Решение № 15250 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2014 г.

Решение № 15250 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8395/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Ангел Великов Илиев от гр. Полски Тръмбеш чрез процесуален представител адвокат Бялков против решение № 188 от 13.05.2014 г. на административен съд Велико Търново по адм. дело № 987/2013 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РеДир-60/17.10.2013 г./поправено с решение № РеДир-62/06.11.2013 г./ на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 555 от 1.07.2013 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Велико Търново. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ/РУСО/ Велико Търново взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № РеДир-60/17.10.2013 г. С него е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане с което му е отказано пенсиониране при условията на § 4 ПЗРКСО. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, тъй като неправилно не му е зачетен като от втора категория трудът, полаган като главен строителен инженер, специалист по строителството, технически ръководител и строителен надзор, съответно в ТКЗС/КЗ/АПК "Янтра", "Роса" ООД и "Елатив Техноинвест" ООД за периодите през които е заемал тези длъжности от 11.05.1982 г. до 1.01.2000 г., който труд счита за полаган от него като инженерно технически работник и за който е приложима разпоредбата на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отменен/ във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. От фактическа страна е установено, че за периода от 11.05.1982 г. до 07.12.1992 г. /без времето от 12.03.1987 г. - 28.02.1989 г. като началник строителен обект в ТК - 385, поделение 62720/ жалбоподателят е работил на длъжности - главен инженер по строителството, специалист строителство и строителен инженер в ЗК "Янтра", гр. Полски Тръмбеш, АПК "Янтра", гр. Полски Тръмбеш, и ОППК "Земя - Тръмбеш" като трудът на тези длъжности при определяне на стажа от административния орган е приет за такъв от трета категория и извън хипотезата на т. 66и от ПКТП-отм. По същия начин за периодите от 7.08.1993 г. до 31.12.1993 г. и от 1.01.1994 г. до 1.07.1999 г. във фирма "Роса" ООД на длъжност "технически ръководител" е прието от административния орган, че трудът не е бил полаган непосредствено на строителен обект и не може да приет за такъв от втора категория по т. 26 или т. 66и ПКТП-отм. По същия начин за периода 1.07.1999 г. до 1.01.2000 г. стажът в "Елатив - Техноинвест" ООД гр. Велико Търново на длъжност "строителен надзор" е зачетен от трета категория. При установеното от фактическа страна спорен е въпросът стажа как следва да бъде зачетен при преценка за наличие на предпоставките по § 4, ал. 1 ПЗРКСО. Съдът е приел, че съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС стажът на жалбоподателя е установен с наличните писмени доказателства по делото като съдържание на приложената административна преписка и преценен съгласно разпоредбите на т. 26 и т. 66и не попада в хипотезите на двете материални разпоредби. Също така, за да е от втора категория, следва да е полаган непосредствено на строителните обекти. При изложеното от фактическа от правна страна съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Приложените по делото доказателства по отношение на спорните периоди установяват, че жалбоподателят е заемал длъжности, които могат да бъдат квалифицирани като такива заемани от инженерно технически работници. Наред с това обаче съгласно разпоредбата на т. 66и ПКТП - отм. трудът следва да е полаган на строителен обект, какъвто правен извод е изведен и от административния съд в обжалваното решение. Оспорването на този извод в касационната жалба е неоснователно. Доводите, че длъжностите на инженерно техническите работници свързани със строителство, независимо в какъв отрасъл се полага трудът са по правило в обхвата на т. 66и във връзка с т. 67 ПКТП е в разрез с разпоредбите на ПКТП - отм., който разграничава трудът по вредност и тежест в един отрасъл и приравнява еднакъв по вид труд при еднакви вредности и тежести, полаган в различни отрасли. В т. 66и ПКТП-отм. е направено разграничение на труда на инженерно техническите работници на строителния обект и трудът им се определя като такъв от втора категория. Разпоредбата на т. 66и гласи "работещи, които се пенсионират при трудов стаж, положен в тези отрасли и дейности ...." или, работата на строителен обект може и да не е в отрасъл строителство, но в този случай какъвто е и настоящият по делото следва да се установяват вредностите и тежестите и дали те са такива като на строителите на строителните обекти в отрасъл строителство. Това е фактически въпрос, който подлежи на доказване във всеки конкретен случай в хипотезите на нормата на т. 67 от ПКТП-отм. По делото не се доказва жалбоподателят на заеманите длъжности в спорните периоди да е организирал, изпълнявал и контролирал строителни дейности непосредствено на строителни обекти със същата интензивност, вредности и тежести каквито са налице в отрасъл строителство. Съдът при постановяване на решението си е извел обоснован на доказателствата извод относно характера на труда, полаган от жалбоподателя в различните спорни периоди на осигурителния стаж и е извел правилен извод, че не са налице предпоставките за приложението на § 4 ПЗРКСО. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд Шесто отделение