Решение № 15704 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2018 г.

Решение № 15704 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. В., С. И. и К. С., подадена чрез адв. Д. Манов, [населено място], [улица], срещу Решение № 88 от 06.03.2018 г. на Административен съд, гр. Перник, постановено по административно дело № 4/2018 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000971 от 16.11.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от шест месеца. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат подробни съображения. Молят съда да отмени ожалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на съда е неправилно, тъй като мярката е наложена по отношение на починало лице, т. е. неправилно е определен адресата на акта. Върховният административен съд, след като разгледа наличните по делото доказателства и становищата на страните, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Видно от наличната по преписката документация, на 16.11.2017 година, в 13. 05 часа младши автоконтрольор Борисов при ОД на МВР Перник, сектор "Пътна полиция" в присъствието на свидетел е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0294336 на И. Ангелов, за това, че в гр. Перник, на ул. "Бродо" управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на В. С.а /наследодател на настоящите жалбоподатели/ без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели и СРМПС № [номер]. Съставеният АУАН, който е подписан от нарушителя без възражения. По делото е представена Заповед № 313 з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1158-000971 от 16.11.2017 година по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Перник е прекратил регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като собственото ППС на настоящите жалбоподатели е било управлявано от И. Ангелов, който не притежава свидетелство за управление на МПС, съставляващо нарушение на чл. 150 от ЗДвП. По делото жалбоподателите са представили удостоверение за наследници № 000003 от 06.06.2006 година, от което е видно че В. С.а е починала на 19.03.2002 година и е оставила за свои законни наследници – страните по делото. Наред с това по делото е представена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена между В. С.а – застрахован и "Дженерали застраховане" АД – застраховател, със срок от 25.01.2017 година до 24.01.2018 година, както и три броя служебни бележки издадени от община Перник, дирекция "МПТ", удостоверяващи липса на данъчни задължения на жалбоподателите по отношение на МПС предмет на оспорената заповед. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че автомобила е управляван от без свидетелство за управление, което обосновава приложимостта на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля жалбата. С оглед на задължението на съда по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд е длъжен служебно да провери съответствието на обжалваното решение с материалния закон. При тази проверка настоящата инстанция установи следното: Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В случая е установено, че пътното превозно средство е било управлявано от лице, което не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, но мярката е наложена на лицето В. С.а, която е починала 2002 година, видно от приложеното по делото удостоверение за наследници. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че мярката е наложена на починало лице, т. е. издадена е принудителна административна мярка по отношение на починало лице, което няма как да предостави автомобила за управление. При издаване на заповедта е допуснато и друго процесуално нарушение – не е посочено коя от хипотезите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е нарушена. В посочения текст има различни хипотези, поради което следва изрично да се отбележи коя хипотеза е нарушена. Предвид на изложеното, настоящата инстанция следва да отмени обжалваното решение и вместо не го да постанови друго, с което да обяви нищожността на Заповед № 17-1158-000971 от 16.11.2017 г. на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Перник. С оглед изхода от спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на касаторите е основателна и следва да се присъди сумата от 315 лв., съобразно на представените доказателства и приложеният списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение