Решение № 12406 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2015 г.

Решение № 12406 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8153/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 245/8.06.2015 г., постановено по адм. дело № 188/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-04-1401275-091-01/19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 100/26.02.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с която на Р. Д. Ч., действащ като ЕТ "Ч. - Р. Ч." - гр. П. е установен данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева, ведно с лихви в размер на 22 306,53 лева. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ "Ч. - Р. Ч.", както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. Д. Ч., действащ като ЕТ "Ч. - Р. Ч." - гр. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 3600 лева за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд (АС) - В. Т. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-04-1401275-091-01/19.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 100/26.02.2015 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Ч. - Р. Ч." - гр. П. за 2010 г. е отказано преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева, в резултат на което е определен данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в същия размер, както и съответните лихви в размер на 22 358,15 лева, в това число и лихви върху авансови вноски в размер на 51,61 лева. Органите по приходите са приели за установено от фактическа страна, че през ревизирания период ЕТ "Ч. - Р. Ч." е регистриран земеделски производител. Декларира в приложение № 2 към ГДД за 2010 г. преотстъпен данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева или 60 % съгласно чл. 189б от ЗКПО в сила от 1.01.2010 г. Ревизиращите органи са констатирали, че при ползване на това право от ДЗЛ са изпълнени изискванията на чл. 189б от ЗКПО за 2010 г. При извършената проверка в информационните масиви на НАП в хода на ревизията е установено, че към 31.12.2010 г., ЕТ "Ч. - Р. Ч." има задължения за лихви в размер на 0,11 лева върху платени със забава задължения за ДДС по справка - декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2010 г. Приел е, че дължимият ДДС по справка-декларация за ДДС за данъчния период м. 11.2010 г. е внесен изцяло от жалбоподателя на 15.12.2010 г., а следващата се лихва за един ден закъснение от 0,11 лева била платена на 1.03.2011 г. При тази фактическа обстановка с РА е обоснован правен извод, че за ДЗЛ не са изпълнени общите условията, регламентирани в чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. За да отмени РА като незаконосъобразен, в частта на установен данък за внасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева, ведно с лихви в размер на 22 306,53 лева, административният съд е обосновал извод, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон. От фактическа страна, съдът е приел за недоказано твърдението на приходната администрация, че задължението за ДДС за м. 11.2010 г. е внесено с един ден закъснение на 15.12.2010 г., поради което за него се дължи лихва в размер на 0,11 лева, като е обосновал този си извод въз основа на представено дневно извлечение от банковата сметка на ДЗЛ и преводно нареждане за превод на ДДС за м. 11.2010 г. на 14.12.2010 г. Също така, съдът е приел, че дори да се приеме за доказано внасянето на задължението за ДДС за м. 11.2010 г. с един ден закъснение, начислената за него лихва от 0,11 лева не е в обхвата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, след като главното задължение е погасено изцяло към 31.12.2010 г., а отделно от това поради липсата на покана за доброволно изпълнение, не можело да се приеме наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тях. Настоящия касационен състав на ВАС намира, че решението е правилно, но по различни съображения: Правилно АС - В. Т. е приел за установено, че ЕТ "Ч. - Р. Ч.", като регистриран земеделски производител декларира в приложение № 2 към ГДД за 2010 г. преотстъпен данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 59 859,38 лева или 60 % съгласно чл. 189б от ЗКПО. По делото не е било спорно, че при ползване на това право от ДЗЛ са изпълнени изискванията на чл. 189б от ЗКПО за 2010 г. Спорен по делото е бил въпроса дали към 31.12.2010 г., ДЗЛ има задължения за лихви в размер на 0,11 лева върху платени със забава задължения за ДДС по справка - декларация по ЗДДС за данъчен период м. 11.2010 г., както и налице ли са основанията за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г., при наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Неправилно АС - В. Т. е приел за установено, че задължението за ДДС за м. 11.2010 г. е внесено в срок на 14.12.2010 г., поради което ДЗЛ е нямало установено задължение за лихва към 31.12.2010 г. Представените по делото доказателства по този въпрос не са в противоречие, след като установяват нареждане на превода на 14.12.2010 г. и постъпване на сумата в ТД на НАП на 15.12.2010 г. Релевантен е момента на постъпване на сумата по сметка на НАП, поради което макар и само с един ден е установено закъснение за внасяне на задължението за ДДС по справка-декларация за м. 11.2010 г., за което закъснение е начислена лихва от 0,11 лева, дължима към 31.12.2010 г. Въпреки това, настоящата инстанция счита, че неправилно приходната администрация е приела, че наличието на обстоятелството по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО препятства възможността за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за данъчен период 2010 г. по съображения, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в приложимата и редакция за данъчен период 2010 г./ не препраща към общите изисквания на Раздел I Г. 22 от ЗКПО. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в приложимата и редакция за данъчен период 2010 г./, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Условията, които следва да са изпълнени едновременно, са изброени в чл. 189б ал. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция за 2010 г./, а наличието на така изброените условия, в случая е безспорно установено. Препращането в цитираната разпоредба е само и изрично относно условията, визирани в чл. 189б от ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на приходните органи, че за да е налице преотстъпване на данък, следва да са спазени и общите изисквания, регламентирани в Г. ХII от ЗКПО. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък" т. е препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които нямат обратно действие. Вярно е, че при така формулираното в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в редакцията му към 2011 г. препращане може да се стигне до спазването на различни условия за преотстъпване на данък от страна на физическите лица и едноличните търговци, от една страна, и юридическите лица, от друга, но коригирането на законодателното решение чрез недопустимо разширително тълкуване на данъчна материалноправна норма и въвеждане на допълнителни условия в случая не може да бъде толерирана. В този смисъл е Решение № 183/7.01.2016 г. постановено по адм. дело № 7670/2015 г. по описа на ВАС и др. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно като краен резултат, тъй като е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство, Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП следва да заплати на Р. Д. Ч., действащ като ЕТ "Ч. - Р. Ч." - гр. П. направените за касационната съдебна инстанция разноски в размер на 3 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,