Решение № 1202 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2013 г.

Решение № 1202 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3469/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерството на образованието, младежта и науката - гр. София, срещу решение № 223 от 10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 10851 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Мариана Костадинова Николова от гр. Пазарджик, чрез адв. Пл. Хаджийски оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С посоченото по-горе решение административният съд е уважил предявения от Мариана Костадинова Николова от гр. Пазарджик иск, като е осъдил Министерството на образованието, младежта и науката да й заплати сумата 7680 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 3.05.2010 до 3.03.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на ищцата се дължи обезщетение за 10-месечен период, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Направеното от административния орган възражение за прихващане на сумата 1605 лв., представляваща сбор от изплатените на Николова обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, съдът е намерил за неоснователно по съображения, че това възражение е било направено след сроковете по чл. 133 във връзка с чл. 211, ал. 1 и чл. 212 ГПК, което го правело несвоевременно. Развити са съображения, че това вземане на ответника следвало да се предяви по друг ред. Със същото решение са били присъдени и лихви върху главницата, начиная от датата на предявяването на иска. Обжалваното решение в частта му, с която съдът приема, че не е налице процесуално основание да бъде разгледано възражението за прихващане на дължимата на Николова сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, е постановено в нарушение на процесуалния закон. Настоящият тричленен състав не възприема развитите в тази част на решението мотиви за несвоевременно направено възражение за прихващане. Това е така, защото от данните по делото е видно, че с молба от 10.10.2012 г. ищецът е направил искане да бъде допуснато увеличение на цената на иска. По своята процесуална същност това искане има характера на предявяване на нов иск, допълнителен такъв към първоначално предявения, за такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск. При тази фактическа обстановка направеното с писмената защита от 18.10.2012 г. възражение за прихващане от страна на ответника не е извън сроковете по чл. 133 ГПК. Това е така, защото това възражение е направено срещу новопредявения иск, по който следва да се произнесе съдът, което го прави и своевременно направено. По тези съображения постановеното решение следва да се отмени изцяло, като с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд, за произнасяне по съществото на спора от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да прецени доколко са налице основания за прихващане по отношение на изплатените вече обезщетения на ищцата с правно основание чл. 106, ал. 2 и чл. 106, ал. 4 ЗДСл от страна на работодателя. При постановяване на новото решение досежно размера на сумата, която следва да се присъди на ищцата по предявения иск, административният съд ще прецени евентуално и следуемите се разноски по съразмерност, включително и тези, направени пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,