Решение № 1533 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11862/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт А. Иванова, срещу решение 1940/14.06.2024 г., постановено по адм. дело 942/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Релевирани са доводи за неправилност на атакуваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира неговата отмяна и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да се потвърди оспореният административен акт, ведно с присъждането на сторените разноски за две съдебни инстанции. Представена е писмена молба, в която е заявено, че се поддържа касационната жалба, претендират се разноски, в това число 200 лв. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 1700 лв. Със същата е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Нова Смарт ЕООД с адрес: гр. Сандански чрез процесуалния си представител адв. А. Асланян, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде потвърдено. В проведено открито съдебно заседание, процесуалния представител е заявил, че поддържа становището изразено в подадения писмен отговор на касационната жалба, както и че претендира за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба счита, че първоинстанционния съд неправилно е приложил материалния закон и решението ме у необосновано. Правилно административния съд е приел, че е налице нарушение, изразяващо се в непостигане на заложените конкретни показатели в одобрената част от бизнес плана, но е приел, че е налице изтекла погасителна давност. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение административният съд отменя по жалба на Нова смарт ЕООД решение 01/312/00031/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 02-0400/801#38 от 19.07.2023г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция и с втори диспозитив съдът е осъдил Държавен фонд Земеделие да заплати на Нова смарт ЕООД сумата от 11 200.00 лева деловодни разноски. За да постанови този резултат, първостепенният съд приема, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирано. Съдът е счел, че административния акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, за което е изложил подробни съображения. При напълно изяснена и правилно установена въз основа на приобщените по делото доказателства фактическа обстановка, съдът е приел, че установените приходи на дружеството не съответстват на заложените по бизнес плана, което обстоятелство не се оспорва от последното. Дружеството не е изпълнило задължението си да запази съществуващите и да създаде допълнителни работни места. А съгласно одобрения бизнес план, бенефициерът следва да поддържа за всяка една година 1бр. управленски персонал и 1 бр. производствен персонал. От извършената проверка на място и при извършена служебна проверка в регистрите на НАП е установено, че в дружеството не са назначавани служители, поради което същото не е изпълнило одобрения бизнес план. Нова смарт ЕООД реализирало приходи в размер на 7 800.00 лева, като целта на бизнес плана е 600 000.00 лв. за периода от 5 година, т.е. степен на изпълнение 1.3%. За 2012 г. са отчетени 0.00 лв. приходи при заложени в одобрения бизнес план годишни приходи в размер на 120 000 лв.; за 2013 г. са отчетени приходи в размер на 4 166.67лв. при заложени в одобрения бизнес план годишни приходи в размер на 120 000 което прави 3.47 % изпълнение за годината. За 2014 г. са отчетени приходи в размер на 3 633.36 лв. при заложени в одобрения бизнес план годишни приходи в размер на 120 000.00 лв., което прави 3.03% изпълнение за годината. А за 2015 г. и 2016 г. са отчетени нулеви приходи. От така посоченото съдът е обосновал извода, че дружеството не е постигнало заложените в одобрения като част от проекта бизнес план показатели относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори, което представлява законово регламентираната материално правна предпоставка по чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и същото съставлява нередност, за която следва да му бъде определена финансова корекция. Независимо от установеното съдът е приел, че в случая е настъпила погасителна давност, основание обуславящо материална незаконосъобразност на административния акт. След като е извършил анализ на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година и съпоставяйки го с доказателствата по делото, съдът е приел, че четиригодишният давностен срок е започнал да тече от 08.10.2015г., след изтичане на пет години от сключване на договора, като същия е изтекъл на 08.10.2019г. Административното производство по налагане на финансова корекция е открито с писмо от 09.01.2023г. н изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, което е приключило с издаване на решение за налагане на финансова корекция от 19.07.2023г., т.е. след изтичане на давностния срок. По отношение на прекъсването на давността, с оглед наличието на предходно производство по издаване на АУПДВ, съдът е приел, че с оглед на уведомителното писмо от 24.09.2020г., от която дата следва да се приеме евентуално за прекъсване на давността, предвиденият давностен срок е бил изтекъл. При така установеното административния съд е обосновал извода, че изтеклият давностен срок за налагането на финансова корекция е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта, с който последната е била наложена, тъй като влече неговата материална незаконосъобразност, поради което административния акт е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на съда за началната дата и срока на изтичане на давностния срок за налагане на финансова корекция е необоснован и постановено в противоречие с материалния закон. В Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) се определят общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от горепосочения регламент въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена, като категорично е посочено, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Визираният регламент определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване, който момент е посочен в решението на Комисията за одобряване проекта като крайна дата за приключване на работите и за извършване на плащанията на свързаните с тях допустими разходи, без да се засяга възможността за евентуално продължаване с ново решение на Комисията и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая е налице неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите от 2012 г. до 2016 г., което представлява продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95. като давностният срок би следвало да започне да тече от 01.01.2017 г. Давностния срок е прекъснат с писмо от 24.09.2020 г., с което бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, като образуването на това производство, представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне по основание и размер на извършваната финансова корекция 19.07.2023 г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, обективно не е изтекъл. Първоинстанционния съд неправилно и необосновано е определил срока от който следва да се брой давностният срок, а именно, че четиригодишния срок е започнал да тече от 08.10.2015 г. /след изтичане на пет години от сключване на договор 02/312/00031 от 08.10.2010г/ и същия е изтекъл на 08.10.2019 г., а производството по реда на ЗУСЕФСУ е било образувано с писмо от 09.01.2023г. и е приключило с издаване на решение за налагане на финансова корекция от 19.07.2023г., след изтичане на давностния срок. Съдът е приел, че не е било налице прекъсване на давността с предходно издаден АУПДВ. На следващо място административния съд съобразил обстоятелството, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета и че при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изречение второ от Регламент 2988/95, програмата не е била прекратена, в рамките и по повод на която е сключен процесния договор за отпускане на финансова помощ по Мярка 312, но отново неправилно е приложил относимите разпоредби на Регламент 2988/95. В случая в регламента е определено, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, поради което следва да се обоснове извода, че в настоящия случай видно и от установеното от съда, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма и същата не е прекратена, следователно не е погасено правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности, както и за определяне на финансови корекции. Предвид изложените съображения и безспорните данни по делото, че констатираните от органа нарушения, свързани с неспазване на приходните показатели и устойчива заетост са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период, настоящият състав, счете че обжалваното решение, с което отменено като незаконосъобразно решението за налагане на финансова корекция е неправилно. Изводът на съда, че решението е постановено след изтичане на давностния срок е необоснован. Оспореният административен акт не страда от порока материална незаконосъобразност, така както е приел решаващият съд. Решението за налагане на финансова корекция е постановено в законово установения давностен срок и при безспорно установено неизпълнение на индикаторите за приходи от финансираната дейност. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникътНова Смарт ЕООД с адрес: гр. Сандански следва да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски за двете инстанции, каквото искане е направено в касационната жалба или по 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния съд и за касационното производство в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена и платената държавна такса за касационното производство в размер на 1700 лв. Общият размер на дължимите разноски е 1900лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение