Решение № 4322 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2014 г.

Решение № 4322 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14545/2014 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Евгения Георгиева Ангелова, Силвия Георгиева Пройчева и Надежда Стоянова Петрова, срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Република България /МС на РБ/ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от ПИ 23014 в размер на 5,525 дка, целият с площ от 10,805 дка, представляващ селскостопанска територия при начин на трайно ползване - нива, находящ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, в размер на 7276 лв. С жалбата е изразено становище за крайно занижение на определението от органа обезщетение, тъй като оценката не е извършена по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и органът не е взел предвид пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост с отчуждения. Алтернативно се поддържа, че размерът на обезщетението не е определен съгласно правилата на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде увеличен размерът на обезщетението. Ответната страна - Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния представител юрк. Демирев, взема становище за отхвърлянето на жалбата като неоснователна поради липсата на доказателства, които да обосновават увеличение на обезщетението. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез упълномощени процесуални представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна - адресат на решението на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ "Път II - 86, участък " I - 8 - Асеновград" е обявен за обект с национално значение - републикански път, който е обявен и за национален обект. На 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-89 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие. На 20.06.2014 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г., за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище на с. Крумово, община Родопи, област Пловдив, селскостопанска територия (земеделски земи с предназначение за земеделски нужди) се отчуждава имот по т. 17, собственост на Никола Петров Николов, с № 23014, с площ на отчуждаваната част 5,525 дка и площ на целия имот 10,805 дка и начин на трайно ползване "нива", при определен размер на паричното обезщетение 7276 лв. Издадена е скица № К03932 от 21.03.2014 г. от Общинска служба по Земеделие "Родопи" към Министерство на земеделието и храните, видно от която имот № 023014 попада в землището на с. Крумово, община Родопи, местността "Кошарата", представляващ "нива" и придобит от Никола Петров Николов по силата на Решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ № 16069 от 22.07.1994 г. Оценката на отчуждаемите имоти по решението на МС на РБ е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД на 19.03.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. В настоящия случай релевантният период е 19.03.2012 г. - 19.03.2011 г. От посоченото в раздел II, точка 1.2.2., във връзка с таблица № 2 - 3 от оценителския доклад, оценката на земеделските имоти е изведена съгласно чл. 32, ал. 1 и 2 ЗДС. В хода на съдебното производство е ангажирана съдебно - оценителна експертиза (СОЕ) по искане на жалбоподателите. Представено е заключение, прието по делото като неоспорено от страните. Според вещото лице по отношение на отчуждаваната част от процесния имот не може да бъде определено равностойно обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС поради липса на извършени най-малко две сделки в Служба по вписванията гр. Пловдив за землището на с. Крумово за периода. Вещото лице е определило паричното обезщетение по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 32 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственика на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /в приложимата редакция по процедурата на отчуждаване преди изменението с ДВ, бр. 105/2014 г./ са осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е посочен реда и критериите за определяне на равностойно парично обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За определяне пазарната стойност на отчуждената част от имота административният орган е приложил критерии за имоти в близост до отчуждавания тези сделки, които са извършени с имоти, които се намират в едно и също землище с отчуждавания и които са с подобни характеристики, а именно земеделски имоти. В случая предмет на отчуждаване е имот, който се намира в землището на Крумово, общ. Родопи. Съгласно разпоредбата на § 1а, т. 4, б. "в" ДР от ЗДС имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. По повод възражението за заниженост на определеното обезщетение, по искане на страните е допусната съдебно- оценителна експретиза за извършване на оценка съобразно метода, посочен в чл. 32, ал. 2, вр. § 1а от ДР от ЗДС. От заключението на вещото лице се установява, че съобразно представените доказателства за сделки с имоти в землището на с. Крумово в относимия период 19.03.2011 г. - 19.03.2012 г. са вписани само две сделки - договор за покупко-продажба на недвижим имот - общинска собственост - акт № 124, том 77 на Агенцията по вписванията от 8.11.2011 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 89, том 89, дело № 15596 на Агенцията по вписванията от 14.12.2011 г. Първият договор, страна по която Ловно-рибарски съюз, не отговаря на изискванията на ЗДС. Страната е юридическо лице, но същата не е търговец по смисъла на Търговския закон. По тази причина този договор не може да послужи като пазарен аналог за определяне на пазарна цена за имота. Втората сделка е извършена между страни - община и търговец, но тъй като представлява само един пазарен аналог, само на базата на същата осредняване на цената на земята не може да се извърши. Предвид императивните изисквания на чл. 32 и § 1 а от ДР на ЗДС, посочените сделки не могат да послужат като пазарни аналози за определяне на равностойно парично обезщетение. Оценката на процесната земя следва да се извърши по правилата на Наредбата за реда за определяне на цени за земеделските земи. Определено по този начин съгласно заключението на вещото лице размерът на паричното обезщетение за процесния имот № 23014 е в размер на 4039 лева, който размер е по-нисък от определеното с процесното Решение на МС обезщетение. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателите жалбите на Евгения Георгиева Ангелова, Силвия Георгиева Пройчева и Надежда Стоянова Петрова срещу процесното Решение на МС на РБ в обжалваната му част се явяват неоснователни. Водим от горното и на осн. чл. 38 от ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,