Решение № 8856 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 525/2009 г.

Решение № 8856 от 3.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 525/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Славов Димитров от гр. София против решение № 844 от 7.11.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 2747/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване на нищожност на заповед № 4883/24.06.2004 г. на директора на СД-МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се прогласи нищожността на атакуваната заповед. Ответната страна-директор на СДВР взема становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за действителна, както и че ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя е ирелевантно за налагането на дисциплинарното наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР отм. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите обстоятелства не са спорни по делото. Верни са правните изводи на Административният съд за липса на основания обосноваващи нищожността на оспорената заповед. За да е налице материална незаконосъобразност, водеща до нищожност, е необходимо по своето съдържание актът да е в противоречие със закона. Нищожност е налице само когато изцяло липсват предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, актът е изцяло лишен от законно основание и когато актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Видно от заповедта жалбоподателят е уволнен по реда на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР отм. - за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата, което е посочено в мотивите на самата заповед. Разпоредбата на чл. 235, ал. 1 (отм.) ЗМВР предвижда, че държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват по реда на този закон с предвидените в него дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда. Обстоятелството дали извършеното от служителя деяние представлява престъпление е неотносимо към преценката за наличието на дисциплинарно нарушение. Това понятие е дефинирано с текста на чл. 234 от ЗМВР (отм.) като виновно неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, нарушаващи установения обществен ред. Приемането на дар, който не му се следва-пари от 500 лв. на 16.06.2004 г. (макар и не чрез заплашване на лицето Емил Куледжиев, че ако не му даде парите ще му състави акт за административно нарушение по ЗДвП и няма да му върне документите за правоуправление на МПС-съгласно преквалифициране на деянието на жалбоподателя с решение № 130/10.08.2005 г. по н. д. № 103/2005 г. на ВАпС след обжалване и протест на присъда № 30/10.05.2005 г. на СВС, постановена по НОХД № 30/2005 г.) представлява действие, нарушаващо установения обществен ред, поради което правилно е било определено от административния орган като дисциплинарно нарушение. Действията на Красимир Димитров, за които е уволнен, не са свързани със служебните му задължения. Поведението му правилно е квалифицирано от наказващия орган като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Наказанието е наложено преди влизане в сила на присъдата, поради което не е налице основанието по чл. 239, ал. 1, т. 1 ЗМВР отм. да бъде наложено дисциплинарното уволнение. Освен това, дисциплинарната отговорност не се изключва ако по определени причини нарушителят не понесе наказателна отговорност за деянието. В случая обаче след налагане на дисциплинарното уволнение има влязла в сила присъда, с която жалбоподателят е наказан за подкуп по чл. 301, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Няма материална незаконосъобразност, както и други пороци на обжалваната заповед, които да водят до нищожност. Като е достигнал до подобни правни изводи и е съобразил задължителните указания по тълкуването на закона дадени в ТР № 3/7.06.2007 г. на ОС на съдиите на ВАС по т. д. № 4/2007 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решението, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,