Решение № 7104 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2017 г.

Решение № 7104 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13972/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. срещу решение № 4644 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 9954/2016 г. от Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 310/09.09.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че проф. д-р С. Д., в лично качество и като ръководител на катедра "Регионално развитие", факултет "Управление и администрация", Университет за национално и световно стопанство (УНСС), и УНСС, представляван от ректора проф. д. ик. н С. С. не е извършил спрямо нея дискриминация по смисъла на чл. 4, ал 1 от Закона за защита от дискриминация ( ЗЗДискр.) по признак "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 във връзка с т. 8 от ДР /ДВ, бр. 26 от 7 април 2015 г. / във връзка с чл. 4, ал. 2 и ал. 3 на ЗЗДискр и е осъдена да заплати деловодни разноски на Комисията. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от нея административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – проф. д-р С. Д. – ръководител – катедра "Регионално развитие" в Университета за национално и световно стопанство, в съдебно заседание и с представен от процесуален представител писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира направените по делото деловодни разноски. По делото е подадена и частна жалба от С. Д., против определение № 6798 от 03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 9954/2016 по описа на Административен съд С.–град, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение на решение № 4644 от 11.07.2017 постановено по адм. дело № 9954/2016 г. по описа на Административен съд С. - град в частта му за разноските по делото. В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като нищожно, неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалноправния закон. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва частната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по частната жалба – проф. д-р С. Д. – ръководител – катедра "Регионално развитие" в Университета за национално и световно стопанство в съдебно заседание и с представен, от процесуален представител, писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в съответствие с правомощията на комисията, изброени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред комисията е образувано по жалба на засегнатото лице, проведени са открити заседания, на които са изяснени становищата на страните и са събрани доказателства, включително гласни, а решението е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав. С това процедурата по чл. 50-64 от ЗЗД е изпълнена. Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа на събраните доказателства обосновано е приело, че въз основа на тях не се установява по отношение на жалбоподателката да е осъществена пряка или непряка дискриминация и да е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица при сходни обстоятелства въз основа на признака "неблагоприятно третиране" от ответниците, както е прието в оспорения пред него административен акт. Правилен е извода в обжалваното решение, че отстраняването на С. Д. от провеждане на изпит по учебната дисциплина "Регионална икономическа интеграция и трансгранично сътрудничество", определен за 10.01.2015 г., е било вследствие от нейното поведение спрямо студентите в качеството й на преподавател, което е провокирало оплаквания от тяхна страна, а не е основано на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че съгласно цитираната разпоредба на § 11 ПЗР ЗВО "по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала, след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица, които заемат длъжността "професор", при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда могат да бъдат удължени за срок една година, но за не повече от три години, а за хабилитираните лица, които заемат длъжността "доцент" - за срок една година, но за не повече от две години". Това е една правна възможност, а не императивно законово изискване. Жалбоподателката не е представила пред административния орган, а и в хода на съдебното производство факти, от които да се направи основателно предположение за извършена спрямо нея дискриминация, а твърденията й не са достатъчни за доказване на тезата й при съобразяване на доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр. С касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на спора в първоинстанционния съд. Същественото процесуално нарушение, като касационно отменително основание, следва да се дължи на поведение на съда, което е довело до ограничаване на процесуалните права на страната. В случая такова поведение не се установява. Касационната жалбоподателка твърди, че към датата на последното съдебно заседание, не е имала възможност да защити тезата си, поради тежко заболяване, което я прави процесуално недееспособна. Видно от материалите по делото, по молба на С. Д. от 17.05.2017 г. съдебното заседание на 18.05.2017 г., за което тя е била редовно призована по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, не е даден ход на делото и същото е било отложено за 15.06.2017 г., като за последното е била призована при условията на чл. 137, ал. 7, предл. първо АПК, съгласно която разпоредба на страните, редовно призовани, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или по-нататъшния му ход е бил преграден. Съдът е спазил тази процедура и не е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпратил призовка на жалбоподателката, тъй като последната е имала възможност и достатъчно време да провери дали молбата за отлагане на делото е уважена и за кога е насрочено следващото съдебно заседание, т. е. неучастието й в процеса се дължи единствено на нейната субективна преценка, а не на допуснато от страна на съда процесуално нарушение. Следователно, съдът е приложил правилно процесуалния закон и касаторката в настоящето производство не е била лишена от правото на защита. По тези съображения настоящият състав счита, че не допуснато нарушение на процесуалните правила, което да съставлява касационно отменително основание. След подробно обсъждане на доказателствата съдът е извел правилен извод, че по отношение на жалбоподателката не се установява да е извършено нарушение по чл. 4, ал. 1 и 2, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 5 вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Подадената частна жалба от С. Д. е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 6798 от 03.10.2017 г., постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, е отхвърлено искането на жалбоподателката за изменение на решение № 4644 от 11.07.2017 г. в частта му за разноските понесени от страната по делото. Съдът е приел искането за неоснователно, като е мотивирал този си извод с обстоятелството, че жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар до приключване на устните състезания. Определението е правилно. В частната жалба отново се твърди, че жалбоподателката към датата на последното съдебно заседание, не е била редовно призована. Настоящият съдебен състав по-горе в мотивите си даде мотивирано заключение защо това твърдение е неоснователно, като не е необходимо да ги преповтаря. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по–нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателката не е направила възражение за прекомерност на претендираните от ответника по жалбата разноски. При организиране на своята защита ответникът е представляван от адв. Любенов, който е представил доказателства за направени разноски по делото в общ размер на 1 200 лева. От същите е видно, че уговореният адвокатски хонорар в договора за правна защита и съдействие от 26.10.2016 г., заплатен на същата дата, се отнася до първоинстанционното производство. С оглед изложеното определението, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение определено чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. Такива следва да бъдат присъдени и на ответника - проф. д-р С. Д. – ръководител – катедра "Регионално развитие" в Университета за национално и световно стопанство, представлявана от адв. Любенов, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 72), в размер на 1 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение