Решение № 4469 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2013 г.

Решение № 4469 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13302/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Адас Маш" ООД, гр. Перник срещу Решение № 5326 от 31.07.2013 г., постановено по адм. д. № 5960/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 22101107659/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 952/27.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, а изводите на решаващия състав са в противоречие с цитираната практика на СЕС. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не изразява становища по нейната основателност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 22101107659/24.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 952/27.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, в частта, с която за д. периоди м. 03. - м. 07.2009 г., м. 12.2009 г. - м. 01.2010 г. и м. 06. - м. 12.2010 г. на "Адас Маш" ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Митекс - Н" ЕООД, ЕТ "Киприян - Калин Паришев", ЕТ "Синтия - Димитър Маринов", "Евростар Коломбо" ЕООД, "Арко 2008" ЕООД и ЕТ "Даниел - Данко Атанасов". За да обоснове извода си за неоснователност на релевираното оспорване, решаващият състав е приел, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обоснован е и съответства на материалния закон. Този извод е мотивиран с констатацията, че спорните доставки имат за свой предмет родово определени вещи, досежно които не са ангажирани доказателства за предаването им от доставчиците на получателя. Преценено е, че не е установено, че доставките са осъществени именно от издателите на спорните фактури, с оглед на което е изведено заключението, че те не са реално извършени и за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е основано на всеобхватния анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на който са формирани логически кореспондиращи и правилни фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора, че издаването на фактура и надлежното й счетоводно отразяване от получателя е достатъчно основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит по обективираната доставка. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик. Необходимостта от установяването именно на това релевантно обстоятелство от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, не е отречена от СЕС, който в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 изрично уточнява, че "правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая, съдът е ценил всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на експерта по проведената ССчЕ, в резултат на което е достигнал до правилните изводи, че не е доказана възможността на доставчиците да осъществят съответната доставка, както и предаването на стоките. Сами по себе си последващите облагаеми доставки на касатора не доказват, че те имат за свой предмет именно стоките, получени от издателите на спорните фактури, поради което наведените в тази връзка доводи в жалбата са неоснователни. Като е достигнал до заключението, че спорните доставки не са реално осъществени и с РА, законосъобразно е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение