Решение № 12213 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8626/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. Иванов, подадено чрез процесуалния й представител юрк. Д. Лефтерова, за отмяна на влязлото в сила решение 7727/09.12.2019 г., постановено по адм. дело 6564/2019 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, и частично отменилото го решение 14548/24.11.2020 г., постановено по адм. дело 3333/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/, трето отделение. В искането се сочат основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. По първото- като ново обстоятелство по смисъла на т. 1 на чл. 239 АПК молителят счита решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз, от мотивите на което /в т. 53 и т. 54 от тях/счита, че е видно, че "Електроразпределение Север" АД е имало възможност да осъществи защитата си по адм. д. 6564/2019 г. на АССГ с наличния си човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не да ангажира адвокатско дружество за тази защита. Това ангажиране е поставило дружеството в по-благоприятно положение от държавния орган-молител, чиято защита е била осъществявана от юрисконсулти. Съгласно т. 56 от мотивите на цитираното решение националният съд следва да намери справедлив баланс като осигури достъп на молителя, който се позовава на съюзното право, без да го поставя в привилегировано положение. Сочи се, че аналогични съображения са изложени и в мотивите на определение на Съда на публичната служба от 27-ми септември 2011 г. по дело F-55/08 DEP - т. 37 и т. 38. По второто-намира, че е налице и основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, предвид факта, че с влязло в сила решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, състав на трето отделение отменил решение 5064/27.07.2018 г. по адм. д. 6455/ 2017 г. на АССГ, с което КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв. (с ДДС), представляващи разноски за процесуално представителство на електроразпределителното дружество по обжалване и отмяна на Наказателно постановление НП-202/30.01.2015 г. и е отхвърлил изцяло предявения иск за обезщетение. Излага доводи, че решение 1349 от 31.01.2019 г. на ВАС и решението на ВАС, чиято отмяна се иска, са две окончателни съдебни решения, които разрешавали по различен начин идентични случаи. В молбата се сочи, че са налице и други решения на ВАС, с които по отношение на същите страни, за същото искане и на същото основание, споровете са решени противоречиво. Според молителя, случаят попадал в разрешението на Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело 4 от 2010 г., защото има пълен идентитет между двете дела, макар и претендираните обезщетения за вреди да са причинени от отмяна на различни наказателни постановления (НП-202 от 30.01.2015 г. и процесното- НП-356/17.12.2014 г. Молителят счита, че неправилното от двете решения е това, чиято отмяна иска, защото правилно в мотивите на решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. ВАС приел, че предявеният иск за обезщетение е неоснователен, защото доказателства за заплащането на разноски в процеса по оспорване на отмененото наказателно постановление са представени едва в процеса за обезщетение по ЗОДОВ, което поставяло под съмнение и причинната връзка между претендираните вреди и отмененото НП, освен че е недопустимо един и същ юридически факт да има различни правни последици, по аргумент от мотивите на решение на СЕС от 3 септември 2009 г. по дело С-2/08. Освен това са изложени и доводи, че неправилно с решението, чиято отмяна се иска, КЕВР е осъдена да заплати разноски за адвокатски хонорар, заедно с начисления върху хонорара ДДС, което противоречи на мотивите на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16-както дружеството получател на адвокатската услуга, така и адвокатското дружество-доставчик са регистрирани по ЗДДС лица, което водело до неоснователно обогатяване. На основание чл. 239, т. 1 АПК иска отмяна на посочените по-горе решения на АССГ и ВАС, като се върне делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ, алтернативно- на основание чл. 239, т. 4 АПК - отмяната им като неправилни. В откритото съдебно заседание на ВАС процесуалният представител на искателя- юрк. Башлиева претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по искането за отмяна - "Електроразпределение Север" АД, чрез процесуалния си представител адв. Николова и в в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането и счита, че следва да бъде отхвърлено. Излага доводи и за частичната му недопустимост, като твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната и по нея молбата следва да се остави без разглеждане. Претендира присъждане на разноски,вкл. по адм.д.6164/2021г. на ВАС,приключило с определение 8979 от 02.08.2021 г. ,отменило Разпореждане 2779/19.04.21 г. на АССГ по адм. д. 6564/19 г. с изрично препращане по искането за разноски, направени в него, към съда, сезиран с искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237, ал. 1 от АПК. Същото е частично недопустимо в едната си част, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата част , разгледано по същество, е неоснователно. Молбата за отмяна на решение 7727/09.12.2019 г., постановено по адм. д. 6564/2019 г. на АССГ, в частта, която вече е отменена с решение 14548/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 3333/2020 г. на ВАС, както и на решение 14548/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 3333/2020 г. на ВАС, в отменителната му част, е недопустима, поради следните съображения: Извънредният способ за контрол по реда на чл. 237 и сл. АПК е приложим по отношение на влезли в сила съдебни актове. След като решение 7727/09.12.2019 г., постановено по адм. д. 6564/2019 г. на АССГ, в частта , която е отменена с решение 14548/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 3333/2020 г. на ВАС, не е влязъл в сила съдебен акт, то и искането за отмяната му в тази част е процесуално недопустимо. В случая, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено отхвърляне на предявения от "Електроразпределение Север" АД иск срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното административно наказателно производство по отмяна на НП НП-356/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата над 500 (петстотин) лв. до пълния присъден размер от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лв. по НАХД 1217/2015 г. по описа на РС- Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 28.01.2016 г. и за сумата над 500 лв. до пълния размер от 1356 лв. по КНАД 10420/2015 г. на Административен съд- Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази разлика, както и в частта, с която КЕВР е осъдено да заплати на "Енергоразпределение Север" АД - гр. Варна съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 267 лв. Съгласно чл. 238, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, в частта, с която предявените срещу Комисията искания са отхвърлени. Правният интерес е винаги абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството прекратено. Решение 7727/09.12.2019 г., постановено по адм. д. 6564/2019 г. на АССГ, в частта, с която е оставено в сила с решение 14548/24.11.2020 г., постановено по адм. д. 3333/2020 г. на ВАС, като влязъл в сила съдебен акт, подлежи на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК. В тази част искането за отмяна е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е приложим, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство е посочено първо основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Под нови обстоятелства следва да се разбират факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, т. е. същите да са от значение за решаване на делото по същество. По настоящото искане не се установи наличие на нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, предвид следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Релевираните в молбата за отмяна доводи не отговарят на предвидената в нормата хипотеза и не осъществяват нейния фактически състав, тъй като Решение от 22-ри декември 2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз не представлява "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Относно противоречието на решението, чиято отмяна се иска, с посочената съдебна практика на СЕС, като основание за отмяна, следва да се отрази, че несъобразяването на националния съд с решение на СЕС, съдържащо тълкуване на общностни правни норми, независимо дали е дадено във връзка със запитване на този съд по конкретното дело или по запитване, направено от друга национална юрисдикция, не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение в националното законодателство. Няма правна възможност да се претендира отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание, което не е посочено от законодателя и не е сред изрично изброените в чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК. Съдът на Европейския съюз е акцентирал в мотивите на решение от 30.09.2003 г. по дело Kobler С-224/2001 г., т. 38, на значението на принципа за силата на пресъдено нещо, както в общностния правов ред, така и в националните правни системи. В същото е посочено, че "за да се гарантира стабилността на правото и на правоотношенията, както и доброто правораздаване, е необходимо съдебните решения, които са станали окончателни след изчерпване на наличните способи за защита или след изтичане на предвидените за тази защита срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани. ". С решение от 16.03.2006 г. на СЕС по дело С-234/04 Rosmarie Kapferer по преюдициално запитване на австрийска юрисдикция, Съдът е постановил, че "Принципът на сътрудничество, произтичащ от чл. 10 на ДЕС не налага на една национална юрисдикция да се отклони от разпоредби на вътрешния процесуален ред с цел да преразгледа едно съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо и да го отмени, когато изглежда, че то противоречи на общностното право. " По второто наведено основание: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на кумулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. Настоящият случай не е такъв: С решение 7727/09.12.2019 г., постановено по адм. дело 6564/2019 г. АССГ, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на оспорването по НАХД 1217/2015 г. по описа на РС- Велико Търново и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-356/17.12.2014 г. на Председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016 г., до окончателното и изплащане и сумата от 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на оспорването по КНАХД 10420/2015 г. по описа на АС- Велико Търново и отмяната като незаконосъобразно на наказателно постановление НП-356/17.12.2014 г. на Председателя КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2016 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 553,81 лева, представляваща съдебни разноски. Това решение е частично отменено с решение 14548/24.11.2020 г. по адм. дело 3333/2020 г. на ВАС, трето отделение, в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв. и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., както и в частта за разноските за сумата над 267 лв. Вместо гореописаното решение, ВАС е постановил, че отхвърля предявените от "Електроразпределение Север"АД- гр. Варна срещу КЕВР искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по описаните вече суми над 500 лева, а в останалата част решението на административния съд е оставено в сила. С противопоставеното решение 1349/31.01.2019 г. на ВАС съд по адм. д. 12433/2018 г. е отменено решение 5064/27.07.2018 г. на АССГ по адм. д. 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. лева, представляващи разноски във връзка с отменено Наказателно постановление 202/30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД 2493/2015 г. по описа на РС - гр. Русе. Т. е. предмет на двете дела на административния съд, за първото от които се иска отмяна в настоящото производство, са обезщетения за вреди, причинени при оспорването на две различни отменени наказателни постановления, което налага несъмнен извод за липса на пълен идентитет в предметите на двете административни производства, по които са постановени влезлите в сила съдебни решения. Още повече, че претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения, по образувани различни дела пред различни съдилища. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. С решение 1349/31.01.2019 г. по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, с което е разрешен правния спор по същество, след отмяната на първоинстанционното решение, предявеният иск е отхвърлен не защото не следва да се присъждат направените разноски за процесуално представителство на ищеца от адвокат в производствата по оспорване на отмененото впоследствие наказателно постановление, а защото не е доказано такива разноски да са направени в съдебните производства. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред Районен съд - Русе и Административен съд Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинена имуществена вреда. В този смисъл е и Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. дело 4/2010 г. по тълкуване на чл. 239, т. 4 АПК и съдебната практика на Върховния касационен съд по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК (т. к. се касае за искови производства). Освен това с тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че за да осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, както и че противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното право.