Решение № 1665 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5722/2013 г.

Решение № 1665 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5722/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, както следва, първата, подадена от Министерството на здравеопазването и втората, подадена от областния управител на Област София срещу решение № 1536 от 6.03.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 6727/2011 г. С обжалваното решение, по жалба на Ирина Ганчева е обявена нищожността на Заповед № РД-15-046 от 23.02.2011 г. на Областния управител на област София, с която се отменя заповед № РД-57-105 от 12.05.1997 г. на областния управител на област София (поправена със Заповед № към РД-57-105 от 27.07.2000 г. и заповед № към РД-57-105/12.05.1997 г. от 19.12.2000 г.), с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост "Акт за държавна собственост № 339 от 27.07.1949 г. за имот, находящ се в гр. София, землището на бившо село Дървеница, м. Герена, кв. Младост, имот пл. № 2540-А (стар), нива с площ от 3050 кв. м. при съседи: Бистришко шосе, Дървенишко шосе, Грънчарови. Със същото решение Област София е осъдена да заплати на Ирина Атанасова Ганчева разноски по делото в размер на 660 лева. В касационната жалба на Министерство на здравеопазването се твърди недопустимост, евентуално неправилност на решението. Възражението за недопустимост се поддържа въз основа на довода, че с обжалваната заповед се отменя заповед за отписване на имот от актовите книги за държавните имоти, като последните не подлежат на съдебен контрол в качеството им на вътрешнослужебни актове, респективно актът, с който се отменя един такъв акт, също не подлежи на съдебен контрол. От обстоятелствената част на жалбата следва, че възражението за неправилност на решението се поддържа с довод за неправилно приложение от съда на материалния закон, тъй като отменената предходна заповед на областния управител противоречи на закона, според който вещно-правният ефект на реституцията по чл. 1 от ЗВСОНИ не може да настъпи по отношение на имот-публична държавна собственост. Този касатор иска обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство или отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта на областния управител. Вторият касационен жалбоподател - Областният управител на Област София също както и първия поддържа възражение за недопустимост на съдебното решение и при условията на евентуалност, възражение за неговата неправилност. Иска се обявяване на недопустимостта на съдебното решение, евентуално отмяната му като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Ирина Ганчева чрез своите процесуални представители оспорва касационните жалби и иска отхвърлянето им. Доводите в подкрепа на становището си ответникът в касационното производство е посочил в писмен отговор на касационните жалби и в съдебно заседание. Заинтересованата страна - "Унифарм" АД в писмено становище поддържа неоснователност на касационните жалби. Заинтересованата страна - Специализирана болница за активно лечение по онкология не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационните жалби са основателни. Предмет на контрол пред административния съд е заповед на областния управител на област София № РД-15-046/23.02.2011 г., с която във връзка с правомощията му по чл. 31, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за администрацията и на осн. чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Устройствения правилник на областните администрации и на осн. чл. 78, ал. 1 от Закона за държавната собственост във връзка с чл. 108 - 113 от Правилника за прилагането му и чл. 32 от ЗА отменя заповед № РД-57-105 от 12.05.1997 г., поправена със заповед № към РД-57-105 от 27.07.2000 г. и заповед № към РД-57-105/12.05.1997 г. от 19.12.2000 г. на областния управител на област София, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост - "Акт за държавна собственост № 339 от 27.07.1949 г. за имот, находящ се в гр. София, землището на бивше село Дървеница, м. Герена, кв. Младост, имот пл. № 2540-А (стар), представляващ нива с площ от 3050 кв. м. при съседи: Бистришко шосе, Дървенишко шосе, Грънчарови. " Мотивите на административния орган за издаването на заповедта са, че имотът не е излязъл от патримониума на държавата; имотът е бил одържавен по ЗВСОНИ и за него е съставен акт за държавна собственост № 339, отреден е за болница с регулационния план от 1967 г., попада в Онкологичния институт; с влизане в сила на ЗВСОНИ, наследничката Мария Димитрова предявява претенция за възстановяването на имота, но със заповед № РД-57-819 от 23.03.1993 г. кметът на Столична Община, на осн. чл. 1 от ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 от НДИ е отказал отписването му от актовите книги за държавна и общинска собственост; публичният характер на собствеността не позволява възстановяването му по реда на ЗВСОНИ, нито по ЗОСОИ; областният управител не притежава материална компетентност да разпорежда отписване от актовите книги за държавна собственост на имот - публична държавна собственост. Жалбоподателката е поддържала пред съда нищожност на обжалваната заповед, както и доводи за нейната незаконосъобразност. Административният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като по същността си процесната заповед представлява акт в производство по възобновяване на административно производство, протекло по реда на ЗВСОНИ, който акт всякога подлежи на съдебен контрол, относно неговата законосъобразност, а така също заповедта разпростира своето действие извън администрацията на Областния управител и засяга вече придобити права от жалбоподателката. Административният съд е приел, че спорът между страните не е по фактите, отразен в обжалваната заповед, а досежно правните изводи. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че имотът по заповедта от 1997 г. е идентичен с одържавения по АДС № 339, а към момента на издаване на обжалваната заповед от имота е извършено отчуждаване, като е отнета реална част от 1257 кв. метра. Съдът е приел, че заповедта е издадена от материално компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални норми на ЗДС и АПК, които го опорочават до степен на нищожност. Приел е, че е нарушена разпоредбата на чл. 105 АПК, тъй като от отменения административен акт са почерпили права трети лица. Посочил е също така, че са изтекли сроковете за възобновяване на производството, посочени в чл. 102, ал. 1 и 2 от АПК, както и че областният управител е направил опит да реши спор за собственост в административното производство, което е недопустимо. Също така съдът е посочил, че не е било налице нито едно от основанията по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството. Съдът е приел, че с оглед преценката на административния орган, че изначално не са били налице предпоставките по ЗВСОНИ, заповедта е следвало да се прогласи за нищожна, а не да се отменя Съдът е посочил, че изпращането от прокуратурата на преписката до областния управител не задължава последния за извършването на конкретни действия. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като недопустимо. Неправилно, административният съд е обосновал извода си за допустимост на съдебното обжалване на заповедта с производството в рамките на което е издадена, приемайки, че това е производството по чл. 99 от АПК. Производството по реда на чл. 99 от АПК видно от разпоредбата на ал. 1 е приложимо единствено за влезлите в сила индивидуални административни актове и общите административни актове, които не са били оспорвани пред съда. Тоест, преди да се формира извод за приложимост на това производство в конкретния случай, съдът е следвало да прецени характера на обжалвания пред него акт и попада ли той измежду изброените в ал. 1 на чл. 99 от АПК. Обжалваната заповед на областния управител не е индивидуален административен акт, нито е общ административен акт. По аргумент от чл. 5 от Закона за общинската собственост и чл. 5 от Закона за държавната собственост, заповедта за актуване на един имот, а и заповедта за деактуването му, както и заповедта, с която се отменят предходните заповеди нямат правопораждащо, респективно правозасягащо действие, тъй кат актът за държавна собстевност и актът за общинска собственост имат декларативен ефект, т. е. установяват настъпването на един вече възникнал правопораждащ или правопрекратяващ юридически факт. Тези актове са официални удостоверителни документи и нареждането за съставянето им, респективно отмяната им касае единствено и само длъжностните лица в съответната администрация, натоварени с функциите за водене на актовите книги за държавната, съответно общинската собственост. С оглед вътреведомствения характер на заповедите за актуване, респективно деактуване на имоти, то отмяната им не следва реда на чл. 99 от АПК, а зависи от преценката на ограна, който ги е издал. В конкретния случай преценката на областния управител на област София за нищожност на предходна заповед, издадена също от областен управител на област София обосновава отмяната й, за да се избегнат привидните правни последици, които в нормалния случай законът приписва на този акт. Неправилен е и изводът на съда, че обжалваната заповед разпростира своето действие извън администрацията на Областния управител и засяга вече придобити права от жалбоподателката. Безспорно е по делото, че претенцията на жалбоподателката е, че е реституиран собственик на имота по реда на ЗВСОНИ. В този случай, заповедта на областния управител за деактуване на имота не е правопораждаща, поради което и отмяната й, не рефлектира в правната сфера на жалбоподателката. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед пред административния съд не подлежи на съдебен контрол, поради което образуваното във връзка с жалбата срещу нея съдебно производство е недопустимо, респективно недопустимо е и постановеното съдебно решение по тази жалба. Решението следва да се обезсили, а вместо това на осн. чл. 158, т. 1 от АПК жалбата се остави без разглеждане, а съдебното производство се прекрати. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на областния управител на област София, за присъждане на разноски по делото, на последния следва да се присъдят направените разноски в размер на 150 лева-юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 158, т. 1 от АПК