022 г.), че някой е увредил имотите в местността [местност], вероятно и техния собствен, като го е замърсил в нарушение на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и ЗУО. Посочили, че по техни данни имотът им е заобиколен от отпадъци, но в него не са депонирани такива, както и са помолили да се извърши проверка и ако се установи, че междувременно вече са изхвърлени отпадъци и в техния имот , да се установи вида им, както и извършителя, като му се потърси отговорност за стореното . На 28.06.2022 г. срещу ищцата е издадено Наказателно постановление АНП-16-1 за нарушаване на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба за обществения ред на територията на Община Аксаково като й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800,00 лв. НП е отменено с Решение N 608824.04.2023г. по НАХД N 3023/2022г. на ВРС, оставено в сила с Решение N 1236 от 29.09.2023г. по КНХД N 1455/2023г. на Адм.съд-Варна. Предвид факта, че проведеното производство пред Адм.съд-Варна е било второ по ред след отмяната на решението, постановено по адм.д. N 1512/2022г. , отменено с Решение N 9797/17.09.2024г. по адм.д. N 7350/ 2023г. по описа на ВАС, съдът изрично с протоколно определение от 29.10.2024г. е приел заключенията от приетите в производството по предходното дело експертизи. Първата експертиза е съдебна техническо-икономическа експертиза, извършена от вещи лица магистър със специалност хидрология и инженерна геология и лицензиран оценител, Повторната експертиза е съдебно-оценителна и е допусната за определяне на пазарната стойност на съсобствения на ищците имот предвид направеното оспорване в тази част на СТИЕ. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предявеният от Калудови главен иск с цена 152 554,74 лв. и акцесорният иск за лихви са процесуално допустими, а по същество са основателни, но не в пълния предявен размер. Правилно съдът е приел, че са налице и трите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. Неоснователни са изложените в касационната жалба на община Аксаково доводи, че по делото не е доказано незаконосъобразно бездействие на кмета на Общината и/или на началник на отдел ООС, изразяващо се в неизпълнение на задълженията им, въведени с чл.19, ал.1 ,ал.2 и ал.3, чл.22 и чл.54 от ЗУО, както и с чл.14 от Наредбата за управление на отпадъците на община Аксаково, което е увредило ищците. След обстоен анализ на събраните и приети по делото доказателства и в съответствие с дадените указания от ВАС в с Решение N 9797/17.09.2024г. по адм.д. N 7350/ 2023г., съдът е приел, че е налице незаконосъобразна административна дейност от кмета на Община Аксаково, изразяваща се в бездействие за предприемане на ефективни мерки и действия за изпълнение на законовото си задължение по чл. 15, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците . Дейността на кмета на общината по предотвратяване на възникването и съществуването на незаконни сметища на територията на общината е административна дейност. Тя е изпълнителна дейност, извършвана на местно ниво по изпълнение на мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве, чрез предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци и ограничаване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Та е и дейност по опазване на обществения ред, доколкото здравословната околна среда е елемент от него. Сметището е оформено на площ около 80 дка, включително върху имота на ищците е в резултат на липса на предприети мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци и създаването на незаконни сметища. Проблемът със съществуването на незаконни сметища и в частност в имота на ищците, датира от 2019 година и за него длъжностните лица на Община Аксаково са знаели /видно от издадените НП на отделни физически лица/, но този проблем не е решен нито след прокурорска проверка от 2020 г., нито през 2021 г. когато общината е установила наличието на строителни отпадъци в имоти в м. [местност]. Ако община Аксаково чрез действия на компетентните органи е изпълнила вменените й със закон задължения във връзка с управлението на отпадъците, като е предприела необходимите мерки, както се твърди в касационната жалба, резултатът щеше да е различен и незаконното сметище нямаше все още да съществува. Правилно съдът е приел, че кметът на Община Аксаково не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците, да предприеме ефективни мерки за разрешаване на този дългогодишния и системен проблем и за предотвратяване на възникването му отново. Не са предприети адекватни действия за постигане на законовата цел /чл. 15, ал. 3, т. 15 ЗУО/ да не се допуска на местно ниво съществуването на незаконни сметища. Относно наличието на вреда, съдът е приел, че в случая е доказано наличието на имуществени вреди , представляващи претърпяна загуба, поради пълното обезценяване на имота им до степен, че не може да бъде част от имуществото им, което да използват или да се разпореждат с него. Правилно , решаващият състав е достигнал до този извод, тъй като съгласно заключението от приетата СТИЕ се установява, че в имота има мергели, глини, пясъци и чакъл и значително по-рядко късове бетон и други отпадъци. Замърсяването на имота с отпадъци е в такава степен, че го прави неизползваем и невъзможен за продажба. Заключението по приетата СОЕ сочи, че текущата пазарна цена на процесния имот е с нулева стойност . След премахване на насипите теренът може да се ползва по предназначение, но в същия има приблизително обем на отпадъци от 7000 куб.м., като цената за извозването на същите възлиза на 140 000 лв. , без да се начислят и дължимите такси за депониране. Т.е. средства за извозване на отпадъците изхвърлени в имота, неколкократно надвишава пазарната му стойност. Настоящият състав приема и извода на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на административния орган и причинената вреда. Мотивите на съда в тази насока не следва да се повтарят, а на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се извърши препращане към тях. По изложените съображения, касационната инстанция намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно в частта, с която исковата претенция е доказана по основание. Решението е неправилно в частта му относно размера на присъденото обезщетение. Преди всичко, правилно решаващият състав е приел, че причинените вреди са настъпили в резултат на съпричиняване. Това е така, защото по делото безспорно е установено, че ищците са придобили собствеността върху имота през 2003г., изхвърлянето на отпадъци е започнало през 2019г. Няма данни дали през този период имотът е посещаван, дали за него са полагани грижи за поддържане на имота , за недопускане на замърсяване и запустяване. Видно от приложените към заключението от СТИЕ снимки и проследяване на състоянието на имота чрез функцията исторически изображения на приложението Гугъл земя е , че през 2018г. имотът е чист, незасипан и е обработваема земя. Следващото изображение е от 03.2019г. Вижда се, че имотът вече е частично засипан и според ВЛ в този период е започнало изсипването на отпадъци. От снимка от 02.2020г. е видно, че насипването продължава на следващо табан. Последен период, в който се виждат строителни нови насипи е 06.2022г. Факт е, че ищците са разбрали за натрупването на отпадъци на 21.06.2019г. и то защото са били уведомени от Общината, а не защото са решили да проверят състоянието на имота си. Няма данни и след този момент за наличието на предприети действия за почистване на имота, за ограждането му, за да се спре незаконното изсипване на отпадъци и да се пресече възможността за по-нататъшно струпване на такива до степен, че имотът да се намира в състоянието, установено от ВЛ/ депонирани строителни отпадъци в приблизително 80% от площта/, довело до пълното му обезценяване. Съгласно текста на чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи, собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Настоящият състав приема, че ищците в качеството им на собственици на земеделска земя не са изпълнили това свое задължение и не са положили дължимата грижа да опазят имота си от замърсяване и посегателства. Извън горното, независимо от невъзможността имотът да бъде използван от ищците на този етап, същият все пак остава в техния патримониум. Замърсяването на имота, дори и в този тежък вариант не е равнозначно на неговото погиване. След премахване на насипите е възможно теренът да се ползва по предназначение. В тази връзка, ВЛ по комплексната СТИЕ е дало заключение, че насипването на отпадъци от този вид не може да доведе до увреждане на плодородността на почвения слой защото няма химични и биологични замърсители, които да увредят качеството му. За пълнота следва да се посочи, че доводът за това как съдът не е съобразил обстоятелството, че и в двете, приети по делото експертизи се посочва, че цената за извозване на отпадъците, които са в обем от 7000 куб.м., възлиза на 140 000 лв. , без да се начислят и дължимите такси за депониране, е неоснователен. Тези разходи не са нито реално причинени вреди, тъй като не са сторени, нито са пропуснати ползи, т.е. няма как да бъдат претендирани и репарирани по реда на чл.1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че размера на претърпените имуществени вреди, следва да се определи с оглед пазарната стойност на имота, а не съгласно изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделските земи, тъй като настоящият случай не попада сред изброените в нормата на чл. 1 от Наредбата случаи, при които установяването на цени на земеделски земи се уреждат съгласно правилата й. Кредитирайки повторната експертиза, съдът е приел, че пазарната цена на имота е 21 082 лв., като при определяне на стойността на имота са взети предвид реални сделки на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до процесния имот. Необосновани са мотивите на съда относно неприложимост на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи. В тази връзка, неправилно съдът е приел, че определената пазарна цена по сравнителния метод не може да бъде по офертни цени. Основателно е възражението в касационната жалба на Калудови, че сравнителният метод е част от методологията за оценка на недвижими имоти от лицензирани оценители и това е отправна точка, ориентир при определяне на пазарната цена. Неправилно съдът не е приел и определената пазарна стойност по метода на приходната стойност, като е посочил, че имотът не се обработва като земеделска земя. Няма как този имот в състоянието, в което се намира да бъде използван по своето предназначение. Извод, до който съдът е достигнал въз основа на заключенията и по двете експертизи. Оценката на лицензираните оценители е дадена като средна цена на определените по няколко метода оценки, като е взето предвид и местоположението на имота- между магистрала и първокласен път. Дадените примери за реални сделки в повторната експертиза касаят имоти, които са разположени в по-отдалечени и изцяло l в земеделски масиви за разлика от процесния, който се намира близо до промишлена зона, поради което дори е спорно дали са имоти със сходна характеристика. Настоящата инстанция намира, че установените по делото факти, релевантни за спора обуславят присъждане на обезщетение в по-голям размер и присъденият размер за обезщетение за имуществени вреди от 20 000лв. е твърде занижен. Като взе предвид данните по делото, наличието на съпричиняване и обстоятелството, че имотът продължава да е в патримониума на ищците , както и че след премахване на насипите е възможно теренът да се ползва по предназначение, при съобразяване с разпоредбата на чл.51, изр.3-то от ЗЗД настоящата инстанция намира, че обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди в размер на 60 000лв. Предвид квотите на правото на собственост върху имота, обезщетението следва да бъде разпределено по следния начин: 45 000лв. за Т. Д. К. и 15 000лв. за К. Д. К.. Върху така определения размер на обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 15 000лв. за Т. Д. К. и за сумата от 5 000лв. за К. Д. К. се явява неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която искът на първия ищец е отхвърлен до размер от 45 000лв. и за втория до размер от 15 000лв. Решението следва да бъде оставено в сила в останалата му част. По разноските: Пред касационната инстанция не са представени доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, нито е представен списък на разноските съгласно изискванията на чл.80 от ГПК вр с чл.144 от АПК, поради което присъдените в полза на Калудови разноски следва да останат в размера, определен с Определение N 1007 от 30.01.2025г. за допълване на обжалваното решение. С горепосоченото определение, на община Аксаково са присъдени съдебно-деловодните разноски за трите инстанции в размер на 1060лв. К. Д. К. и Т. И. К. следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на община Аксаково разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200лв. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение