Решение № 9504 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от ВИТ 12 ЕООД, ЕИК 202150352, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,, р-н Северен, представлявано от управителя В. Т., срещу Решение 451/15.01.2024г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. 2005/23 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всичките касационни основания по чл.209, т.3 АПК допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касаторът иска решението да се отмени и да се уважи предявения иск ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът в касационното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив /ОД на МВР-Пловдив/ чрез процесуалния си представител юрк. Пенкова оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен на 05.03.24 година. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на касационно обжалване съдебно решение, е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, касационният състав приема следното: Съдебното производство е образувано по искова молба, предявена от ВИТ 12 ЕООД, против ОД на МВР Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, за претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, предизвикани от противоправно лишаване от ползване на собствена движима вещ - лек автомобил Мерцедес ГЛС 350 Д 4 МАТИК , чрез отнемане на регистрационни табели на автомобила за периода от 03.11.2022г. до 18.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е установил следното от фактическа страна: На 03.11.2022 г. в 18:30 ч. В. Т. е бил спрян за проверка при управление на лек автомобил марка Мерцедес ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. [рег. номер] собственост на ВИТ 12 ЕООД, в [населено място], [улица]до номер 67. Полицейските органи от 01 РУ-ОДМВР - гр. Пловдив, поискали да се извърши проверка за употреба на алкохол и наркотици от Т., поради което той бил свален от колата и заведен в районното управление, за да му бъдат извършени съответните тестове. Автомобилът е останал на тротоара в [населено място]. Т. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, поради което същият бил отведен в УМБАЛ Свети Георги ЕАД, за да му бъде извършено кръвно изследване, което също отказал. В резултат на това са му съставени АУАН серия GA 804554 и АУАН серия GA 804555, и двата издадени от С. Б. - мл. автоконтрольор при 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, Талон за изследване 108489, Талон за изследване 108490, ЗППАМ 22-0432-000448/03.11.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, ЗППАМ 22-0432-000449/03.11.2022 г. чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП. Със ЗППАМ, на основание чл. 171, т. 1,6. б от ЗДвП, на Т. била наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС , която мярка се налага - при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест. Отделно от това регистрационните номера на автомобила били иззети от служители на ОДМВР - гр. Пловдив, за което действие не била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС по чл. 171, т.2а, б. б от ЗДвП. На 18.11.2022 г. регистрационните номера на автомобила, собственост на ВИТ 12 ЕООД, били върнати в сградата на 01 РУ-Пловдив от старши полицай срещу разписка. Съдът е установил, че на 01.11.2022 г. между ВИТ 12 ЕООД (собственик на лек автомобил Мерцедес ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. [рег. номер] ) и Й. Т. бил сключен Договор за наем на лек автомобил марка Мерцедес ГЛС 350 д 4МАТИК, с per. [рег. номер], по силата на който ВИТ 12 ЕООД се задължило да предаде владението върху автомобила на физическото лице на 04.11.2022 г., за срок от един месец срещу сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/. На 04.11.2022 г. договорът за наем на МПС бил прекратен, поради невъзможност за изпълнението му по независещи от страните причини. Съдът е посочил в решението си показанията на разпитаната като свидетел по делото, която е работила във фирма ВИТ 12 ЕООД на длъжност технически сътрудник . Запозната е с отнемането на регистрационните номера на служебния автомобил през месец декември 2022г. и начина по който това е станало. Посочила е, че знае, че колата щяла да бъде отдавана под наем и сделката е пропаднала, защото била без номера. Не знае за друг случай с такова отдаване под наем на други автомобили, собственост на ВИТ 12 ЕООД. Съдът е посочил в решението и показанията на другия свидетел - М., който е на длъжност технически организатор във ВИТ 12 ЕООД, който е заявил, че знае за случая с отнемането на регистрационни номера. Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът е приел следното от правна страна: Преценил е иска като допустим, а по същество като неоснователен. Посочил е, че, за да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнение на административна дейност; да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Посочил е също така, че при липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, съдът е преценил наличието на незаконосъобразно действие от страна на административен орган при 01 РУ Полиция при ОД на МВР Пловдив, изразяващо се в противоправно отнемане на регистрационните номера на автомобила, собственост на ВИТ 12 ЕООД, без да е налице материално- правно основание за това, като липсва и издаден административен акт, обективиращ извършеното действие. Съдът е приел, че в този смисъл в случая не са били налице предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. б от ЗДв.П, съгласно която разпоредба регистрацията на ППС се прекратява, ако собственикът, който управлява превозното средство откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съдът е преценил, че в случая не били налице останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди - настъпила вреда в правната сфера на ищеца и причинна връзка между нея и незаконосъобразното действие. Посочил е, че ищецът не е доказал по категоричен начин реално причинени имуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените действия и бездействия. Съдът е възприел приетото в Решение 66 от 14.06.2011 г. по гр. д. 1725/2009 г, IV ГО на ВКС. Приел е, че действително, лишаването на собственика от признатата му от закона възможност да ползва собствената си вещ всякога има характер на пропусната полза и се съизмерва със средната пазарна цена на наема, тъй правото на собственика да ползва вещта включва и правото да придобива гражданските плодове от нея Според съда, не били ангажирани по делото доказателства, че действително ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения размер. Съдът не е възприел като доказателства по този въпрос, представените договор за наем и споразумение за прекратяването му, посочвайки, че те са оспорени от ответника и, че според съда са съставени за нуждите на исковото производство. На следващо място, съдът е посочил, че по отношение сочената пропусната полза и съизмерването ѝ със средната пазарна цена на наема, от страна на ищеца не били представени доказателства именно за тази средна пазарна цена. Недоказана според съда е останала и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинната връзка между сочените действия и бездействия на администрацията и претендираните вреди. По тези съображения, съдът е преценил като недоказана искова претенция за присъждане на сумата от 10 000 лева, обезщетение за претърпени претърпени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в противоправно лишаване от ползване на собствена движима вещ - лек автомобил, чрез отнемане на регистрационни табели на автомобила за периода от 03.11.2022г. до 18.11.2022 година При този изход на спора, съдът е преценил като основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски, която е и заявена своевременно. С оглед на това и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е прието, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска - Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Касационният съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са налице сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения, допуснати от съда. Неоснователно е оплакването на касатора, че ответникът не бил оспорил представените споразумения. Видно от писмения отговор, постъпил по делото на 08.09.23г., процесуалният представител на ОД на МВР-Пловдив е посочил в т.III, че оспорва представените от ищеца договор за наем на МПС и споразумение за прекратяването му. С оглед характера на оспорените документи частни свидетелстващи документи, съгласно чл.193, ал.3, изречение последно ГПК вр. с чл.144 АПК, в тежест на лицето, което ги представя, в случая ищецът е било да установи верността на съдържанието им. Други доказателства по делото, че между страните по договора е имало действителна и реална уговорка за ползване на услугата, ищецът не е ангажирал по делото. Нещо повече, в показанията си пред съда, един от разпитаните по делото свидетели заявява Друг случай на такова отдаване под наем на други автомобили не съм запозната да е имало . След като дейността по отдаване под наем на автомобили, не е типичната за дружеството-ищец, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че дружеството се е занимавало с транспортирането и продажбата на силажни елементи от Испания в България, и след оспорването от страна на ответника на договора за наем и споразумението за прекратяването му, ищецът е следвало да докаже по категоричен и несъмнен начин по делото, че уговорките в представения договор за наем са били реални, което не е направил. От друга страна, касационната инстанция не може де са съгласи с извода на административния съд за наличие на незаконосъобразно действие от страна на административния орган при 01РУ Полиция при ОД на МВР Пловдив, изразяващо се в отнемане на регистрационните номера на автомобила, собственост на дружеството ищец. Съображенията на касационният състав са следните: установено е по делото, че водачът на автомобила В. Т./който е и управител на дружеството-ищец/, е спрян за проверка на 03.11.22г. в 18,30 ч. и е отказал да му бъде извършена такава с техническо средство, като е отказал и извършването на кръвно изследване за алкохол и наркотици. Това поведение на водача на автомобила осъществява фактическият състав на чл.171, т.2а, б. б от Закона за движение по пътищата, която норма разпорежда следното: чл.171, ал.1) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: ... 2б.) прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година; Съгласно §1, т.18а. от ДР на ЗДвП "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно т 69."Прекратяване на регистрация" е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Следователно, при прекратяване на регистрацията на ППС, наред с волеизявлението на компетентния орган за отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение, се извършва и фактическо действие по отнемане на регистрационните му табели. В конкретния случай, регистрационните табели на автомобила, управляван от въпросния водач са отнети след като той с поведението си е станал повод за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. б от ЗДвП. Това фактическо действие е извършено на законово основание, при наличие на конкретен повод за това отказът на водача на автомобила да изпълни предписание на орган на реда за извършване на изследване за алкохол и наркотици, и в защита на обществения интерес за установяване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Тоест, фактическото действие по отнемането на регистрационните табели на автомобили е законно и пропорционално на преследваната цел. Неговата продължителност в конкретния случай не е такава, че да води до непропорционалност на засягането. Фактическото действие не става незаконно от факта, че не е последвано от волеизявление на компетентния орган за отмяна на разрешителното за въпросното МПС, да се използва в пътното движение. С фактическото действие по изземване на регистрационните табели е осъществена изискващата се от закона незабавна превенция, след като поведението на водача на въпросния автомобил е било такова, каквото е установено. По тези съображения, касационният състав приема, че в конкретния случай не е налице и първата твърдяна от ищеца предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ незаконосъобразно фактическо действие по изземване на регистрационните табели на автомобила. Това е достатъчно искът се прецени като неоснователен и се отхвърли. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което следва да го потвърди. С оглед изхода на производството пред касационната инстанция, на ответника в това производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което искане е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд