Решение № 11439 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2018 г.

Решение № 11439 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12884/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Община Мъглиж е подала касационна жалба срещу решение № 5043/26.07.2018 г. по адм. дело № 862/2017 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, е осъдена да заплати на Д. Нейкова сумата а 20 000 (двадесет хиляди) лева, съставляваща обезщетение за претърпени в периода 09.01.2012 г. -28.01.2015 г. неимуществени вреди, в резултат на осъществена под формата на "тормоз" дискриминация, установена с влязло в сила решение № 206/22.05.2015 г. по преписка № 99/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 28.07.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът в останалата част да се отхвърли изцяло или частично и да се присъдят разноски. Решението се обжалва и от Д. Нейкова в частта, в която е бил отхвърлен предявеният нея срещу Община Мъглиж иск за заплащане на обезщетение за претърпените в периода 29.01.2015 г. - 28.07.2017 г. неимуществени вреди в резултат на дискриминация, установена с влязло в сила решение № 206/22.05.2015 г. по преписка № 99/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, разликата над сумата 20 000 лева до пълния редявен размер от 190 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълен размер ведно със законната лихва, която да се присъди от 22.05.2015 г. Поискано е присъждане и на направените съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната му част относно размера на присъденото обезщетение, който е завишен и не съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Изразено е становище, че в останалата част решението е правилно, поради което касационната жалба на Д. Нейкова следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д. Нейкова, с която срещу Община Мъглиж е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация за заплащане на обезщетение в размер на 190 000 лева за немуществени вреди, понесени в периода 9.01.2012 г. - 28.07.2017 г., произтичащи от дискриминационно поведение на кмета на община Мъглиж, определено като тормоз на основата на признак "лично положение" и "обществено положение" с влязло в сила решение № 206/22.05.2015 г. по преписка № 99/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация, ведно със законната лихва от 22.05.2015 г., когато нарушението е било установено. В исковата молба се твърди, че кметът на община Мъглиж Г. Господинов, в качеството си на орган по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител, осъществил спрямо ищцата множествена дискриминация посредством прилагането на властови ресурс. Преследваната цел била незаконосъобразна, а средствата, с които била осъществена, противоречали на добрите нрави и на морала. Нарушението засегнало трудовата сфера на лицето, свързаните с нея права за осигуряване на сносен живот и социална сигурност, включително и обществени осигуровки. Доказаната дискриминация, извършена посредством системна поредица от действия, предизвикали сериозен срив в здравословното състояние на Д. Нейкова. Тя понесла непоправими или трудно поправими щети във физическо, психологическо и социално отношение, които следвало да бъдат възмездени. Административният съд установил, че на 25.03.2005 г. Д. Нейкова била назначена на длъжността "секретар" в Община Мъглиж по служебно правотношение. На 4.11.2011 г. за кмет на община Мъглиж бил избран Г. Господинов. С решение № 206/22.05.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, влязло в сила на 04.05.2017 г,. било установено, че кметът на община Мъглиж, в качеството му на работодател, е извършил по отношение на Д. Нейкова акт на дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр във вр. с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона, на основата на признак "лично положение" и "обществено положение", с което нарушил забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според мотивите на решението, кметът на общината лишил Д. Нейкова от възможността да упражнява избраната от нея професия и да се издържа от нея, формирайки предубеждение и предразсъдък, че Нейкова не може да изпълнява служебните си функции. Многократно търсил начини за отстраняването й от длъжност, без да са били налице материалноправните предпоставки за това. Действията и актовете спрямо служителката се дължали на нейното лично и обществено положение, тъй като тя заемала най-високата длъжност след тази на кмета в местната администрация. Съвкупността от професионалните и индивидуални характеристики на личността на Нейкова били в основата на започналия спрямо нея тормоз. Множеството, предприети от работодателя, действия - кметът на общината й поставил най-ниската оценка при атестирането, уволнил я, предприел последващи действия, водещи до прекратяване на професионалната й кариера и ограничаване на възможностите й за достъп до заетост, и я лишил от трудов доход-сочели на нежелано, неблагоприятно и унизително третиране на служителката, представляващо "тормоз", тъй като създало враждебна, обидна и застрашителна среда, засягаща достойнството й. За установяване на характера на понесените от ищцата вреди административният съд събрал гласни доказателства. Съдът посочил, че кредитира показаниятана свидетелите, що се отнася до възприетите от тях факти и не ги кредитира по отношение на изразените от тях оценки. Според заключението на назначената по делото комплексна експертиза, в частта, изготвена от специалист невролог, стресът и тормозът, преживени от Д. Нейкова, биха могли да предизвикат получените от пациента увреждания и да отключат настъпилия при ищцата исхемичен мозъчен инсулт, диагностициран през ноември 2012 г. Документираните заболявания на ищцата - диабет, исхемичен мозъчен инсулт биха могли да се дължат на неприятните изживявания и стресът, който е имала в работа. Преди настъпването на инсулта Нейкова страдала от хипертонична болест и метаболитен синдром, за които е провеждала лечение. От заключението на медицинската експертиза в неговата психологическа част било установено, че преживяното от Д. Нейкова може да се разглежда като фрустриращ (ограничаващ) фактор по отношение на нейното социално и личностно развитие. Тя разкривала личностов тип, склонен да соматизира, т. е. телесно да реагира на душевни преживявания и силни емоции като тревога, напрежение, притеснение. Решаващи за преценката за въздействието на събитията върху лицето били продължителността на стреса и неговото натрупване (интензифициране) под формата на нови стресиращи събития, които поставяли пред ищцата нови и нови предизвикателства, с които тя е имала за задача да се справи. Този процес на натрупване на неблагоприятни социални събития, от една страна, и от друга, на физически заболявания и техните последици, продължил няколко години, довел до декомпенсация на адаптационните способности и като следствие довел до обостряне и задълбочаване на вече съществуващи соматични заболявания. В заключението на медицинската експертиза, в частта, изготвена от специалист ендокринолог, е посочено, че през май 2010 г. са диагностицирани заболявания на ищцата като захарен диабет, артериална хипертония, чернодробна стеатоза (отлагане на мазнини в черния дроб). Болната е с метаболитен синдром, хипертония и дислепидемия, установени преди появата на заболяването й от диабет. Тези заболявания имали участие към плаките на артериалните мозъчни съдове. С добавянето и откриването на заболяването на ищцата от диабет през април 2009 промените в артериалните мозъчни съдове се засилили. Административният съд квалифицирал предявения иск по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр с оглед приключилото пред Комисията за защита от дискриминация административно производство, в рамките на което с влязъл в сила административен акт по чл. 65 ЗЗДискр е бил установен правопораждащият претендираното право на обезщетение акт на дискриминация. Съдът отбелязал, че в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр административните съдилища не установяват дискриминация, а изследват наличието на вреди, настъпили за засегнатото лице в причинно-следствена връзка с извършения спрямо него акт на дискриминация. Уважаването на иска по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр предполагало наличието на няколко предпоставки: влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено нарушение, представляващо дискриминационен акт на държавен орган и длъжностно лице, нарушителя и засегнатото лице, вредоносен резултат, наличие на реална вреда (имуществена и/или неимуществена), причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие, нарушени права и настъпилия вредоносен резултат. В случая се установявали и трите предпоставки, с оглед на което следвало да се ангажира имуществената отговорност на Община Мъглиж. Вследствие на осъществения спрямо нея акт на дискриминация ищцата изживяла емоционални страдания, започнали малко след встъпване в длъжност на кмета Господинов. На 09.01.2012 г. тя получила най-ниската оценка при атестиране на служителите в държавната администрация. Последвал тригодишен период, в който спрямо Нейкова били извършвани различни по естеството си действия - дисциплинарно уволнение, брожения пред общината след възстановяването й от съда на работа, липсата на създадени нормални условия за извършване на трудова дейност, нови дисциплинарни производства, публикации в местни печатни издания и други, които са създали у нея постоянно чувство на страх и нервност и повлияли върху здравословното й състояние. Тормозът, осъществен от кмета на община Мъглиж, пряко и непосредствено довел до понесените от ищеца страдания. Накърнени били авторитетът и достойнството й, установено било обидно и враждебно отношение към нея, което имало за резултат прекратяване на професионалната й кариера и ограничаване възможностите й за достъп до заетост и лишаване от трудов доход. В мотивите си административният съд отбелязал, че поредицата от стресови събития отключили и различни здравословни проблеми на ищцата. Тя била подложена на интензивен стрес, което довело до изчерпване на организма. В анамнезните и биографичните й данни били констатирани събития, които се смятат за такива от висок стресов порядък. Преди процесния период Нейкова имала незначителни здравословни проблеми, които след уволнението й от работа, връщането й на работа, последвалото ново уволнение, протестите и отношението на колегите й допринесли във времето да се натрупа стрес и той да не отшуми, което довело до нови, по-сериозни здравословни проблеми. С оглед направените констатации за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие проявената към нея множествена дискриминация съдът приел, че следва да й присъди обезщетение от 20 000 лева, което справедливо възмездява понесените от нея страдания. С оглед изложеното в решение № 5623/04.05.2017 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 1532/2016 г. следвало да се приеме, че дискриминационното третиране продължило до 28.01.2015 г., поради което обезщетението се дължи за периода 09.01.2012 г - 28.01.2015 г. Същевременно, независимо от понесените от ищцата сериозни морални вреди, обезщетението, претендирано от нея, било прекомерно, поради което искът подлежал на отхвърляне за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 190 000 лева. Съобразно установената фактическа обстановка и направените правни изводи съдът осъдил Община Мъглиж да заплати на Д. Нейкова обезщетение в размер на 20 000 лева заедно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 28.07.2017 г. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 190 000 лева заедно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г. искът бил отхвърлен В подадената срещу решението в осъдителната му част касационна жалба на Община Мъглиж се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснатите при разглеждането на делото и постановяването на решението нарушения на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че не е бил изяснен изцяло въпроса с понесението от ищцата емоционални травми, тъй като не било уважено искането на ответника за назначаване на повторна психологическа експертиза. Съдът не взел предвид събраните доказателства, отричащи твърдението на ищцата, че вследствие осъществената дискриминация е получила мозъчен инсулт. Според заключението на експерта-невролог причина за настъпването на инсулта можел да бъде всеки от наличните за състоянието на ищцата рискови фактори, произтичащи от заболяванията й - артериална хипертония, метаболитен синдром и захарен диабет, така че преживеният стрес вследствие дискриминацията не бил единственият фактор, довел в пряка и причинна връзка до получения мозъчен инсулт. Не било доказано и възникването на утежнено диабетно състояние като резултат на дискриминацията, тъй като единствените усложнения били вследствие протичане на болестта в рамките на така наречения метаболитен синдром. В нарушение на задължението си за изясняване на фактите по делото, съдът отказал да издаде на ответника съдебни удостоверения за снабдяване с медицински документи от лечебните заведения, в които се е лекувала ищцата, за да е установи историята на заболяванията й. Поради допуснатите нарушения съдът възмездил вреди, за които не било доказано, че се явяват пряко и непосредствено следствие от осъществената от работодателя дискриминация. Видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на здравето и психиката на ищцата не предполагали обезщетение в присъдения от съда размер. В нарушение на материалния закон административният съд приел, че ищцата е понасяла вреди от поведението на кмета на община Мъглиж в периода 9.01.2012 г. - 28.01.2015 г. В действителност дискриминацията била извършена в периода 9.01.2012 г. - 3.09.2012 г. Макар решението на Комисията за защита от дискриминация да било постановено на 22.05.2015 г., в него липсвали констатации за упражнен спрямо Д. Нейкова тормоз след 3.09.2012 г. Съдът не отчел факта, че за времето от 11.04.2012 г. до 23.08.2012 г. действала заповед № 3/11.04.2012 г. на кмета на община Мъглиж, с която Д. Нейкова била уволнена дисциплинарно. Поради това, в съответствие с предписанието на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, претенцията за обезщетяване на вреди следвало да се предяви не по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а по Закона за държавния служител. В касационната жалба, подадена от Д. Нейкова срещу решението на административния съд в отхвърлителната му част, се правят оплаквания, че първоинстанционният съд, въпреки вярно установените факти, не е възмездил адекватно понесените от нея вреди. По делото било доказано, че Нейкова понасяла обидно, принизяващо достойнството й отношение, в резултат на което й е бил причинен стрес с висок и постоянен интензитет, както и тежки здравословни проблеми. Налице било продължаващо проявление на негативни последици вследствие на поддържаното през дълъг период дискриминационно отношение. Жалбоподателката възразява, че административният съд разгледал понесените от нея вреди само и единствено в периода на установената дискриминация 9.01.2012 г. - 28.01.2015 г. Тъй като интензитетът и продължителността на засягането били толкова големи, че причинили дълбоки и трайни, дори непоправими вреди във физиката и психиката на Нейкова, това следвало да бъде съобразено, независимо, че попада извън периода на извършеното дискриминационно нарушение. Присъденото обезщетение било несъразмерно с причинената на ищцата вреда. Неправилно съдът присъдил и законната лихва от датата на исковата молба, вместо от датата на постановяване на решението на Комисията за защита от дискриминация, както е поискано. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд квалифицирал предявения иск по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, тъй като се претендира обезщетяването на вреди, настъпили в резултат на проявена спрямо ищцата дискриминация. Съдът посочил като елемент от фактическия състав наличието на влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено извършеното нарушение. В действителност основният елемент от фактическия състав, от който възниква отговорността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е решението на Комисията за защита от дискриминация, а осъществената в нарушение на изискванията за равно третиране административна дейност, проявена чрез действие или бездействие или чрез издаването на административен акт. Решението на специализирания орган, с което се установява дискриминация, е предпоставка, а не основание за предявяването на исковата претенция по чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. В мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е споменал най-общо действията на кмета на община Мъглиж и издадените от него актове, посредством които е осъществена дискриминация спрямо подчинен негов служител. В решението липсват съществени мотиви, тъй като съдът не е посочил отчетливо актовете и действията на кмета на община Миглиж, посредством които ищцата е била дискриминирана, и не е направил извод, че тези актове и действия представлят изпълнение на административна дейност. Наличието на решение на Комисията за защита от дискриминация само по себе си не означава, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за вреди следва да се разгледа по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като комисията е компетентна да се произнесе относно проявите на дискриминация във всички сфери на обществения живот. Съдът, която се произнася по такъв иск, е длъжен да направи преценка, че актовете, действията или бездействията, издадени/ осъществени в нарушение на Закона за защита от дискриминация, представляват административна дейност, тъй като само в този случай имуществената отговорност за вреди може да се търси не от лицето, осъществило дискриминацията, а от юридическото лице, в чийто състав е включен органът или длъжностното лице, извършило дискриминация. В случая първоинстанционният съд формално е препратил към решението на Комисията за защита от дискриминация без да ясно и пълно да очертае предмета на правния спор поради разбирането, че не е необходимо да се излагат съображения относно актовете и действията на кмета на община Мъглиж и да се търси връзката им с възложените на този орган административни правомощия Административният съд не е отделил фактите за осъществена чрез административна дейност дискриминация, относно които комисията се е произнесла, от фактите, изнесени в исковата молба, за които такова произнасяне няма. След като решението на Комисията за защита от дискриминация установява проявите на нежелано и увреждащо правата на засегнатите лица дискриминационно поведение, други факти и обстоятелства извън посочените в това решение не могат да се разглеждат от съда, пред който се предявява иска за обезщетение. Вредите, чието обезщетяване се претендира, не биха могли да произтичат от актове и действия, необхванати от решението на комисията. В касационната жалба на Община Мъглиж основателно се възразява, че определените като дискриминационни в решението на специализирания орган актове и действия на кмета на община Мъглиж се отнасят за 2012 година. Последващо издадени от този орган актове или последващо извършени от него действия не биха могли да се разглеждат като продължение на актове и действия, които не са били предмет на произнасяне на Комисията за защита от дискриминация. В логическо противоречие с разсъжденията си, че нарушението на изискването за равно третиране се установява от Комисията за защита от дискриминация, административният съд приел, че дискриминацията спрямо Д. Нейкова е продължила до 2015 година и е присъдил обезщетение за тригодишен период или от 2012 до 2015 година. Позовал се е не само посочените в решението на Комисията за защита от дискриминация факти, но и на други факти като образуваните срещу ищцата нови дисциплинарни производства. Съдът незаконосъобразно е препратил към мотивите в решението по адм. дело № 1532/2016 г. на Върховния административен съд. С това решение е оставено в сила решението по адм. дело № 206/2015 г. по описа на Административния съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на кмета на община Мъглиж против решение № 206/22.05.2015 г. по преписка № 99/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Действително в мотивите на решението на Върховния съд е записано, че дискриминацията спрямо Д. Нейкова е започнала няколко дни след встъпването на Г. Господинов в длъжност и продължила до 28.01.2015 г. Независимо от приетото в мотивите на решението на Върховния административен съд, административният съд не е следвало да прави подобна констатация след като сам приема, че дискриминационният акт се установява с решение на Комисията за защита от дискриминация. В решението на Комисията за защита от дискриминация, което е издадено по оплакване на Д. Нейкова от 2013 година, са обсъждани само факти, осъществени през 2012 г. Констатираната от съда нередовност на исковата молба на практика не е била отстранена с постъпилата на 22.12.2017 г. молба, подадена от процесуалния представител на ищцата. При наличието на една искова претенция, с молбата недопустимо се въвежда не един, а няколко отделни периоди, всеки от тях, свързан с отделен, окачествен като проява на дискриминация, факт. При положение, че ищцата посочва като краен период на исковата си претенция датата на предявяването на иска - 28.07.2017 г., заявявайки, че продължава да търпи вреди след 2012 година, следвало е да направи твърдение, че е налице утежняване на страданията, които твърди, че е преживяла пред 2012 година вследствие упражнения спрямо нея тормоз, и да посочи в какво точно се изразява то. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател Община Мъглиж за допуснато при разглеждането на делото нарушение на съдопроизводствените правила поради отказа за съда да допусне събирането на поискани от страната доказателства. По този начин съдът е възпрепятствал упражняването на правото на защита на ответника, както и пълното изясняване на въпросите относно психичното състояние и заболяванията на ищцата, които имат значение за решаването на делото, в частност за определянето на справедливо обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди. Присъждайки обезщетение, административният съд приел, че стресовите събития са отключили здравословни проблеми на ищцата. Направената безусловна констатация обаче не отговоря на заключението на комплексната медицинска експертиза. Вещите лица невролог и ендокринолог коректно са посочили, че заболяванията на ищцата - диабет, метаболитен синдром и хипертония са съществували преди събитията, определени като увреждащи. Те са допуснали, че стресовото състояние, в което се е намирала, ищцата би могло да отключи исхемичет инсулт. Без да се пренебрегва фактът, че ищцата е получила инсулт през 2012 година или в периода, в който е била подложена на тормоз, не може да не се отбележи, че изразените от експертите мнения сочат на възможност, но не и на сигурно убеждение, че непосредствена причина за инсулта е именно преживеният от нея силен стрес. В случаите, когато в причинно-следствената верига се намесва повече от един каузален фактор, съдът е длъжен да определи какъв е неговия конкретен принос за настъпването на противоправния резултат. Като неоснователно следва да се характеризира оплакването, изложено в касационната жалба на Община Мъглиж, че съдът не е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като обезщетението, което претендира ищцата, следва да се търси по Закона за държавния служител. Когато незаконосъобразният административен акт или незаконните действия или бездействия са приети и за дискриминационни с акт на Комисията за защита от дискриминация, засегнатото лице има право да избере дали да претендира обезщетение за вреди от дискриминационната проява или от нарушението на друг специален закон. В подадената от Д. Нейкова касационна жалба се възразява относно ниския размер на обезщетението, при определянето на които не били взети предвид интензитетът и продължителността на увреждането, както и настъпилите за нейното здраве трайни негативни последствия. Съдът действително не е направил такива констатации и не е събирал доказателства в тази насока, но не защото е допуснал нарушение на задължението си за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, а по причина, че ищцата само е маркирала твърдения в исковата молба без да посочи ясно какви са настъпилите за здравето й увреждания с устойчив характер, които претендира да бъдът обезщетени в рамките на исковия период. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката Нейкова, че съдът присъдил законната лихва върху обезщетението от датата на исковата молба вместо от датата на решението на Комисията за защита от дискриминация. Видно от съдържанието на исковата молба, ищцата действително е заявила претенция за заплащане на законната лихва върху обезщетението от 22.05.2015 г. Впоследствие обаче, в молбата от 22.12.2017 г., с която е изпълнявала указания на съда, е вписала, че претендира законната лихва върху обезщетението за вреди, считано от 28.07.2017 г. Тъй като констатираните пороци на решението засягат както осъдителната, така и отхвърлителната му част, то следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, съдебните разноски не се възлагат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд