Решение № 7257 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2021 г.

Решение № 7257 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4855/2021 г., IV о., докладчик председателят Румяна Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощения представител юрисконсулт Е. В., срещу решение № 1114 от 22.02.2021 г., постановено по адм. дело № 9308/2020 г. от Административен съд - София град. С него по жалба на Н. С., гражданка на Пакистан, е отменен отказ за издаване на виза ISB19000420 V, издаден от завеждащ консулска служба при Посолството на Република България в Исламабад, Пакистан, и преписката е върната на административния орган за издаването на законосъобразен административен акт при изпълнение на дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорения отказ да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – Н. С., гражданка на Пакистан, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалба на Н. С., гражданка на Пакистан, срещу отказ за издаване на виза ISB19000420 V, издаден от завеждащ консулска служба при Посолството на Република България в Исламабад, Пакистан. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил оспорения отказ. За да постанови този резултат, съдът е установил, че чужденката е подала заявление до посолството на Република България в Исламабад за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, като към заявлението са приложени: покана - декларация за частно посещение на чужденец в Република България от И. М., гражданка на Великобритания (снаха на Н. С.); доказателства за родствени връзки; удостоверение за сключен брак между сина на апликанта и канещия; декларация за осигуряване на жилище и издръжка на апликанта; декларация по чл. 20а от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства; договор за наем между Ц. В. в качеството й на собственик на отдадения под наем имот и И. М.; платена резервация за двупосочен билет за полет Исламабад - София; медицинска застраховка за пътуване и извлечения от банкови сметки. Установено е също, че апликантът е получил отказ за издаване на виза. Като основание за отказа е посочен чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ и следните мотиви: "Представените документи и декларираните устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването, както и намерението на апликанта да напусне страната в разрешения срок. Въз основа на проверка е установено, че поканата е заверена въз основа на фиктивен договор за наем. Адресът е използван многократно с цел заобикаляне на визов режим. " В хода на съдебното производство административният орган е представил заповеди, с които се оправомощава завеждащият консулската служба в посолството в Исламабад да съставя, подписва и връчва на заинтересованите лица формуляри по образец съгласно Приложение № 7 към чл. 34 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но при липса на мотиви, с което била нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не били посочени конкретни доказателства във връзка с твърдението, че сключеният в изпълнение на изискването за посочване на адрес за пребиваване в страната договор за наем е фиктивен. Същото било буквално преписано от становището на ДАНС, където също отсъствала каквато и да е конкретика. Такава липсвала и относно изразеното съмнение за намерението на чужденката да напусне страната в рамките на разрешения срок за пребиваване. Съдът е приел също, че оспореният отказ е издаден и при нарушение на материалния закон. С оглед въведеното с чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ изискване целта на пътуването да се докаже от лицето, което кандидатства за виза, според съда, представените в хода на административното производство доказателства в своята съвкупност доказвали, че целта на пътуването на Н. С. до Република България е посещение на роднини. За доказано, с оглед представената декларация за адрес, копие на документ за постоянно пребиваване на канещия, договор за наем на жилище и предвид липсата на доказателства, които да ги опровергават, следвало да се приеме и обстоятелството, че е осигурена жилищна площ за чужденеца. От страна на административния орган не били предявени изисквания пред заявителя за убедителност на доказването на целта на пътуването. Не били посочени и други конкретни фактически основания за отказ за издаване на виза. Поради това съдът е приел, че административният орган не е приложил правилно правната норма. За необоснован съдът е намерил и извода на административния орган, че канещият не пребивава реално в България, доколкото гражданите на ЕС, упражнили правото си на свободно придвижване в съюза, не подлежали на задължителна проверка, поради което в системата на МВР не се съдържали данни за всички техни пътувания. Обжалваното решение е неправилно. Необоснован е изводът на административния съд, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 34, ал. 1 от НУРИВОВР. В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит и когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, приета с ПМС № 198 от 11.07.2011 г., обн., ДВ, бр. 55 от 19.07.2011 г., към поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи: декларация за имотно състояние на канещото лице и удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. Тези документи не са надлежно представени, поради което правилно административният орган е приел, че е налице правно основание за отказ за издаване на виза по чл. 10, ал. 1, т. 17, защото не е убедително и достоверно доказана целта и условията на заявеното пребиваване за престоя на касатора. Неправилно административният съд е приел, че по отношение на второто посочено основание за издаване на отказа - чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, изводите на административния орган са немотивирани и неподкрепени с доказателства. От представените доказателства по делото, се установява, че на адреса, за който е представена декларация от собственика и е сключен договор за наем с канещото лице, се намира имот, за който собственикът Ц. В. е подала декларации, с които е заявила съгласието си и други лица да пребивават и бъдат адресно регистрирани. От това е направен логичен извод от страна на административния орган за фиктивно сключен договор с цел формално да се отговори на изискванията на закона за предоставяне на виза, още повече, че такива сведения са му представени със становището от ДАНС. Правилно административният орган е приел, че поетото задължение от страна на канещото лице за осигуряване условията за пребиваване на апликанта не е доказано по несъмнен начин. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото. Само фактът, че е налице договор за наем и банкова сметка, не може да докаже наличие на социална и лична ангажираност на канещото лице. На следващо място, първоинстанционният съд е следвало да съобрази и да извърши проверка на представените доказателства в административната преписка с тези представени в хода на съдебното производство. Видно от представената в първоинстанционното производство от ГД "Гранична полиция" при МВР справка, канещото лице И. М. за периода от 01.01.2010 г. до 20.11.2020 г. има регистрирани само две влизания на територията на РБългария, а именно: от 19.08.2019 г. до 21.08.2019 и на 27.08.2019 г. от 13. 45 ч. до 17. 52 ч., на която дата е заверена и подадена поканата-декларация. По този начин се явява недоказано и обстоятелството, че канещото лице реално пребивава на територията на Република България, поради което не е ясно как и по какъв начин апликантът ще бъде издържан от него. Предвид изложеното, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 10, ал. 1, т. 17 и т. 23 от ЗЧРБ, обжалваното решение следва да бъде отменено. Обжалваният административен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Н. С., гражданка на Пакистан, срещу отказ за издаване на виза ISB19000420 V, издадена от завеждащ консулска служба при посолството на Република България в Исламабад, Пакистан, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на отказа, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на 170 лв., представляващи 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,